╫ Слово за малките добрини Мнозина смятат, че да живееш

╫ Слово за дребните добрини

Мнозина считат, че да живееш съгласно вярата и да изпълняваш Божията воля е мъчно. В реалност е доста елементарно. Нужно е единствено да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в дребното. Това е най-лесният и елементарен метод да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.

Обикновено човек мисли, че Творецът изисква от него значими каузи, цялостна неустрашимост, всецяло заличаване на самоличността му. Така се плаши от сходни мисли, че се бои да пристъпи към Бога, крие се от Него като съгрешилия Адам и даже не вниква в Божието слово. Мисли си: „ Така или другояче не мога нищо на направя за Бога и за душата си, по-добре да заставам встрани от духовния свят, да не мисля за безконечния живот, за Бога, да си пребивавам както си зная. “

В началото на религиозния живот съществува някаква самобитна „ внушаемост от великите каузи “ – „ ще направя или нещо велико или нищо “. И не прави нищо нито за Бога, нито за душата си. Удивително е, че колкото повече човек е предан на простичкия метод на живот, толкоз повече се стреми да бъде почтен, чист, лоялен на Бога и в най-малкото. А всеки, който желае да се приближи до Царството Божие, би трябвало да се стреми да придобие вярно отношение към простичките неща.

„ Да се приближи “ – ето тук е компликацията на религиозния път. Обикновено на човек му се желае да влезе в Царството Божие ненадейно и за самия него, вълшебен, като по знамение, или някак по право, посредством някакъв героизъм. Но нито едното, нито другото е същинско разкриване на духовния свят. Човек не доближава до Бога магически-чудесно, оставайки на земята непознат на устрема към Царството Божие, не може да откупи съкровището на Царството Божие с някакви външни действия. Делата са нужни, с цел да привикне човек към висшия живот, към светлата воля, към желанието за положително, към справедливото и чисто сърце, нелицемерната обич. Именно посредством дребните ежедневни действия всичко това може да се вкорени незабелязано в индивида. Малките добрини – те са по този начин нужни за човешката персона, както водата за цветето. Половин чаша е задоволителна, с цел да се възвърне към живота.

Когато човек е гладен или е гладувал много време, не е нужно да изяде цяла торба самун, с цел да се засити. На организма са задоволителни няколко филийки. Животът самичък дава удивителни образци за значимостта на дребните неща. Искам да ви обърна особено внимание на дребните и лесни за осъществяване неща, които в същото време са извънредно значими. „ Който напои едного от тия дребни единствено с чаша студена вода в име на възпитаник, истина ви споделям, няма да изгуби премията си “ (Мат. 10:42). От тези думи на Господ ясно проличава от каква значимост са дребните положителни каузи. Чаша вода – това не е по никакъв начин доста. По времето на Спасителя Палестина не е била пустиня, както в наши дни, а цветуща плодородна страна, по тази причина и чаша вода не била кой знае какъв брой скъпо нещо, само че не била и без значение във време, когато хората пътешествали най-вече пешком. Но като приказва за смисъла на дребните неща, Господ не се лимитира с упоменаването на чашата вода, а прибавя, че тя би трябвало да се даде „ в име на възпитаник “. Това е значима детайлност и би трябвало да й се обърне особено внимание.

Ако хората бяха мъдри, щяха да се стремят към дребното и елементарно изпълнимото и посредством него биха получили постоянно богатство. Великото в спасението на хората е в това, че те могат да се присадят към ствола на безконечното дърво на живота и посредством най-малката дръжчица – добрата постъпка.

Към дивата ябълка не е нужно да се присажда цялостен дънер, с цел да се облагороди. Достатъчно е да се вземе дребен калем и да се прикрепи към един от клоните на дивото дърво. Така и с цел да се замеси корито с тесто не е необходим цялостен шаблон квас. Достатъчно е напълно малко, с цел да бухне цялото тесто. Същото е и с положителното: и най-малкият жест може да бъде от голямо значение. Затова не трябва да се подценява дребното положително и да се твърди: „ не мога да направя света по-добър, по тази причина няма и да се старая “.

Фактът, че и най-малкият жест е потребен за индивида, неоспоримо потвърждава, че и най-малкото зло е в положение да му навреди доста. Ако да вземем за пример прашинка попадне в окото – окото нищо не вижда, дори зрението на другото око е затруднено в същото време. Малкото зло, в случай че попадне в душата като прашинка в окото, извежда незабавно индивида от потока на живота. Да извадиш прашинка от телесното или душевното око е дребна работа, само че е толкоз нужна!

Наистина дребните добрини са по-нужни на света от великите каузи. Без великото хората си могат, само че без дребното – не. Човечеството ще загине от дефицит не на велики каузи, а от дефицит на дребни добрини. Великото дело е единствено покрив, а стените се иззиждат от тухлите на дребните добрини.

И по този начин, Творецът е дал на индивида да прави дребните, само че по този начин нужни добрини, а за Себе Си оставил великите. И посредством оня, който прави дребните добрини, Сам Господ твори великото. Нашето „ малко “ Сам Творецът прави велико, тъй като нашият Господ всичко е сътворил от нищото, какъв брой повече от дребното може да сътвори нещо огромно. И най-малкото придвижване нагоре е от голяма важност. Всяка доброта, и най-нищожната, е изпитание против човешкия застой. За този застой Спасителят приказва в една напълно къса алегория: „ Никой откак пие остаряло вино, не ще изиска незабавно ново; тъй като споделя: остарялото е по-добро. “

Всеки човек е завързан към нормалното и привичното. Ако човек е свикнал към злото, го смята за нещо обикновено, естествено положение, а положителното му наподобява някак неестествено, притесняващо, непостижимо за него. Докато, в случай че човек е свикнал към положителното, той към този момент го прави не тъй като по този начин би трябвало, а тъй като не може да не го прави, по този начин както човек не може да не диша, а птицата – да не лети.

Добрият човек укрепва и утешава на първо време самия себе си. И това напълно не е егоистично, както настояват някои; то е натурален резултат от безкористното положително, което носи висша духовна наслада на всеки, който го прави. Истинското положително постоянно надълбоко и чисто утешава оня, който съединява с него душата си. Та може ли да не се радваш, когато излизаш от мрачното подземие към слънцето и благоуханните цветни поля! Не бива да се упреква индивидът: „ Ти си лакомец, ти изпитваш наслаждение от добротата си “. Не, това е единствената неегоистична наслада –радостта от положителното, насладата на Царството Божие. И в тази наслада човек ще се избави от злото и ще живее постоянно в Бога.

За индивида, който не е изпитал удоволствието от направеното положително, то му се коства никому излишно изтезание...

Има едно положение на излъган покой, от който човек доста мъчно може да излезе. Както за детето е мъчно да излезе от утробата на майката, по този начин за егоиста, ангажиран със своите жалки усеща и мисли, ориентирани само към устрема да извлече някаква изгода за себе си, е непостижимо да прояви откровена угриженост за различен, изцяло непознат за него човек. Ето това разбиране, че остарялото, познатото и нормалното положение постоянно е за предпочитане пред новото, незнайното, е присъщо за всеки непросветлен от вярата човек. Само тези, които са почнали да възрастват духовно, които са стъпили на пътя на устрема и жаждата за Христова истина и духовна мизерия, престават да жалеят за своя комфорт. Човек мъчно се откъсва от привичното. По този метод евентуално се пази от нападките на злото. Здраво затъналите в блатото нозе може и да не му разрешават да се хвърли в бездната надолу с главата, само че му пречат и да се изкачи на планината на преображението или най-малко да излезе на твърда земя и да послуша Словото Божие...

Но посредством дребните, леки, най-лесно изпълними добрини човек привиква към положителното и стартира да му служи не принудително, а от сърце, откровено и по този начин от ден на ден и повече навлиза в атмосферата на положителното, пуска корените на своя живот в новата почва. Корените на човешкия живот елементарно се приспособяват към тази почва и доста скоро към този момент не могат да живеят без нея... Ето по този начин се избавя човек: от дребното произлиза великото. „ Верният в дребното “ се оказва правилен и в огромното.

Ето за какво величая не положителното, а неговата маловажност, неговата „ малкост “. И освен не ви укорявам, че се занимавате единствено с дреболии и не сте способни на огромна всеотдайност, а в противен случай, апелирам ви: не мислете за велики саможертви и никога не подценявайте дреболиите. Моля, в случай че желаете, изпадайте в неописуема гняв при особени случаи, само че не се гневете „ на брата си без причина “ (Мат. 5:22).

Измисляйте при нужда каквито ви хрумнат неистини, само че не говорете в ежедневното житейско другарство лъжи. Може това и да не е кой знае какво, само че пробвайте да го извършите, и ще видите какво ще се получи.

Оставете настрани всевъзможни разсъждения за това, редно ли е или неправилно да се избиват милиони хора - дами, деца, старци; пробвайте да деянията своето нравствено възприятие в дребното: не убивайте личността на своя близък нито с дума, нито с намек, нито с жест.

Да се въздържиш от зло, също е положително... И по този начин, в дребното, в лесното, неусетно и незабелязано ще извършиш доста.

Трудно е да станеш нощем за молитва. Но заран, в случай че не съумеете у дома, то до момента в който пътувате към работата и мисълта ви е свободна, можете да си кажете мислено „ Отче наш “, и дано всяка дума от тази къса молитва да отекне в сърцето ви. А нощем, като се прекръстите, с цялото си сърце се предайте в ръцете на Небесния Отец... Това е напълно елементарно...

И подавайте, подавайте вода на всеки, който е жаден, подавайте чаша напълнена със съпричастност на всеки човек, който се нуждае от нея. От тази вода текат цели реки, не бойте се, няма да оскъдеете, раздайте на всеки по чаша от нея.

Малки каузи, възпявам ви в химни. Хора, обграждайте се с дребни каузи, опасвайте се с дребните, простички, леки, положителни усеща, мисли, думи и каузи, които нищо не ви костват. Нека оставим огромното и сложното, то е за тези, които го обичат, а за нас, които към момента не сме обикнали огромното, Господ по Своята благосклонност е излял щедро, сходно на водата и въздуха, дребната обич.

Превод: Александра Карамихалева

Източник (със съкращения): Църковен вестник,
* Снимка на архимандрит Йоан Крестянкин (1910-2006), един от най-обичаните и известни модерни съветски старци-проповедници, orthochristian.com