Много свикнахме днес да се вайкаме и окайваме ♥ Вера МУТАФЧИЕВА
♥
„ Ако един народ има орис, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло доста. Застанала е до затворено море – затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои против Вратата на народите, откъдето постоянно са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) талази диваци – България е лежала директно устрема им към облагородени земи; стои около Пътя на народите и кръстопътищата му – тук са се кръстосвали войски, ползи, въздействия. Противоречива, изпълнена с неочаквани небеса, непредвидени гърмежи и крути падения е историята на България. Част от тях се дължат на мястото, което българите сами са си избрали и което различен народ не е съумял да усвои и отстои. “
От: „ И Клио е Муза. Белият свят “ (том 8), Вера Мутафчиева, ИК Жанет 45
...
♥ В историята няма безгрешни съдници
Едно от дребното неща, в които безусловно имам вяра, е, че и обособеният човек, и народите не могат да прекрачат напред и да подобрят ориста си, в случай че не се напънат. Българският народ е надсмогнал над доста неща в предишното си - над непозната власт и мизерия, над културна назадничавост и духовна тъмнотия. Той и през днешния ден ще надсмогне над малкотията, преходите и рецесиите. Стига да се запретне и разбере, че бъдещето му зависи единствено и само от самия него. Никой няма да пристигна да ни помогне и да направи живота ни по-хубав! Че кому сме чак толкоз благи, апелирам ви се? А и за какво? Няма такова нещо като исторически трагичен чоп за дадена страна или район. Ние сме си го втълпили и се жалваме от участта си...
Много свикнахме през днешния ден да се вайкаме и окайваме. Малко сме на чет, сложна ни е била ориста, отговорно ни е географското състояние, че сме нация на кръстопът. И швейцарци, холандци, и австрийци, и датчани все са дребни народи. Но са се справили със ориста си и в този момент ги облажаваме. Ама помисляме ли какво са изстрадали и изстрадват хората от оня, Третия свят, който аз назовавам Първи? Защото там е зародил първият човек, там са се зародили цивилизацията и културата. И ми се коства, че там човечеството е по-умно и дори по-човечно някак.
…Азиатецът е човек намъчен, тъй че и гибелта не го плаши. От, друга страна, великодушната природа му е подсигурила един най-малко богатства, нужни за физическото му оцеляване. Той отхвърля непрекъснатото деяние в името на чисто земни упоритости и избира медитацията, която го сродява с безмълвието на отвъдното.
Обратно, европеецът е човек намъчен, заставен исторически да лишава от природата със зъби и нокти богатствата или самичък да ги твори, с цел да оцелее. За него животът е непрестанно придвижване, напъване, грижи. Но пък през последните епохи той е създал толкоз доста, че му е останало и остатък. И се получава по този начин, че към този момент не му се мре. Или както споделя народът, „ убав живот не омръзва “ и той се вкопчва в него.
* Фрагменти от изявление на Ерика Лазарова с Вера Мутафчиева, в. „ Труд “, 2 юни 2006 година
Източник и фотоси:
