Наказва се не престъплението, а глупостта ♠ Кралица Маргарита НАВАРСКА
♠ Кралицата – писателка
Кралицата на Навара и сестра на френския крал Франсоа I Ангулем, Маргарита Наварска (Маргьорит дьо Навар) е една от първите жени-писатели във Франция. През 1531 година написва поемата „ Огледало на неверната душа “ и предава оригинала на творбата на британската кралица Ан Болейн, една от съпругите на крал Хенри VІІІ. Няколко години по-късно, дъщерята на Ан, бъдещата кралица Елизабет І, която тогава е едвам на 11 години, превежда поемата на британски, само че в прозаичност. Момичето даже бродира красива обложка – преплетени орнаменти от сини копринени конци със златни и сребърни влакна, тъмно-червени теменужки.
Освен тази поема, Маргарита Наварска пише стихотворения и пиеси – жизнерадостни и с отлично възприятие за комизъм. През последните години от живота си кралицата стартира да написа поредност от разкази. Намерението й е, те да са 100, само че до гибелта си съумява да напише единствено 72. Сборникът е отпечатан 10 години след гибелта на Маргарита Наварска, през 1559 година, под заглавие „ Хептамерон “ (от гръцки „ Седмоднев “). Разказите са написани като диалог сред група благородници, които са принудени по време на пътуването си да спрат в един манастир, с цел да изчакат да бъде издигнат мост над придошла река. За да не им е скучно до момента в който чакат, те си описват истории.
Под покровителството на кралицата е изработен и превода от латински на френски на творбата „ Деяния на датчаните “ от Саксон Граматик, където по-късно Уилям Шекспир открива и историята за датския принц Хамлет и използва точно този превод, с цел да сътвори фамозната си пиеса.
Но кралицата не е единствено писателка. От напълно млада тя поддържа салон, в който събира аристократи и хора на изкуството – видни писатели, художници, музиканти, учени. Сред нейните посетители постоянно участва и Леонардо да Винчи. Той прекарва последните дни от живота си в замъка на Маргарита, Шато д`Амбоаз, издигнат по негов план.
(Източник: )
(Jean Clouet (Attributed) - Portrait of Marguerite of Navarre (11 April 1492 ~ 21 December 1549)
♠ Наказва се не закононарушението, а нелепостта.
♠ Най-силни от всички са тези, които направляват силите си за положителни каузи.
♠ Няма огън без пушек, по тази причина пък димът доста постоянно може да се види и там, където няма никакъв огън.
♠ Главното е това, по какъв начин човек самичък прави оценка своите действия.
♠ Истинската обич не признава никакви заповеди и никакви клетви.
♠ Най-трудно от всичко човек се оправя с досадата и гнева.
♠ Обидата има повече власт над дамата, в сравнение с любовта, изключително в случай че дамата е с благородно и гордо сърце.
♠ Най-тежките страдания, това са тъгите от обич.
♠ Човекът няма същинска власт над своето сърце и не може по своя воля да го накара да обича или ненавижда.
♠ Най-невеж се оказва този, който счита, че знае всичко.
♠ Този, който прави положително на другите, също вкусва наслада от него.
*Jean Clouet (Attributed) - Portrait of Marguerite of Navarre (11 April 1492 ~ 21 December 1549), commons.wikimedia.org
