Патриарх Вартоломей: Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна
† В А Р Т О Л О М Е Й
Пожарна охрана МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ –
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
НА ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА ДА Е
БЛАГОДАТ, МИЛОСТ И МИР
ОТ РОДЕНИЯ ВЪВ ВИТЛЕЕМ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС
* * *
Досточтими братя Архиерей, бъзлюблени чада в Господа,
Днес Светата Църква чества Рождеството по плът на предвечния Божий Син и Слово, на тази „ странна и удивителна ” загадка, „ скрита от епохи и родове ” (Кол. 1:26). В Христа дефинитивно се открива истината за Бога и за индивида, както това най-дълбоко богословски обяснява св. Кирил Александрийски: „ Ние сме по природа индивиди, а Той обратно на природата от великодушие снизходи, ставайки човек. Раби Божии сме ние като (Негови) творения; само че с състояние на раб (се сдоби) и Той, възприемайки изведнъж противоестествената (за Него) природа, с цел да стане човек. Но и противоположното (е валидно) – Той е Бог по същност; само че богове ставаме и ние обратно на природата (си), като възхождаме по благодат; тъй като сме индивиди, а Той е Син (Божи) по природа; синове (Божии) ставаме и ние по състояние, бидейки призовани в Неговото приятелство ” (св. Кирил Александрийски, Библия със съкровищата на Святата и Единосъщна Троица, PG 75, 561).
„ Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни ” (Йоан. 8:32). Господ наш Иисус Христос е „ пътят и истината и животът ” (Йоан 14:6), Той е Освободителят на индивида от „ другородното иго ”. Не съществува живот в независимост без Истината или отвън Истината. Да доставяме на живота си това, което ние си желаем, освен, че не е независимост, а е и модерна демонстрация на прародителския грях – самозатваряне в една самодоволна и самодостатъчна самостоятелност, без чувство за истината като връзка с Бог и с близък. Рождеството Христово е време за самопознание, за постигане схващане на разликата сред Богочовек и човекобог, и за осъзнаване на избавителното християнско наставление: „ Не индивидът стана господ, споделяме ние; а Бог стана човек “ (Св. Йоан Дамаскин, Точно ревю на православната религия, PG 94, 988).
Евангелското обръщение на Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна, която е подложена на съкрушителните последствия от една нечестна и несправедлива инвазия. Всички войни за нас, християните, са братоубийствени и цивилен и, както прокламира Светият и Велик Събор на Православната черква, войната е „ резултат от злото и прегрешението в света “ (Мисията на Православната черква в актуалния свят, IV, 1). В случая с Украйна важат и думите на св. Григорий Палама, казани при кървавите по негово време конфликти сред православните в Солун: „ общата обогатяваща майка е свещената Църква и благочестието, чийто шеф и завършител Христос, същинският Син Божи, на нас ни е освен Бог, само че благоволи да ни е и брат, и Отец “ (Григорий Плама, За опазването на мира едни към други, PG 151, 10).
В личността на Христос се извърши съединението на всичко под една Глава, изяви се единството на човешкия жанр и свещеността на човешката персона, разтвори се пътят към „ по сходство “-то Божие, и се откри мирът „ който надвишава всеки разум “ (Филип. 4:7). Христос е „ нашият мир “ (Ефес. 2:14) и на Него е отдаден историческият и емблематичен Свещен Храм „ Света Ирина “ (в превод от гръцки, „ Свети Мир “) в Града на св. цар Константин.
Спасителят, облажавайки „ миротворците “, като споделя, че „ те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9), предлага концепцията за демонстрация на правдивост и обич даже към враговете. Православната черква се моли на Светата Литургия „ за мира свише (от небето) “ и „ за мира на целия свят “. „ Твоят мир и Твоята обич подари ни, Господи Боже наш; тъй като Ти си ни Подателят на всичко “, се молим ние, прославяйки Подателя на всяко богатство по време на Литургията на св. Василий Велики. Ние, които от Бога всичко сме приели, сме длъжни като изключително облагодетелствани да се борим за мира вповече от останалите индивиди, според евангелските слова: „ комуто е доста обещано, доста и ще се желае “ (Лука. 12:48). В този смисъл, всичко, което опонира на този принцип, само че се прави от християни, не утежнява Християнството, а тези, които работят в нарушаване на Божиите повели.
