Актьорът Димитър Маринов: В Холивуд няма приятелство като в България
– Г-н Маринов, елементарно ли се адаптирате към американското си ежедневие след тези интензивни десетина дни в България, преизпълнени със всемирски задължения и вълнуващи срещи? Кое беше първото нещо, което предприехте след завръщането си оттатък Океана?
– Адаптирането в никакъв случай не е толкоз мъчно, въпреки моят полет да беше много противен – с 2 спирки и изпускане на аероплан заради забавяне на предходния, тъй че вместо да хвърча до Лос Анджелис 14 часа летях 26. Беше в действителност гадно, само че се прибрах и, несъмнено, всекидневието ме сграбчи незабавно. Семейството ме очакваше, липсвах им, дребният ми наследник пък беше леко болен и трябваше да се погрижа.Актьорите от „ София – денонощно “ смениха специалността си, след края на сериала изгряха в нова светлинаАктьорите от „ София – денонощно “ изгряха в нова светлина
Снимките на сериала „ София – денонощно “ веч…Mar 3 2019vijti.com
След това уведомих моите професионални сътрудници, сътрудници и мениджъри, че съм подготвен още веднъж да вляза в играта, и то с цялостна мощ. Те настояха да им опиша всичко, което се е случило в България, само че към момента не съм съумял напълно. Защото незабавно ме вкараха в тежката игра: на идващия ден след идването ми трябваше да науча 7 страници текст за сериозен кастинг след 3 дни. Но това е животът и подобен би трябвало да бъде. Да си проведен, да си еластичен и да не обръщаш внимание на умората, а да намериш метод да се адаптираш. Имаше доста неща, които желаех да споделя вкъщи, децата непрекъснато ми задаваха въпроси и беше доста вълнуващо.
Защото срещите в България дълбаеха своята диря и носталгията у мен беше превъзбудена повече, в сравнение с би трябвало. Емоционално, в чувствата си аз към момента бях в България, без значение че към този момент карах по улиците на Ел Ей…
– Кое от прекарванията у нас ще остави най-ярък отпечатък в паметта ви? Чухте ли нечии думи от остарял другар или нов прочут, които са били същинско признание за вас?
– Най-силните прекарвания бяха онлайн. Най-ярък отпечатък в паметта ми оставиха преди всичко срещите с младите студенти в НАТФИЗ и на второ – с публиката и медиите в Пловдив при представянето на „ Зелената книга “.
Прегръдките, ръкостисканията, фотосите, въпросите след всяка прожекция, прекъсването по улицата, размяната на мисли и хрумвания – това е нещо, което няма цена, за мен то е по-важно от всичко останало. Това възприятие за обич и признателност в действителност няма измерение.
Доста другари ми даваха препоръки да се държа като звезда, да отхвърлям някои участия, да не бъда чак толкоз открит и доброжелателен, да имам „ тежест “, тъй като съм „ огромната работа “ – само че това беше тъкмо противоположното на това, за което аз бях в България. Просто не съм подобен човек и в никакъв случай няма да се трансформира. Умея да деля професионалното от персоналното. Ако имам професионални триумфи, те са единствено професионални и нищо повече. Персонално, несъмнено, това е огромно наслаждение, само че не значи, че би трябвало по един или различен метод да манифестирам с него. Много нови познати ме питаха по какъв начин съм съумял да се запазя толкоз оптимистичен, непретенциозен, да не се издувам. За мен това звучеше като комплимент. Отговорът е обикновен – аз съм този, който съм, аз съм си аз. Искам хората да ме одобряват като един от тях. Да, човек с триумф, несъмнено, само че този триумф е част от моето развиване. Ако стартира да се държа като звезда, би било доста тъжно…
– Поддържахте ли през годините в Съединени американски щати другарства със свои сътрудници в България? Успяхте ли да се видите с някои от тях при престоя си тук и за кои съжалявате, че сте пропуснали тази опция?
