Проф. Евелина Келбечева: 9 септември не е революция, а превр...
........
- Никой не може да скрие, че българските олигарси са генетично свързани с Държавна сигурност
- От Швейцария на Балканите България се трансформира в страна с феодално ръководство на 200 комунистически семейства
- Комбинацията от посткомунизъм и шовинизъм през днешния ден е взривоопасна
---------------------------------------
- Проф. Келбечева, каква е обективната оценка за знаковата за българската история дата 9 септември 1944 година? Докога ще има диаметрално противоположни отзиви за събитията?
- Нищо не може да промени фактологията на историята. Могат да се трансформират единствено интерпретациите й според от политически и идеологически ползи и пристрастия. Преди 78 година у нас е осъществен анемичен боен прелом, който съумява само тъй като на 8 септември ние към този момент сме окупирани от четвъртмилионна руска войска.
Няма нито един комунистически водач - от Георги Димитров до Тодор Живков, който да не повтори станалото факсимиле - че „ с решаващата роля на Червената войска “ съумява така наречен Деветосептемврийска гражданска война. Това не е никаква гражданска война, а е прелом, сбъднат от професионални превратаджии като Дамян Велчев, член на кръга „ Звено “, и на Военната лига. Хората, осъществили преврата на 9 септември, стоят и зад преврата на 19 май 1934 година, свързани са тясно и със Съветския съюз.
С този прелом се отваря пътят на по-късното налагане на тоталитарния комунистически режим. В началото новата власт си играе на народна власт 4 години, което е една от маневрите на Сталин, сякаш, да разреши многопартийна система. Истинската власт в така наречен силови министерства, в това число основаното от отечественофронтовското държавно управление министерство на пропагандата, са в ръцете на комунистите.
- Кои са най-тежките последствия за страната от преврата?
- Народният съд, който произнася смъртни присъди против над 2000 души от цвета на нацията, както и свалянето на просветителния ценз за основни длъжности са двете страни на един и същи развой.
Да не забравяме настъпилото след преврата институционализиране на невиждан в Източна Европа червен гнет. Ужасно е това, което става в България незабавно след 9 септември 1944 година През кървавите нощи на септември и октомври изчезват безследно сред 20 000 и 30 000 души по данни на самите комунистически функционери.
След това идва Народният съд - законовият метод за заличаване освен на политическия и културен хайлайф, само че и на локалната администрация, на военните, на духовенството, в това число протестантски и католически свещеници.
Това, което е най-страшното като последица от 9 септември, е политическият гнет, който залива цялата страна - освен върховете на политическата класа, а и локалните водачи. Няма селце и градче в България, откъдето да не са отвлечени и убивани без съд и присъда, по изключително садистичен метод, локални кметове, свещеници, служители на реда, учители.
Това е може би най-страшното обезкръвяване на българската нация и тоталното превръщане на политическия и социо-културния модел на страната. Унищожават се вековни полезности - обвързаност към земята, преданост към традициите, фамилните корени.
Всяка сходна фундаментална смяна води до разбъркване на пластовете, само че в България, за жалост, това става по изключително кървясъл метод, с физическо заличаване на десетилетия подготвяна високообразована политическа класа. Заместена, за жал, от хора без обучение, без ценз, полезности, всичко изграждано в годините на свободна България от края на 19. век до Втората международна война, когато за 66 година ставаме най-проспериращата страна на Балканите. През 1912 година се нареждаме на 19-о място в света по просветеност и с право ни назовават Швейцария на Балканите.
У нас следим заличаване на структурната тъкан на българското общество и издигането на хора без обучение, чиято полезност е честност към партията, към тоталитарна, античовешка идеология. Налага се средновековен модел на ръководство. Тези 200 семейства, които управляваха България, действаха по средновековен метод - женеха се между тях, самоназначаваха се на всички вероятни властови позиции. Ако някой се проваляше прекомерно, изпращаха го дипломат в далечна страна.
Едно от първите мероприятия на така наречен национална власт е уволняването на голям брой учители, нещо свято още от Възраждането, същинския нравствен хайлайф на нацията. На мястото на отстранените се назначават най-вече съпруги на партизани и бързо издигащи се партийни водачи. Чистката в университета води до заличаване на цели факултети.
Създаде се нова класа на ръководещи, основана само на „ верния “ генезис, т.е. лоялността към комунистическата партия и идеология, в която към края на режима и ръководещите към този момент не имаха вяра.
- Възможно ли е да има още незнайни за събитията?
- Все още излизат обстоятелства от спомените на пострадалите, от търсенето на изчезналите им близки. Наскоро доктор Попов от Сандански откри в Гърция разхвърляни остатъци в лобното място на елита на града, някогашния Свети Врач. Над 70 души - кметове, лекари, учители, свещеници, са били изведени през нощта и са били посечени. Местното гръцко население назовават мястото Скотобойната.
Най-шокиращото за мен като откривател обаче е садизмът, който се демонстрира у нас толкоз всеобщо след 9 септември. Имало е прояви на свирепост и политическо принуждение и преди 1944 година, само че са били по отношение на въоръжени терористи, борещи се против централната власт. Докато жертвите на комунистическия гнет са невъоръжени цивилни лица, извеждани и екзекутирани през нощта.