Никога в човешката история мирът сред народите не е бил идващо от единствено себе си състояние, а постоянно и на всички места е постиган вследствие на въодушевена разпоредителност, храброст и всеотдайност, на опълчване против насилието и отменяне на войната като средство за разрешаване на разлики, на продължителни старания за правдивост и отбрана на човешкото достолепие. Приносът за реализиране на мир и помиряване е аршин най-много за правдивостта на религиите. Несъмнено в религиозните предания съществуват мотори освен за запазване на вътрешния мир, само че и за въвеждането и установяването на публичния мир, за надмогване на агресивността в връзките сред хората и народите. Този факт е от особена значимост за нашето време, когато се постанова мнението, че мирът ще произлезе вследствие на икономическо развиване и повишение на виталното ниво, на напредък в науката и технологиите, чрез интернет другарство и мрежа. Имаме цялостната убеденост, че не е допустимо да съществува мир сред народите и културите, без да има мир сред религиите, без разговор и съдействие сред тях. Вярата в Бог крепи напъните за един по-мирен и обективен свят, даже и когато едно такова изпитание е изправено пред непреодолими по човешки път спънки. Във всеки случай е изцяло неразбираемо религиозни представители да пропагандират фанатизъм и да разпалват огъня на омразата.
Преосвещени и Високопреосвещени събратя и възлюбени рожби,
„ Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небето, посрещнете Го! Христос пристигна на земята, въздигнете сърцата си към Него! “ Вслушвайки се в наставлението на нашия свят предходник Григорий Богослов, дано отпразнуваме днешния рожден ден на Спасителя на света с духовно забавление, „ не по всемирски, а надсветовно “, отдавайки „ всичко щедро и щедро; и то на пришелец и чужд, като на дрипльо и скитник станете известни с обилие (на предлаганото от вас) “ (Св. Григорий Богослов, За Богоявление, т.е. за Рождеството на Спасителя, PG 36, 316). Пожелаваме на всички ви празнична и славословна Свята Дванадесетница (единния празничен църковен интервал от Рождество Христово до Богоявление, бел. прев.), която в действителност е цялост на времето и зарево от светлината на вечността. Нека настъпващата 2023 година да бъде, по благословението и благодатта на въплътилия се за нас, индивидите, и за нашето избавление Бог Слово, интервал на мир, обич и съгласие, на същинска година на Господнята добрина.
За доста и благословени години!
Рождество Христово, 2022 година
† Константинополският
парещ молител към Бога
за всички вас
Пожарна охрана МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ –
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
НА ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА ДА Е
БЛАГОДАТ, МИЛОСТ И МИР
ОТ РОДЕНИЯ ВЪВ ВИТЛЕЕМ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС
* * *
Досточтими братя Архиерей, бъзлюблени чада в Господа,
Днес Светата Църква чества Рождеството по плът на предвечния Божий Син и Слово, на тази „ странна и удивителна ” загадка, „ скрита от епохи и родове ” (Кол. 1:26). В Христа дефинитивно се открива истината за Бога и за индивида, както това най-дълбоко богословски обяснява св. Кирил Александрийски: „ Ние сме по природа индивиди, а Той обратно на природата от великодушие снизходи, ставайки човек. Раби Божии сме ние като (Негови) творения; само че с състояние на раб (се сдоби) и Той, възприемайки изведнъж противоестествената (за Него) природа, с цел да стане човек. Но и противоположното (е валидно) – Той е Бог по същност; само че богове ставаме и ние обратно на природата (си), като възхождаме по благодат; тъй като сме индивиди, а Той е Син (Божи) по природа; синове (Божии) ставаме и ние по състояние, бидейки призовани в Неговото приятелство ” (св. Кирил Александрийски, Библия със съкровищата на Святата и Единосъщна Троица, PG 75, 561).
„ Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни ” (Йоан. 8:32). Господ наш Иисус Христос е „ пътят и истината и животът ” (Йоан 14:6), Той е Освободителят на индивида от „ другородното иго ”. Не съществува живот в независимост без Истината или отвън Истината. Да доставяме на живота си това, което ние си желаем, освен, че не е независимост, а е и модерна демонстрация на прародителския грях – самозатваряне в една самодоволна и самодостатъчна самостоятелност, без чувство за истината като връзка с Бог и с близък. Рождеството Христово е време за самопознание, за постигане схващане на разликата сред Богочовек и човекобог, и за осъзнаване на избавителното християнско наставление: „ Не индивидът стана господ, споделяме ние; а Бог стана човек “ (Св. Йоан Дамаскин, Точно ревю на православната религия, PG 94, 988).
