1 февруари 2020г. ще остане в историята като деня, в

1 февруари 2020г. ще остане в историята като деня, в който Англия напусна Европейския съюз след 47 години в Общността.
Вече няма връщане обратно за Лондон и Брюксел, които публично подпечатаха развода си.
Англия влиза в по този начин наречения временен интервал. Това значи, че в идващите 11 месеца няма да се промени нищо:
- пътуванията от и до Англия остават по същите правила
- свободата да се живее и работи във Англия също не се трансформира
- разпоредбите на търговия сред Острова и Общността остават същите
- Англия продължава да заплаща за участие в Европейския съюз
- До края на 2020-та, смяната ще е единствено в това, че Лондон губи правото на глас в европейските институции.
Раздялата с Евросъюза, може да не е последната за Англия. Brexit слага под тестване единството на кралството, откакто Шотландия към този момент изиска нов референдум за самостоятелност. Всеки един изборен регион там е дал своя вот против Brexit.
Това повратно историческо събитие е колкото ненадейно, толкоз и разумно, имайки поради бурната и двойствена връзка сред Острова и Европа.
Brexit става факт след три години и половина непосилен бракоразвод с детайли на психодрама, в които на премиерския пост във Англия се смениха трима души, три пъти имаше предварителни избори, бяха водени сложни договаряния с останалите 27 членки, имаше язвителни диспути в Камарата на общините и гласувания с доста обрати и инфарктни моменти.
Идеята на Уинстън Чърчил за "Съединени европейски щати " Англия в началото няма предпочитание да се включи в европейския интеграционен план, а избира да лавира сред Съединени американски щати и Европа, запазвайки напълно суверенитета си. Когато по-късно пожелава да се причисли към процъфтяващите страни от Европейската икономическа общественост, с цел да даде подтик на изпадналата си в усложнение стопанска система, Англия е спряна от френския президент Шарл дьо Гол, който вижда в британците троянски кон на Съединени американски щати и опасност за френското селско стопанство. След като в последна сметка се причислява през 1973 година, Англия отново остава с единия крайник извън - наклонност, която продължава и по времето на Маргарет Тачър, гледаща на общността просто като на общ пазар. Обединеното кралство отхвърля да влезе в Шенгенското пространство, извоюва си преференциални условия за вноската в европейския бюджет ( "Искаме си парите назад ") и не приема еврото. След траялото 10 години ръководство на проевропейски настроения министър председател Тони Блеър през последните години се надигна нова вълна на евроскептицизъм и негови лица станаха известни политици като Найджъл Фараж.
На 23 юни 2016 година британците гласоподаваха на референдум за овакантяване на Европейския съюз. Още на идващия ден подаде оставка министър председателят реакционер Дейвид Камерън. Той бе свикал този референдум като блъф, с цел да се пребори, от една страна, с конкуренцията на Фараж, а от друга, с цел да окаже напън върху останалите 27 страни членки да създадат отстъпки на Обединеното кралство. След като реализира и двете си цели, на националното допитване той водеше акция за оставане в Европейски Съюз, само че хазартният му ход се оказа неудачен. Лагерът на последователите на напускането - в който огромна роля изигра енигматичният "архитект на Брекзита " Доминик Къмингс, в този момент непосредствен консултант на премиера Джонсън - провежда извънредно мощна акция, която оказа помощ за изненадващия за мнозина резултат на референдума. От една страна, тя използваше елементарни, само че въздействащи лозунги като "Да си върнем контрола ", шоу детайли като обиколките на Борис Джонсън с аления рейс с апел английската вноска в бюджета на Европейски Съюз да бъде употребена за английското опазване на здравето, а от друга - комплицирани компютърни логаритми за ориентиране на политическа реклама към съответни възрастови и обществени групи в обществените мрежи.
Камерън бе завещан на поста от Тереза Мей, която макар че бе гласувала за оставане в Европейски Съюз, незабавно възприе мантрата "Brexit значи Brexit " и даде обещание да изведе страната от блока на 28-те. Уверена в удобните социологически изследвания, даващи огромна преднина на нейната Консервативна партия, Мей реши да изиска предварителни избори през 2017 година, с цел да получи по-силен мандат в договарянията с европейските си сътрудници за Brexit. Серията от терористични актове във Англия през тази година и чувството на гласоподавателите, че държавното управление няма ясна тактика за излизане от Европейски Съюз, доведоха до проваляне и консерваторите изгубиха болшинството си в Народното събрание. След като Мей постави неимоверни старания да подписа съглашение с другите евролидери за излизането от Европейски Съюз, английският парламент отхвърли три пъти договорката й за Brexit, най-много поради трънливия въпрос за ирландската граница.
Наложи се министър-председателката неколкократно да изиска от Европейски Съюз удължение на периода за излизане, само че откакто се озова в задънена улица поради провалите в Народното събрание, тя подаде оставка и бе сменена на поста от водещия брекзитър Борис Джонсън. Бившият кмет на Лондон контракти с Европейски Съюз ново съглашение за Brexit, което също бе отхвърлено. За да разбие блокажа в Народното събрание, той приложи тактиката на Мей със привикване на предварителни избори и ходът му този път се оказа печеливш. Консерваторите завоюваха предходната година най-голямото си болшинство в Камарата на общините от времето на Маргарет Тачър. Сделката най-накрая бе утвърдена от Народното събрание в Лондон, от Европейския парламент и утвърдена от кралица Елизабет Втора, което постави завършек на психодрамата Brexit.