- Защо след повече от три десетилетия преходът не съумя да промени нещата? Защо толкоз мъчно се разделяме с предишното, не съумяваме да скъсаме пъпната шнур със соца?
- Наричаме го умилително соца, само че това е тоталитарен комунистически режим. Той в действителност е злокобен, античовешки, в който има нещо садистично първоначално, а след това - цинично. Обезкореняването на българската нация, фрагментирането на обществото - това са детайли на феодално по структурата си общество, каквото е комунистическото. Крепи се на дребна класа властимащи, от които другите зависят.
Това не се схваща. Напротив, пропагандата тръби, че комунистическият режим модернизирал България, което е безспорна неистина. Този режим наследи част от големите старания на царство България да се модернизира, София стана европейска столица за 20 години след Освобождението.
- Тук незабавно ще ви опонират с хляба от 15 стотинки и двата пъти вървене на курорт преди 1989 година
- Това се постанова от пропагандата, която продължава да работи към този момент 78 години, не 45. Няма безплатно обучение и опазване на здравето - те са били плащани с нашите налози, в това число така наречен ергенски налог от 10 %, който се вземаше на хората без деца.
Масово не се знае, че с цел да се крепи подобен режим, се вършат популистки жестове като, сякаш, двете почивки, сякаш безвъзмездни обществени придобивки, обучение. Трябва да се знае, че България банкрутира три пъти по време на комунизма, четвърти път по времето на Андрей Луканов и пети път по времето на Жан Виденов. Ние сме единствената страна в Източна Европа с пет банкрута. Наричат ги дългови рецесии, само че си е банкрут на страната.
- Докога на значими позиции у нас ще стоят наследници на злокобната Държавна сигурност?
- Те не са на предна линия. Смениха се поколенията, само че едни от най-влиятелните хора у нас, най-вече в бизнеса, в медийния бранш към момента са от този бранш. Има и доста сиви кардинали, несъмнено, някои от тях са още веднъж от службите. Никой не може да скрие, че българските олигарси са генетично свързани с Държавна сигурност. За жал и част от предната линия на медийната промишленост. Докога датата 9 септември ще ни разделя? Не може да не ни разделя.
Докато има хора, уверени, че това е най-светлата дата в българската история, ще бъдем разграничени. Начинът, по който едно общество премисля историята си, демонстрира равнището на зряла възраст и себепознание. В постсъветското общество имаше смут от разкритията през 1985 година, когато Горбачов разгласи Перестройката. Тя стартира с разкрития за историческите закононарушения - освен на сталинизма, а на болшевишката власт, на хората, унищожавали личния си народ.
Такъв тежък развой на узнаване на истината имаше във Франция след разкриване на архивите на Гестапо, когато стана ясно, че там е имало над милион сътрудници на нацистите. Французите узнаха нещата, осъзнаха процеса, преодоляха синдрома Виши, не се сложиха в ролята на камилски птици, каквито у нас има със стотици хиляди.
- Защо ние не можем да погледнем истината в очите?
- За страдание сме единствената страна в Източна Европа, където нямаше лустрация. Имаме закон от 2000 година за оповестяване на комунистическия режим за незаконен, само че той е декларативен. Слава Богу, имаме независимост, някаква фасадна народна власт, необратими са процесите в политиката и в стопанската система ни.
Не можем към този момент да се върнем нито към тоталитарен, нито към властнически режим. Възпроизвеждаме заболяването на началото на 21 век - популистките режими, идентични и в Западна, и в Източна Европа.
- Какво ни би трябвало - невъзможни ли са прошката, покаянието?
- Трябва ни познание, отваряне на очите за признание на неща, които към този момент не могат да бъдат изкривявани и фалшифицирани. Комунистическият режим беше крушение, самият Живков го назова недоносче. Но това беше историческо връщане на България обратно, не скок напред. Самопознанието на всякакво равнище може да промени манталитетните настройки, от които идват и електоралните.
Докато има хора, които имат вяра, че спасители на България са генералите, възпроизвели фигурата на Тато, или водачи като Костадин Костадинов, спонсорирани искрено от Кремъл, нямаме огромни шансове да сме проспериращо, умерено за бъдещето си общество. Не имам вяра в групов катарзис.
Комбинацията сред посткомунизъм и шовинизъм, спонсориран от Кремъл, каквито са обединения като " Възраждане ", са камбани, които би трябвало да ни разсънят. Това са взривоопасни признаци за целия либерален развой.
Визитка
Проф. Евелина Келбечева е пловдивчанка, учител в департамент " История и цивилизация " на Американския университет в Благоевград. Интересите й включват Студената война в подтекста на Балканите и България, прехода след 1989 година Изнасяла е лекции в унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия.
