ОБРЪЩЕНИЕ До Г-жа Цвета Караянчева Председател на 44-то Народно Събрание, Г-н Румен Радев Президент на

 ОБРЪЩЕНИЕ
До

Г-жа Цвета Караянчева

Председател на 44-то Народно Събрание,

Г-н Румен Радев

Президент на Република България,

Г-н Бойко Борисов

Министър – ръководител на Република България,

Г-жа Екатерина Захариева

Министър на Външните работи на Република България

И Българските медии

 

Уважаеми госпожи и господа Народни представители,

Уважаеми госпожи и господа министри,

Уважаеми госпожи и господа представители на медиите,

Изборът на ново име на прилежащата балканска страна визира директно националните ползи на България и в тази връзка страната ни би трябвало да взе участие в избора на ново име. За това се застъпва група интелектуалци, която припомня за стотиците хиляди българи, починали в името на македонската идея. Те ни предоставиха подписка – декларация с гледище за избор на ново име на някогашната югославска република, което да е правилно по отношение на историческите условия и географските дадености. Поетът Ангел Симеонов посвети трогателно стихотворение на Македония:

Македония????

Защо ли засипва снега

твоите стъпки, войводо –

минали пътища прашни

и кървави в пердах за свобòда?

Защо ли се спуска нощта

над мъртви полета, ограбени? –

Това ли е твойта земя,

от своите чеда предадена?

А где е народът, войводо,

за който вечен умираше,

а след това възкръсваше в песни

и в никакъв случай мир не намираше?

*

Македония, моя орис

и моя татковина несбъдна,

разпната в мойта душа

и в твойта, войводо, безпътна…

 

Подписката е подписана от:

Ангел Симеонов, Проф. Валери Стефанов, Проф. Иван Маразов, Иван Гранитски, Боян Ангелов, Акад. Константин Косев, Акад. Георги Марков, Акад. Васил Гюзелев, Акад. Антон Дончев, Емил Стойчев, Акад. Крум Дамянов, Проф Андрей Пантев, Димитър Томов, Акад. Иван Радев, Акад. Стефан Воденичаров, Проф. Стефан Карастоянов, Проф. Огнян Герджиков, Акад. Благовест Сендов, Проф. Георги Костов, Проф. Валентин Старчев, Петър Андасаров.

 Ето и цялостния текст на декларацията:

Македония е антична земя, населявана от разнообразни племена и нации. През вековете тя е била част от разнообразни държавни обединения, взела участие е във образуването на разнообразни групови идентичности.

Македония е съдбовно вписана в българската история и историческа памет. Нейната орис е в сърцевината на българската национална идеология от деветнадесети и началото на двадесети век. Като част от националния блян, македонската идея е написала едни от най-славните и трагични страници в новата ни история.

По силата на ред условия и конюнктури, през 20 век античната и пропита с трагична памет македонска земя се оказа разграничена сред три страни – България, Гърция и някогашната югославска република Македония. За всички образовани хора е ясно, че съществунето на днешната страна Македония е резултат от комплицирани идеологически и геополитически процеси.

Наскоро подписаният контракт сред Република Гърция и някогашната югославска република Македония е следващата глава от дългата и сложна история на претенциите, възбраните, заканите, спорните идентичности…

Най-простото и наложително запитване е – каква е ролята и по какъв начин е написан ползата на България в тези преговори и контракти?

Приетото наименование Северна Македония е явно некоретно във връзка с България и българските ползи. Според по този начин признатия принцип на наименуване, българската Пиринска Македония също попада в обсега на определението „ Северна “. Дали това определение няма да се окаже през днешния ден и в бъдеще следващото съображение за искания, полемики и идентификационни рецесии?

На фона на по този начин обрисуваните политически събития настояваме българската страна да заеме прозорлива и дейна позиция. Да се произнесе ясно за същината и обсега на постигнатите преговори.

Бившата югославска република Македония може да има собствен път към Европа и ние не желаеме да заставаме като затруднение на него. Но добре знаем, че днешните конюнктурни решения елементарно могат да се трансфорат в източник на утрешни беди.

С приемане на името Северна Македония географията внезапно зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „ вековното предпочитание на македонския народ да приказва на македонски език ” е ясно удостоверение за това какво следва.

Затова чакаме да забележим държавнически каузи, които отстояват ясно и еднопосочно българските национални ползи.

Настояваме за избор на ново име на прилежащата балканска страна, което да е правилно по отношение на историческите условия и актуалните политически действителности.

Който предава предишното и продава сегашното, зачертава бъдещето си.

 

Sofiapress.com