В деня на свети мъченик Трифон хиляди черпят за имен ден
1 февруари
Българската православната черква уважава през днешния ден паметта на Свети страдалец Трифон, наименуван от народа Зарезан, тъй като се отбелязва при започване на пролетния сезон, когато стартира резитбата на лозята.
Свети Трифон живял праведно и умрял страдалчески поради вярата си в Христа. Заради мощната си религия още от млади години той бил талантлив от Бога с лечителска заложба.
По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 година, Трифон бил задържан, подложен на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял.
Денят на Свети страдалец Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.
През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
В обичайния календар 1 февруари бележи началото на празниците
ТРИФОНОВЦИ
Те не престават три дни - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
В националните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото митове за него светецът е разказан като лозар, който самичък отрязал носа си с косера, до момента в който зарязвал лозето. Затова Трифоновден назовават още Зарезановден или Трифон зарезан и се извършват обреди за изобилие на лозята през годината.
Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено вървят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които слага на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки поставят и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и вършат обща софра. На нея подреждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други принадлежности играят хора и пеят песни. В някои селища другите групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.
Във високопланинските селища, където лозарството не е публикувано като занаят, празникът на св.Трифон е обвързван с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже извършват ритуал, прочут в родопския край като „ трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с секира при дърветата, които са безплодни. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.
В националната митология битува поверието, че Трифоновден е „ хиталия ден”, т.е. неприятен ден. Затова на Трифоновде дамите не подхващат никаква работа. Табу е да се допират до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и брадва. Вярва се, че в случай че дамата се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или недъгав добитък. Денят е най-опасен за бременните дами. За да предотвратят всякаква акцидент с изострен предмет, дамите или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.
Трифоновден се уважава и като празник на мишките – „ Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, дамите режат опашките на дребните вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък честват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „ Сечко-Дечко”. Жените месят дребна питка, която изпичат в огнището, откакто хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават измежду близки и съседи, с цел да умилостивят зайците.
Имен ден честват: Трифон, Трифонка, Трифчо, Трифо, Трифона
Българската православната черква уважава през днешния ден паметта на Свети страдалец Трифон, наименуван от народа Зарезан, тъй като се отбелязва при започване на пролетния сезон, когато стартира резитбата на лозята.
Свети Трифон живял праведно и умрял страдалчески поради вярата си в Христа. Заради мощната си религия още от млади години той бил талантлив от Бога с лечителска заложба.
По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 година, Трифон бил задържан, подложен на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял.
Денят на Свети страдалец Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.
През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
В обичайния календар 1 февруари бележи началото на празниците
ТРИФОНОВЦИ
Те не престават три дни - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
В националните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото митове за него светецът е разказан като лозар, който самичък отрязал носа си с косера, до момента в който зарязвал лозето. Затова Трифоновден назовават още Зарезановден или Трифон зарезан и се извършват обреди за изобилие на лозята през годината.
Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено вървят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които слага на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки поставят и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и вършат обща софра. На нея подреждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други принадлежности играят хора и пеят песни. В някои селища другите групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.
Във високопланинските селища, където лозарството не е публикувано като занаят, празникът на св.Трифон е обвързван с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже извършват ритуал, прочут в родопския край като „ трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с секира при дърветата, които са безплодни. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.
В националната митология битува поверието, че Трифоновден е „ хиталия ден”, т.е. неприятен ден. Затова на Трифоновде дамите не подхващат никаква работа. Табу е да се допират до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и брадва. Вярва се, че в случай че дамата се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или недъгав добитък. Денят е най-опасен за бременните дами. За да предотвратят всякаква акцидент с изострен предмет, дамите или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.
Трифоновден се уважава и като празник на мишките – „ Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, дамите режат опашките на дребните вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък честват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „ Сечко-Дечко”. Жените месят дребна питка, която изпичат в огнището, откакто хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават измежду близки и съседи, с цел да умилостивят зайците.
Имен ден честват: Трифон, Трифонка, Трифчо, Трифо, Трифона
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