1,3 млрд. лева нов дълг за 3 месеца взеха министрите
1,3 милиарда лв. нов дълг за 3 месеца взеха министрите
Нов дълг за 1,3 милиарда лв. е взело служебното държавно управление от средата на април до момента. Това излиза наяве от данни на Българска народна банка, оповестени на уеб страницата на централната банка. Парите са пристигнали от ДЦК, продадени на вътрешния пазар.
Стъпката на досегашните аукциони е по 200 или 300 млн. лева,
а главният запас е в преотваряне на излъчвания от към този момент издадени 6- и 10-годишни бумаги. Очакваната годишна рентабилност за вложителите е най-малко 3%.
Според емисионния календар на финансовото министерство до края на тази година
ще има най-малко още три аукциона за съкровищни бонове, последният от които е плануван за ноември. С тях ще се съберат още 600 млн. лева
Лимитът за нов дълг, записан в Закона за бюджета за 2024 година, е до 11,08 милиарда лева
Ако емисионният календар бъде изпълнен, то има възможност за излизане на интернационалните пазари. Но в изискванията на продължаващата политическа неустойчивост в Европа не е ясно при каква рента ще е договорката.
За последно България емитира външен дълг през януари 2023 година,
а с набраните пари покри заплащания по остарял и задържа бюджетния недостиг под 3%. Тригодишната тактика за ръководство на дълга на финансовото министерство планува за 2024, 2025 и 2026 година
лимитът за новите заеми да се движи сред 7 и 9 милиарда лева годишно.
Целта на дълговите интервенции е рефинансиране на остарели отговорности и покриване на дефицити в хазната. Независимо от това поради упования растеж на стопанската система съотношението дълг до 1 година по отношение на приходите, което е измерител на ликвидния риск, ще намалее през 2024 година от 7 на 5,2%.
В края на тази година държавният дълг не би трябвало да надхвърля 47 милиарда лева
и да бъде повече от 30% от Брутният вътрешен продукт. Този индикатор е значим за влизането ни в еврозоната и България го покрива. Дори с нови заеми остава надалеч под прага, избран за страните от еврозоната на 60%.
Нов дълг за 1,3 милиарда лв. е взело служебното държавно управление от средата на април до момента. Това излиза наяве от данни на Българска народна банка, оповестени на уеб страницата на централната банка. Парите са пристигнали от ДЦК, продадени на вътрешния пазар.
Стъпката на досегашните аукциони е по 200 или 300 млн. лева,
а главният запас е в преотваряне на излъчвания от към този момент издадени 6- и 10-годишни бумаги. Очакваната годишна рентабилност за вложителите е най-малко 3%.
Според емисионния календар на финансовото министерство до края на тази година
ще има най-малко още три аукциона за съкровищни бонове, последният от които е плануван за ноември. С тях ще се съберат още 600 млн. лева
Лимитът за нов дълг, записан в Закона за бюджета за 2024 година, е до 11,08 милиарда лева
Ако емисионният календар бъде изпълнен, то има възможност за излизане на интернационалните пазари. Но в изискванията на продължаващата политическа неустойчивост в Европа не е ясно при каква рента ще е договорката.
За последно България емитира външен дълг през януари 2023 година,
а с набраните пари покри заплащания по остарял и задържа бюджетния недостиг под 3%. Тригодишната тактика за ръководство на дълга на финансовото министерство планува за 2024, 2025 и 2026 година
лимитът за новите заеми да се движи сред 7 и 9 милиарда лева годишно.
Целта на дълговите интервенции е рефинансиране на остарели отговорности и покриване на дефицити в хазната. Независимо от това поради упования растеж на стопанската система съотношението дълг до 1 година по отношение на приходите, което е измерител на ликвидния риск, ще намалее през 2024 година от 7 на 5,2%.
В края на тази година държавният дълг не би трябвало да надхвърля 47 милиарда лева
и да бъде повече от 30% от Брутният вътрешен продукт. Този индикатор е значим за влизането ни в еврозоната и България го покрива. Дори с нови заеми остава надалеч под прага, избран за страните от еврозоната на 60%.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