– Ти не си за този свят, дете! – рече

– Ти не си за този свят, дете! – рече той. Наивността ти е мъчителна, а любовта ти – плашещо огромна. Такива хора биват стъпкани на секундата.

– Какво се чака от мен? Да се слея със стадото ли, да стана и аз от хапещите вълци?

– Щеш, не щеш те ще те опорочат. Рано или късно ще разпокъсат розовата ти душа. Те не са привикнали да стои човек против тях, но човек в същинския смисъл на думата – човек с фантазии, човек с душа, човек с чисти мисли.

– Казваш, че нямам различен избор, с изключение на да се подам на хищниците?

– Не, несъмнено! – извика той. И тонът му стана по-ясен, а гласът по-плътен, като че ли това, което споделяше в този миг беше на живот и гибел. – Пази, боже, да не съм те чул повече. Това би била реакцията на слабаците, а у теб има повече мощ, в сравнение с у цяла гора с вълци. Да станеш част от нещо неприятно, значи да се примириш с него, тоест да го приемеш. А ти си въстаник по душа. Теб несправедливостта те гнети, тегне върху теб. Няма да се даваш, чу ли. Ти си родена да си друга, но по оня хубавия метод. Теб любовта те краси, добротата.

– Но, дядо, други времена са в този момент. Никой не цени към този момент добротата. Видят, че си добър и се възползват от тази ти уязвимост. – споделих аз и сложих ръце върху очите си, мъчейки се да скрия разочарованието, което като две натежали сълзи се спусна по бузите ми.

– Мило дете, дребна си още, занапред ще разбираш доста за света към теб. От мен да знаеш, че оня, който употребява човещината ти против теб, е най-важният човек в твоя живот, стига обаче да си отвориш очите в точния момент. Направиш ли го, ще схванеш кои са същински скъпите хора за теб и в душата ти ще настъпи мир. Ще започнеш да усещаш лекост. Вместо да вървиш, ще летиш, тъй като ще си изхвърлила всичкия непотребен „ товар “ от плещите си.

– А по какъв начин да се оправя с предаденото доверие?

– Ех, благо дете! Сега си мислиш, че в никакъв случай няма да преживееш това изменничество. Тъжно ти е и болно, тъй като си мислила, че в никакъв случай няма тъкмо тези хора да те разочароват. Но с времето ще схванеш, че това са краткотрайни положения, породени от несъстоятелни хора. Тези, които същински държат на теб, ще удрят, ще блъскат, ще плачат, само че в никакъв случай не биха те предали. Те са значими, те са скъпи! Всичко друго – с времето си!

ОТКРОВЕНИЕ

Безсмислено е да опитваш
измежду вълците да бъдеш вълк,
щом лицата непознати да усмихваш,
е твоя пръв житейски дълг.

И нищо, че от време на време боли
от забитите ножове във гърба.
Не знаеш, само че неведнъж те даже,
са път към твойта независимост.

Written by Anna //Анна Кръстанова//

Инфо: https://chetilishte.com