Евангелското обръщение на Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна, която е подложена на съкрушителните последствия от една нечестна и несправедлива инвазия. Всички войни за нас, християните, са братоубийствени и цивилен и, както прокламира Светият и Велик Събор на Православната черква, войната е „ резултат от злото и прегрешението в света “ (Мисията на Православната черква в актуалния свят, IV, 1). В случая с Украйна важат и думите на св. Григорий Палама, казани при кървавите по негово време конфликти сред православните в Солун: „ общата обогатяваща майка е свещената Църква и благочестието, чийто шеф и завършител Христос, същинският Син Божи, на нас ни е освен Бог, само че благоволи да ни е и брат, и Отец “ (Григорий Плама, За опазването на мира едни към други, PG 151, 10).
В личността на Христос се извърши съединението на всичко под една Глава, изяви се единството на човешкия жанр и свещеността на човешката персона, разтвори се пътят към „ по сходство “-то Божие, и се откри мирът „ който надвишава всеки разум “ (Филип. 4:7). Христос е „ нашият мир “ (Ефес. 2:14) и на Него е отдаден историческият и емблематичен Свещен Храм „ Света Ирина “ (в превод от гръцки, „ Свети Мир “) в Града на св. цар Константин.
Спасителят, облажавайки „ миротворците “, като споделя, че „ те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9), предлага концепцията за демонстрация на правдивост и обич даже към враговете. Православната черква се моли на Светата Литургия „ за мира свише (от небето) “ и „ за мира на целия свят “. „ Твоят мир и Твоята обич подари ни, Господи Боже наш; тъй като Ти си ни Подателят на всичко “, се молим ние, прославяйки Подателя на всяко богатство по време на Литургията на св. Василий Велики. Ние, които от Бога всичко сме приели, сме длъжни като изключително облагодетелствани да се борим за мира вповече от останалите индивиди, според евангелските слова: „ комуто е доста обещано, доста и ще се желае “ (Лука. 12:48). В този смисъл, всичко, което опонира на този принцип, само че се прави от християни, не утежнява Християнството, а тези, които работят в нарушаване на Божиите повели.
Никога в човешката история мирът сред народите не е бил идващо от единствено себе си състояние, а постоянно и на всички места е постиган вследствие на въодушевена разпоредителност, храброст и всеотдайност, на опълчване против насилието и отменяне на войната като средство за разрешаване на разлики, на продължителни старания за правдивост и отбрана на човешкото достолепие. Приносът за реализиране на мир и помиряване е аршин най-много за правдивостта на религиите. Несъмнено в религиозните предания съществуват мотори освен за запазване на вътрешния мир, само че и за въвеждането и установяването на публичния мир, за надмогване на агресивността в връзките сред хората и народите. Този факт е от особена значимост за нашето време, когато се постанова мнението, че мирът ще произлезе вследствие на икономическо развиване и повишение на виталното ниво, на напредък в науката и технологиите, чрез интернет другарство и мрежа. Имаме цялостната убеденост, че не е допустимо да съществува мир сред народите и културите, без да има мир сред религиите, без разговор и съдействие сред тях. Вярата в Бог крепи напъните за един по-мирен и обективен свят, даже и когато едно такова изпитание е изправено пред непреодолими по човешки път спънки. Във всеки случай е изцяло неразбираемо религиозни представители да пропагандират фанатизъм и да разпалват огъня на омразата.
Преосвещени и Високопреосвещени събратя и възлюбени рожби,
„ Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небето, посрещнете Го! Христос пристигна на земята, въздигнете сърцата си към Него! “ Вслушвайки се в наставлението на нашия свят предходник Григорий Богослов, дано отпразнуваме днешния рожден ден на Спасителя на света с духовно забавление, „ не по всемирски, а надсветовно “, отдавайки „ всичко щедро и щедро; и то на пришелец и чужд, като на дрипльо и скитник станете известни с обилие (на предлаганото от вас) “ (Св. Григорий Богослов, За Богоявление, т.е. за Рождеството на Спасителя, PG 36, 316). Пожелаваме на всички ви празнична и славословна Свята Дванадесетница (единния празничен църковен интервал от Рождество Христово до Богоявление, бел. прев.), която в действителност е цялост на времето и зарево от светлината на вечността. Нека настъпващата 2023 година да бъде, по благословението и благодатта на въплътилия се за нас, индивидите, и за нашето избавление Бог Слово, интервал на мир, обич и съгласие, на същинска година на Господнята добрина.
За доста и благословени години!
Рождество Христово, 2022 година
† Константинополският
парещ молител към Бога
за всички вас
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