– Седмица след големия финал успяхте ли да преосмислите какво

– Седмица след огромния край успяхте ли да преосмислите какво тъкмо се случи?

– То с цел да преосмислиш такова нещо, би трябвало още повече време. Особено в случай че си направил нещо, което аз направих, което не очакваше никой, даже самият аз. Но усетът си остана прелестен от всичко и ми е един спомен за цялостен живот.

-Това, че другите участници не го чакаха, добре, само че за какво самият вие не го очаквахте?

– Защото съм реалист. Знам, че в това предаване влизат извънредно готови спортисти. Аз явно не съм състезател и не съм толкоз квалифициран. Затова в никакъв случай не съм очаквал, че ще стигна толкоз надалеч. Да играя край за мен беше нещо илюзорно, да не кажа невероятно, изключително откакто си контузих и ръката.

– А когато към този момент бяхте на финала и безусловно на крачка от успеха, не се ли зароди във вас желанието и упоритостта да сте огромният първенец?

– Не, почтено казано, не е имало при мен подобен миг. Аз го споделих и най-после, че може би съм най-щастливият човек, който е губил в миналото край в „ Игри на волята “. Аз бях извънредно благополучен, че съм там на този край, тъй като знам, че другите хора са доста, доста по-подготвени и знам какъв брой ми е било мъчно да стигна до такава степен, както и знаех, че Момчил и Рълев са доста по-добри и заслужават успеха.

– Това значи ли, че влязохте вътре единствено за страстта?

– Абсолютно. За страстта, за прекарването и за едно премеждие. Исках да тествам себе си. Аз съм извънреден почитател на Игрите, виждам ги от първия им сезон и постоянно съм се питал какво е да си вътре.

– Кой беше най-трудният ви миг в предаването?

– Отиването към чистилището. Тогава аз знаех, че отивам, имам една борба и в случай че не съумея да печеля, то ходя на съвет и ще бъда изпъден.

– Имаше ли нещо, което ви обиди вътре от страна на останалите участници?

– (Смее се.) Има доста неща, даже в този момент, като го виждам в профил.

– Кое ви изненада в този момент?

– Думите на Денислава по мой адрес. Това беше много ненадейно за мен. Аз в действителност я усещах извънредно близка. Дори да е играла някаква тактика или игра, то като излезе на синхрон, можеше да изясни. А тя продължаваше да си ме плюе и по синхроните. Сега ми звънна и ми приказва някакви други неща, само че то към този момент няма смисъл.

– Не се ли опита да ви изясни държанието си и да се извини?

– Опита се, само че за мен това е след дъжд качулка. Тя вижда, че нейният облик и имидж много пострада от това, което направи. Гледала е в този момент предаването и е измислила какво да каже, с цел да почисти името си. Аз на такива думи нямам доверие. Каквото си там на момента, това си ти. Ако имаш да кажеш нещо, отиваш и си го казваш на синхроните, както правех аз.

– Не сте от хората, които дават втори късмет на човек, който към този момент един път ви е разочаровал.

– Не обичам да го върша, да. Давал съм втори шансове и съм си патил, по тази причина избирам да не го върша.

– Доста шансове си дадохте и с фолкпевицата Емануела, с която имахте дълга връзка. Докато бяхте вътре, тя сподели много неща по ваш адрес, в това време вие не пожелахте да отговорите на тях, заявявайки, че няма да оплюете по индивида, с който сте били. Успяхте ли да се чуете след предаването?

– Да, несъмнено. Комуникирахме си много след предаването. Карахме се за разнообразни неща. При нас доста неща са се случили. И аз съм я наранявал, и тя мен.

– В какви връзки сте с днешна дата?

– В безусловно никакви. Не си приказваме, не се чуваме и не поддържаме никакъв контакт.

– Има ли нова жена до вас?

– Не. Сам съм си и на този стадий няма човек до мен.

– Какво би трябвало да има дамата, която ще завоюва сърцето ви? Трябва ли да е красива?

– Естествено, че би трябвало да е красива. Каквото и да си приказваме, с цел да ти грабне една жена вниманието, би трябвало да я харесаш първо образно. След това да се напаснем. Това е най-важно.

– Животът ви обаче е обвързван с две прелестни дами – вашите дъщери. Как одобриха те присъединяване ви и удовлетворени ли са от представянето на тате?

– Те са извънредно удовлетворени и горди. Много се радват и те също не чакаха да стигна до финала. Както сподели дребната на самия съвет, като пристигна: „ Ми ние чакахме да те изгонят още напълно първоначално “ (смее се).

– Кои са препоръките, които ти им даваш като татко?

– Опитвам да ги науча, че би трябвало сами да вземат решения за себе си – по какъв начин да се обличат, какво да учат, къде. Ако желаят да излизат, могат, само че желая в 7 да са си у дома. Имат вечерен час и си го съблюдават.

– Да ви върна отново към предаването. Има ли хора, с които останахте другари?

– Да, с някои останах. С други изобщо не се слушам и не желая и да се виждам. Близък съм с Рълев, с Момчи, Васко, Румен, Вики Пенелова, Оряшкова. Има други, с които изобщо не желая да се виждам като Виолета, Денислава, Мастагарков.

– Коя е поуката, която си извадихте от присъединяване ви в „ Игри на волята “?

– Ако искаш да постигнеш нещо, значи можеш да го направиш и от време на време желанието и волята са повече от физическите благоприятни условия.

– Оттук нататък какво ви чака?

– Оттук нататък си не преставам по същия метод. Гледам си заведенията, виждам си децата, аз съм си купонджия човек и това няма да се промени (смее се).

– Къде ще посрещнете празниците?

– На Коледа ще бъда с децата и родителите ми, а на Нова година в моето заведение в София.

– Какво ще пожелаете на читателите на „ Телеграф “ за новата година?

– Искам хората да бъдат същински. Да бъдат себе си и да спрат да играят филми и да робуват на хорското мнение.

– А това не е ли най-трудното в днешно време?

– Да, аз по тази причина го поисквам на всички. Защото сега, в който се отърсиш от това какво другите ще кажат за теб, ти ще живееш свободно, а това е най-важното.

telegraph.bg