ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО
Попитали едно дете: „ какъв искаш да станеш като пораснеш, то дало отговор: благополучен! Този отговор е непредвиден за възрастните. Но за децата е логически. Те са щастливи и откровени в възприятията си.
Трудно ли се доближава до щастието? Стремежът към него е безкраен. Когато го желаеме, то не идва при нас. Когато спрем да мислим за него ставаме щастливи.
Какво може би съставлява щастието?
– Да се събудиш с усмивка. А тя е заразна и води до друга.
– да си приготвиш обичаната храна и да се отпуснеш в тишината.
– да чуеш от обичаните хора обичам те.
– да се обадиш и чуеш обичан човек.
Понякога и за някой злощастие може да е?
– когато мислиш за материални неща, които те напрягат.
– когато си поставиш недостижима цел и тя те кара да се чувстваш незадоволен.
– да мислиш за триумфите на другите и по какъв начин ти да бъдеш като тях.
– да постигнеш мечтаното покачване, с цената на доста взаимни отстъпки и старания.
– да откажеш на детето си да поиграете дружно, тъй като имаш доста работа.
– да имаш повече средства, от колкото са ти нужни и отново да не си удовлетворен.
Виждате разликата сред благополучие и злощастие. Тогава за какво има доста нещастни хора, може би да бъдем нещастни ни харесва повече и сме привикнали с това. Може би сме сменили целите си неумишлено. Може би и е доста по-лесно да упрекваме останалите, за това, че сме нещастни.
Какво ни коства да бъдем по детски щастливи? Да се усмихваме и да провокираме положителното отношение на хората към нас. Да вършим другите щастливи е доста зареждащо. Това е като да подариш подарък на Коледа на обичан човек, дори и на чужд. Доброто у нас води до положително отношение към нас. Щастието е огледално, т.е. каквото даваш, това и получаваш.
Не мисля, че има човек, който му харесва да бъде трагичен. В същото време по този начин сме устроени, че когато го получим, не можем да го разпознаем и да го задържим. А да си щастлив не е по никакъв начин мъчно. Събуждаме се и споделя ме – през днешния ден ще е прелестен ден. Не би трябвало да се разколебаваме в това си разбиране. И денят в действителност става прелестен. Светът ни наподобява хубав, компликациите стават лесни и така нататък
Пътят към щастието е дълъг, само че постигнеш ли го, това е половината от него. Останалата част е да можеш да му се насладиш. Затова излезте на открито сложете си „ розовите очила “ и погледнете всичко, което и преди сте виждали. То добива друго измерение. Не спирайте да търсите щастието, все пак че някой ви споделя, че няма такова. Напротив накарайте и другите да мислят, като вас, заразете ги с благополучие!