– Поддържам връзка с двама сътрудници от моя клас – Лиза Шопова и Стефан Денолюбов. Още от студентските години си бяхме влезнали под кожата и работехме доста добре дружно. Това бяха хора, които безусловно ми имаха вяра и ме насърчаваха във всяко едно отношение. Успях да се видя и с двамата, въпреки и за малко, което ме кара да се усещам гузно, тъй като желаех да споделя по-дълго време с тях, само че те са същински другари и ме схващат. Имаме доста защо да си приказваме, дори с Денолюбов работим дружно по един проект… Страшно скърбя, че не можах да се видя със Стефан Вълдобрев, той беше отправил едно обръщение към мен, което безумно ме очарова и даже ме разплака – не съм предполагал, че имам такова голямо значение в неговия живот с китарата, която в миналото му подарих… Много мечтаех да се видя и да си поговоря с Камен Донев, само че той е извънредно ангажиран човек и не можах. Радвам се, че се видях с Мариус Куркински, огромна изненада за него беше, когато му връчих премията на проф. Азарян, след което още веднъж след толкоз години се прегърнахме. Койна Русева трябваше да пътува същата вечер за Пазарджик, само че остана в театъра до късно, с цел да изпием по чаша вино. Беше и Касиел – неповторимо наслаждение е да си в компанията й, нейното наличие за мен постоянно ще бъде магия… Тайно се надявам, че скоро ще имам опция да дойда в България за по-дълго и да направя приоритет срещите с тези мои другари и сътрудници, които всеки ден толкоз ми липсват.
– А сприятелихте ли се с някои от огромните имена в специалността там, където живеете в този момент?
– Не, тук няма другарства отвън снимачната площадка и репетиционните зали. Тук са различен тип взаимоотношения. Поддържам връзка с някои от сътрудниците от „ Зелената книга “, с които си приказваме другарски – по какъв начин си, добре ли си, само че това не е другаруване, както в България – да се срещнем, да си пийнем, да си хапнем, да споделяме хрумвания, да търсим планове дружно, да планираме… Не… Тук има различен ред, редът на промишлеността, който е доста по-различен. Чувствата и връзките са топли, приятни, в случай че ни се случи да се забележим на празненство или на кастинг, само че като цяло в Америка професионално-приятелска връзка към момента нямам с нито един от огромните артисти.
– Вие сте ученик на прословутия „ златен клас “ на проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ. Тази подготовка беше ли ви от изгода в Америка, отваряше ли ви порти, какви преимущества ви даваше?
– Държа да кажа, че нарицателното „ златен клас “ за мен е метафора, в смисъл че извънредно висок % от него през днешния ден са светила в българската просвета. Но персонално считам, че всеки клас, приключил ВИТИЗ или НАТФИЗ, е златен клас самичък по себе си. Всеки един сътрудник е златен самичък по себе си. Дали е съумял или не, дали се е стартирал или не, това няма нищо общо. В ранна възраст доста сътрудници не съумяват да се откроят, само че в по-късна те вършат чудеса, и противоположното – някои рано вършат чудеса, а по-късно се запиляват нанякъде или изчезват вечно. Затова този етикет „ златен клас “ за мен не е комплимент. Да, наслаждение е да го чуя, разбирам, че е жест, само че дано сме реалисти: всеки студент, който в този момент учи в НАТФИЗ, е към този момент самичък по себе си златен – със златно бъдеще и златни благоприятни условия. Дали ще ги оправдае, това е към този момент негов персонален въпрос. Но аз имам почит към всеки от тях. Що се отнася до подготовката, която получих от проф. Азарян, несъмнено тя ме стартира в Съединени американски щати. И до ден сегашен аз не съм взел нито един клас по актьорско майсторство там. Гостувал съм на няколко класа, видял съм по какъв начин се работи, само че в последна сметка това, което аз съм получил от българската школа, ме прави това, което съм през днешния ден в киноиндустрията в Съединени американски щати.
– Синовете ви демонстрират ли афинитет към актьорската специалност, наясно ли са с какво тъкмо се занимава татко им и какъв брой е прочут в родината си? Имат ли предпочитание да посетят България? И на какъв език поддържате връзка вкъщи?
– Големият ми наследник е математик и състезател, само че обожава актьорлъка и изобщо изкуството. Има откровени усеща към това, което върша. В трети клас учителката го питала „ С какво се занимава татко ти? “ и той дал отговор: „ Ами той се разхожда у дома с едни листове и си приказва самичък “… Малкият, който към момента е на пет и половина, несъмнено има афинитет към актьорството и музиката, обича да забавлява, да е център на вниманието. Много е артистичен и комичен. Разбира се, те имат голямо предпочитание да посетят България. От дребни им четях български национални приказки, детски анимационни филми са гледали… А това какъв брой съм прочут в България някак си им е далечно, макар че като се върнах и заразказвах, се усети тази горделивост и кеф, че баща е „ значим човек “. Но, въпреки това, те нямат чувство за „ звездност “, макар че съм ги водил на кастинги и на терен. За тях баща си е баща, одобряват ме доста земно – баща просто си прави работата. Езикът, на който поддържаме връзка, е британски. Жена ми е американка, а аз за жалост нямам лукса на баба и дядо, които да идват и да оказват помощ, нямам лукса и да ги адресирам в България, тъй като няма къде. Така единственият, който приказва български, съм аз. Когато се ядосам, споделям някои неща на български. И те ги знаят тия някои неща… На огромния наследник другари от България му бяха изпратили учебник, тъй като към този момент има интерес да усвои езика.
