Няколко факта за бащата на фентъзи жанра – Дж. Р. Р. Толкин
1. Джон Роналд Руел Толкин е професор в Оксфорд от 1925 година до 1959 и е един от най-отдадените на работата си, изнасяйки сред 70 и 136 лекции годишно (договорът му е единствено за 36 лекции). Въпреки че е по-мълчалив и непретенциозен измежду хора, Толкин не е типичният професор. Той се обличал в разнообразни занимателни костюми и както споделят негови студенти, „ трансформира цялата стая в сцена “.
2. Толкин е преди всичко учител и на второ публицист. Популярността на „ Хобит “ и „ Властелинът на пръстените “ е непредвидена за него. Всъщност той прекарва години в отменяне, критикуване и коригиране на акомодациите на неговите творби, тъй като не има вяра, че хората са съумели да уловят задачата и смисъла им. Освен това, той е песимистичен и към почитателите на „ Властелинът на пръстените “, за които има вяра, че са неспособни да оценят работата му. Питаме се дали би харесал филмите, които ние през днешния ден толкоз обичаме.
3. За Толкин писането е просто занимание. Работата, която смята за най-важна, е преподаването в университета.
4. Когато е на 16 години, Толкин се влюбва в Едит Брат, която е три години по-голяма от него. Неговият наставник и другар, който е католически духовник, е обезпокоен, че Толкин се среща с протестантка и споделя на момчето да спре да се вижда с нея, до момента в който не навърши 21 годни. Толкин се подчинява, само че продължава да мечтае за Едит в продължение на години, до съдбоносния си рожден ден, когато се среща с нея до железопътните линии. Тогава Едит приключва другата връзка, която има, става католичка и се омъжва за Толкин. Двамата остават дружно до гибелта си. По предпочитание на Толкин на общия им надгробен камък са изписани имената „ Берен “ и „ Лутиен “ – това е връзка с известна двойка любовници от фентъзи света, който той основава.
5. Толкин е добър другар с Клайв Стейпълс Луис (авторът на „ Хрониките на Нарния “), само че истината е, че другарството им не всеки път е било безпроблемно. Първоначално двамата са доста близки. Дори толкоз близки, че Едит постоянно ревнувала от връзката им. Освен това, точно Толкин е този, който насочва Луис към християнството. Но другарството им охладнява, поради анти-католическите настроения и скандалния живот на Луис. Въпреки че в никакъв случай не възобновяват другарството си изцяло, след гибелта на Луис Толкин написа писмо до щерка му, в което споделя: „ Досега се усещах като… остаряло дърво, което губи листата си едно по едно: чувството е като удар от секира в корените “.
6. Толкин постоянно тренира мозъка си, създавайки нови езици, доста от които употребява в своите творби (например езиците на елфите). Той даже написа песни и поеми на своите езици.
7. Съчиненията, инцидентните бележки и ръкописите, които в никакъв случай не са оповестени, са обширно прегледани, събрани, комбинирани, редактирани и оповестени в десетки томове след гибелта му, най-много от сина му Кристофър. Сред тях са творби като „ Силмарилион “, The History of Middle Earth ”, “Unfinished Tales ”, “The Legend of Sigurd and Gudr ún ”.
