1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи

1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.

2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските учебни заведения на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.

3. Ала бе натрупал познания и от други земи и други учебни заведения, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези познания и затуй стана умен и мощен, та другите съгледаха силата му и пристигнаха при него за съвет.

4. Учителят вярваше, че има мощта да помогне на себе си и на всички хора, по този начин и стана, другите съзряха неговата мощ и пристигнаха при него да ги изцели от всичките им премеждия и от безбройните им болежки.

5. Учителят бе уверен – всеки би трябвало да се мисли за Син Божи, – така и стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите познания и желаеха да усетят допира на ръката му, а улиците извън се задръстиха от тези, които копнееха сянката му най-малко да падне връз тях и да промени живота им.

6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и основните майстори помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, тъй като навалицата беше толкоз огромна, че нито той, нито другите монтьори имаха къде да поправят колите.

7. И пое той по необятния свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха да му викат Месия и чудотворец, и в каквото имаха вяра, се сбъдна.

8. И стихия да се извиеше, говореше ли той, върху главите на натрупалите се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек измежду множеството чуваше словата му тъкмо така ясно, както първият, в случай че ще и да трещяха гръмотевици и светкавици. А той постоянно им приказваше в притчи.

9. И рече им: „ У всекиго от нас се крие силата да е здрав или уродлив, богат или бедняк, свободен или плебей. Ние, никой различен, сме господари на ориста си. “

10. И рече му един мелничар: „ Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си заставен да превиваш тил като нас. Всеки на този свят би трябвало да си вади хляба с пот на челото. “

11. И Учителят му отвърна: „ Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.

12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и остарели, небогати и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго с изключение на личния си бистър Аз.

13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се трансформирало в техен метод на живот, още от рождение те знаели единствено едно – да се съпротивляват на течението.

14. Ала най-сетне един всред тях рекъл: „ Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, само че съм уверен: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от досада. “

15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: „ Голям простак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, в сравнение с от досада! “

16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.

17. Но се минало време, оня отново отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без на никое място да го одраска или нарани.

18. А тези там долу, на дъното, за които той към този момент бил чужденец, се провикнали: „ Чудо нечувано! Уж е съвсем като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, пристигнал е да ни избави! “

19. А оня, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: „ Аз съм Месия тъкмо колкото и вие. Течението незабавно ни възнася нагоре, стига да наберем храброст и да се оставим да ни носи. От нас в действителност се желае да поемем на това странствуване, да се престрашим за това премеждие. “

20. Другите обаче си знаели своето: „ Ето го Спасителя! “ И все по този начин се държали за скалите, а когато вдигнали още веднъж очи, оня към този момент го нямало и те си останали сам-сами да измислят митове за своя Спасител.

21. И щом видя, че от ден дневно хората към него стават от ден на ден, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един рид и там се замоли.

22. И си рече мислено: „ Безконечен Лъчезарен Аз, в случай че такава е волята твоя, желая тази чаша ме подмине, спести ми туй непостижимо задължение. Не мога да пребивавам живота на другиго, а 10 хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да разрешавам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, дано се върна при колите и инструментите, дано пребивавам като всички простосмъртни “

23. И както седеше на хълма, чу глас – нито мъжки, ни женски, нито висок, ни невисок, благ-преблаг. И рече му гласът: „ Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята по отношение на теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди цветущ на тази земя! “

24. И щом чу това, Учителят благодари и удовлетворен, слезе от хълма, тананикайки си ария, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: „ Напускам. “

25. 3а момент множеството примря от изненада.

26. И рече му той: „ Ако някой каже на Господ, че каквото и да му коства, най-силното му предпочитание е да оказва помощ на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, би трябвало ли този човек да извърши заръката Божия? “

27. Разбира се. Учителю! – извика множеството, – Каква по-голяма приятност за него от тази да понесе всички страдания на пъкъла, щом по този начин му е заръчал Господ! "

28. „ Независимо какви са тези страдания, какъв брой тежка е тази задача? “

29. „ Каква по-голяма приятност от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорял на клада, щом такава е волята Божия! “ — отвърна тълпата.

30. " А какво ще сторите – обърна се към нея Учителят, – ако Господ ви рече право в очите: „ ЗАПОВЯДВАМ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ДА съдебна техническа експертиза ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ! “, какво ще сторите тогава?’

31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен тон.

32. И Учителят рече измежду тишината: „ По пътя на нашето благополучие ще намерим познанието, поради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и в този момент вземам решение да ви оставя, с цел да следвате който път намерите за добре “

33. И пое нататък през тълпите, остави ги, с цел да се върне в делничния свят на хората и машините.

„ Илюзии – приключенията на един избавител непредпазливо ”

Снимки: North Country Public Radio, libertaddigital.com