– Кога стартирате фотоси за скъпоплатения тв сериал, за който споменахте на срещата в Театралната академия, и какъв ще е вашият воин в него? Бихте ли се снимали в ефирен или кино план в България?
– Сериалът е арестуван до края на март, защото се оказа, че има съществено предложение да го поеме „ Нетфликс “. В момента той е благосъстоятелност на Direct TV, огромна организация тук. Идеята е да стартира да се снима в последната седмица на април в Торонто. Героят ми ще е сътрудник на съветското контраразузнаване в Съединени американски щати, малко по модела на различен тв сериал, който 7 години сриваше Америка – The Americans, където аз преди 3 години също участвах. Ще има конспирации, двойни сътрудници, стопански и политически шпионаж. Аз ще съм оня гадина, който играе и с двете страни – безсъвестен, нахален, само че извънредно добър в това, което прави. Да се надяваме, че ще стартира работа скоро. С най-голямо наслаждение бих се снимал в тв сериал или филм и в България, само че това би трябвало да е добре подсигурено от позиция на време и благоприятни условия, тъй като въпреки всичко аз пребивавам в Съединени американски щати, тук са ми фамилията, домът, специалността и кариерата. Но в случай че България ми предложи, аз с най-голямо наслаждение ще го направя собствен пръв приоритет и ще донагласим програмата както прилича. За мен би било наслаждение в действителност.
– Ще разкриете ли освен това за двата театрални плана у нас, за които стана дума по време на престоя ви в София?
– Нещата би трябвало да се споделят тогава, когато пристигна моментът. Не става въпрос за загадка, а за предоставяне на напразни очаквания и аз съм уверен, че вие в България това го познавате добре: доста неща се приказват, доста хрумвания се споделят, доста обещания се дават, а в последна сметка всичко умира там, където се е родило. Затова постоянно съм внимателен. Но ето какво въпреки всичко бих споделил с вас. В договаряния съм да слага театър по българска класическа литература, мисля, че в България хората сега имат голяма потребност от това. И то да бъде направено с артисти родолюбци, които ще го одобряват освен като професионална изява, само че и като човешка. Мечтата ми е да събера така наречен златен клас на Коко Азарян и всичките ми състуденти да вземат участие. Вярвам, че може да се реализира. Планирам и майсторски клас по спектакъл и кино за млади гении, компилация сред българската школа, която аз съм приключил, и американските на практика способи на работа. Има и нещо трето, което е доста персонално – имам концепция за моноспектакъл, който да направя в България, само че за това давам обещание, че ще ви се обадя, когато пристигна време.
ВИЗИТКА:
* Роден е на 6 октомври 1964 година в София
* На 11 години е първа цигулка във филхармония „ Пионер “
* Завършва ВИТИЗ в така наречен златен клас на проф. Крикор Азарян
* През 1990 година отпътува на турне в Съединени американски щати и Канада и взема решение да остане оттатък Океана
* В началото се озовава в Ноксвил, Тенеси, свири на улицата, с цел да се прехранва, работи като мияч на съдове, в пицария, а по-късно отваря личен ресторант
* Преди да получи видимост с кино лентата „ Зелената книга “, е взел участие в поддържащи функции в голям брой кино и тв продукции в Съединени американски щати („ Закон и ред “, „ Агент Картър “, „ Скорпион “, „ Рей Донован “, „ Стрелец “, „ Американците “ и др.)
* Участва в дебютния филм на Лъчезар Аврамов „ Снимка с Юки “, който имаше премиера на „ София филм фест “
* В момента преподава в влиятелното Actors Studio в Лос Анджелис, филиал на Universal
* Женен е за американка и има двама синове – Йордан (14) и Михаил (6)
Инфо: Монитор
