Как древните цивилизации са си обяснявали слънчевите затъмнения
1. Древен Китай
Един от първите документирани случаи на слънчево затъмнение, (макар че би трябвало да имаме поради, че е допустимо това да не е безспорна истина) датира от 2136 година пр.н.е. Според легендите император Чунг Канг екзекутирал астрономите си Хи и Хо, тъй като не съумели да плануват слънчевото затъмнение. Въпреки че можели да плануват затъмнения, обясненията им за тях били малко… необикновени. В античен Китай вярвали, че големи създания, най-вероятно кучета или дракони, изяждали Слънцето. Всъщност китайската дума за затъмнение включва „ shi ”, което значи „ да изям “. За да изплашат чудовището, хората трябвало да издават мощен звук, който да го прогони.
2. Викингите
Викингите, сходно на китайците, считали, че Слънцето бива изядено по време на затъмнение. Тяхната легенда включва два вълка – Хати и Скол, които се хранели с небесни тела – Скол с Луната, а Хати със Слънцето. Викингите също трябвало да издават мощни звуци, с цел да прогонят вълците и да си върнат светлината. Те вярвали, че ще настъпят голям брой катаклизми, които те наричали с общото име Рагнарьок, откакто вълците обхванат Слънцето или Луната.
3. Инуитите
Инуитите употребявали легендата за две небесни тела – лунния господ Анинган и сестра му – слънчевата богиня Малина, с цел да си обяснят както слънчевите затъмнения, по този начин и лунния цикъл. Всичко стартира с Анинган, който след сборичкване с Малина, я подгонва. Тъй като единственото му предпочитание било да я хване, Анинган не запомнил да яде и почнал да отслабва, до момента в който не липсващ изцяло. Слънчево затъмнение настъпвало, когато Анинган най-сетне достигнал до Малина.
4. Народността Батамариба
Те употребявали времето на слънчевото затъмнение, с цел да се помирят със фамилията, приятелите и съседите си. Легендата им споделя за двете първи дами на света – Куийекоке и Пука Пука, които в следствие се трансформирали в матриархат на селото. С разрастването на селото, хората почнали от ден на ден да се карат и да се сбиват. Куийекоке и Пука Пука се опитвали да прекратят разногласията, само че никой не ги послушал, по тази причина те затъмнили Слънцето и Луната. Изплашените поданици спирали да се карат и се помирявали с всички свои близки, с цел да си върнат светлината – традиция, която се съблюдава по време на слънчеви затъмнения и до през днешния ден.
5. Хиндуизъм
В тяхната митология има легенда за богове и демони, които работели дружно, с цел да основат еликсира на безсмъртието. Демонът Раху обаче бил решен да опита от еликсира, с цел да го тества. Той се маскирал и провел тържество, само че Слънцето и Луната споделят на господ Вишну за проектите на Раху, тъкмо сега, в който демонът отпил от еликсира. Вишну обезглавява Раху, само че главата му, в която имало глътка еликсира, оживяла и останала безсмъртна (за разлика от тялото му). Понякога, когато изпадала в яд, главата на демона хващала Луната или Слънцето и ги изяждала, само че те успявали да се появят още веднъж бързо, тъй като главата нямала ръце, с които да ги задържи и преследването започвало изначало.
