1. Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли

1. Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
(Азис, " Хабиби " )
Текстът на " Хабиби ", която другояче така мощно се популяризира по света и в България, внимателно тества границите на безумието. Ето какво пее Азис на припева: " Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не! По дяволите, обичам те бе! Умира ми се! Хабиби, псуваш ли ме? ". Объркванията са доста - лирическият воин страда по обичаната, само че вместо разрушено сърце и дълбоки усеща показва битова угриженост: храниш ли се, спиш ли, завиват ли те... На всичкото от горната страна допуска, че другият - ненахранен, приспивен и незавит, непрекъснато псува някогашния си.
Става напълно притеснително, когато в клипа се появява необичайно кученце, служещо за знак на Азисините усеща... Като знаеш и че Азис го играе гей, напълно не можеш да схванеш - той по мъж ли страда, по жена ли, или по кученце.
2. Ти почти, готвиш ли добре,
ти почти, чистиш ли най-малко,
ти почти, я ме целуни,
в случай че ти хареса с мене остани.
Ей Фики, Фики, правиш го добре,
ей Фики, Фики, няма като теб,
ей Фики, Фики, къв сладур огромен
ще те, ще те, ще те изям.
(Фики Стораро и Преслава, " Горе-долу " )
Този текст е почти несъответстващ и това, че го скандират армии от тинейджъри прави картинката още по-тъжна. Нека го подложим на разбор. Угриженият битово и напомпан Фики Стораро пита по този начин наподобяващата на стопанка Преслава дали готви и чисти - когато е ясно, че единият не излиза от фитнеса, а другият готви единствено за наслаждение и някак не наподобява на човек, който би се захванал с почистване: даже почти! Кухненската обстановка обаче бързо се оказва блъф - абе я ме целуни, пък тъй като изкарваме купища пари с помощта на кофти хората, които ни слушат, ще си наемем кой да ни почисти и сготви. След това в неуместния разговор се включва Преслава, която въобще не отразява въпросите за чистенето и готвенето (да не е луда) и буйно заявява: " Фики, Фики, къв сладур огромен, ще те, ще те, ще те изям " - имитация, дано признаем, родена като от мозъка на петокласничка.
3. Ама знаеш какъв брой ненавиждам да се изяснявам,
локуми да разтеглям - да се извинявам.
И, оу, няма ме оу, като чуя с коя, къде, за какво.
И ето тук с нас май е казуса,
няма нищо комплицирано - няма алтернатива.
(Ненчо Балабанов, " Няма алтернатива " )
О, не... Дилема има. Подобен откъс задава същинска главоблъсканица. В началото Ненчо заявява, че ненавижда да се изяснява и да разтяга локуми. И ти си казваш - ей да, отлично, хубаво е по този начин - и аз не обичам локумите, давай по-накратко! Секунди по-късно обаче съжаляваш за проявената си съпричастност. Ненчо, врагът на обстоятелствената тирада, стартира да те засипва с неясен словоред, инцидентни междуметия и чудноват спор без генезис и цел. Какво значи " И оу, няма ме, оу, като чуя с коя, къде, за какво ", остава мистерия. На всичкото от горната страна текстът надменно се присмива на опитите да го проумееш - целият безпорядък от думи приключва с " Няма нищо комплицирано - няма алтернатива ". Как нищо комплицирано бе! Не можем да разберем нито дума от всичко това!
ОСТАНАЛИТЕ 7 ТЕКСТА ВИЖТЕ ТУК