- Никой не може да скрие, че българските олигарси са генетично свързани с Държавна сигурност
- От Швейцария на Балканите България се трансформира в страна с феодално ръководство на 200 комунистически семейства
- Комбинацията от посткомунизъм и шовинизъм през днешния ден е взривоопасна
---------------------------------------
- Проф. Келбечева, каква е обективната оценка за знаковата за българската история дата 9 септември 1944 година? Докога ще има диаметрално противоположни отзиви за събитията?
- Нищо не може да промени фактологията на историята. Могат да се трансформират единствено интерпретациите й според от политически и идеологически ползи и пристрастия. Преди 78 година у нас е осъществен анемичен боен прелом, който съумява само тъй като на 8 септември ние към този момент сме окупирани от четвъртмилионна руска войска.
Няма нито един комунистически водач - от Георги Димитров до Тодор Живков, който да не повтори станалото факсимиле - че „ с решаващата роля на Червената войска “ съумява така наречен Деветосептемврийска гражданска война. Това не е никаква гражданска война, а е прелом, сбъднат от професионални превратаджии като Дамян Велчев, член на кръга „ Звено “, и на Военната лига. Хората, осъществили преврата на 9 септември, стоят и зад преврата на 19 май 1934 година, свързани са тясно и със Съветския съюз.
С този прелом се отваря пътят на по-късното налагане на тоталитарния комунистически режим. В началото новата власт си играе на народна власт 4 години, което е една от маневрите на Сталин, сякаш, да разреши многопартийна система. Истинската власт в така наречен силови министерства, в това число основаното от отечественофронтовското държавно управление министерство на пропагандата, са в ръцете на комунистите.
- Кои са най-тежките последствия за страната от преврата?
- Народният съд, който произнася смъртни присъди против над 2000 души от цвета на нацията, както и свалянето на просветителния ценз за основни длъжности са двете страни на един и същи развой.
Да не забравяме настъпилото след преврата институционализиране на невиждан в Източна Европа червен гнет. Ужасно е това, което става в България незабавно след 9 септември 1944 година През кървавите нощи на септември и октомври изчезват безследно сред 20 000 и 30 000 души по данни на самите комунистически функционери.
След това идва Народният съд - законовият метод за заличаване освен на политическия и културен хайлайф, само че и на локалната администрация, на военните, на духовенството, в това число протестантски и католически свещеници.
Това, което е най-страшното като последица от 9 септември, е политическият гнет, който залива цялата страна - освен върховете на политическата класа, а и локалните водачи. Няма селце и градче в България, откъдето да не са отвлечени и убивани без съд и присъда, по изключително садистичен метод, локални кметове, свещеници, служители на реда, учители.
Това е може би най-страшното обезкръвяване на българската нация и тоталното превръщане на политическия и социо-културния модел на страната. Унищожават се вековни полезности - обвързаност към земята, преданост към традициите, фамилните корени.
Всяка сходна фундаментална смяна води до разбъркване на пластовете, само че в България, за жалост, това става по изключително кървясъл метод, с физическо заличаване на десетилетия подготвяна високообразована политическа класа. Заместена, за жал, от хора без обучение, без ценз, полезности, всичко изграждано в годините на свободна България от края на 19. век до Втората международна война, когато за 66 година ставаме най-проспериращата страна на Балканите. През 1912 година се нареждаме на 19-о място в света по просветеност и с право ни назовават Швейцария на Балканите.
У нас следим заличаване на структурната тъкан на българското общество и издигането на хора без обучение, чиято полезност е честност към партията, към тоталитарна, античовешка идеология. Налага се средновековен модел на ръководство. Тези 200 семейства, които управляваха България, действаха по средновековен метод - женеха се между тях, самоназначаваха се на всички вероятни властови позиции. Ако някой се проваляше прекомерно, изпращаха го дипломат в далечна страна.
Едно от първите мероприятия на така наречен национална власт е уволняването на голям брой учители, нещо свято още от Възраждането, същинския нравствен хайлайф на нацията. На мястото на отстранените се назначават най-вече съпруги на партизани и бързо издигащи се партийни водачи. Чистката в университета води до заличаване на цели факултети.
Създаде се нова класа на ръководещи, основана само на „ верния “ генезис, т.е. лоялността към комунистическата партия и идеология, в която към края на режима и ръководещите към този момент не имаха вяра.
- Възможно ли е да има още незнайни за събитията?
- Все още излизат обстоятелства от спомените на пострадалите, от търсенето на изчезналите им близки. Наскоро доктор Попов от Сандански откри в Гърция разхвърляни остатъци в лобното място на елита на града, някогашния Свети Врач. Над 70 души - кметове, лекари, учители, свещеници, са били изведени през нощта и са били посечени. Местното гръцко население назовават мястото Скотобойната.
Най-шокиращото за мен като откривател обаче е садизмът, който се демонстрира у нас толкоз всеобщо след 9 септември. Имало е прояви на свирепост и политическо принуждение и преди 1944 година, само че са били по отношение на въоръжени терористи, борещи се против централната власт. Докато жертвите на комунистическия гнет са невъоръжени цивилни лица, извеждани и екзекутирани през нощта.
- Защо след повече от три десетилетия преходът не съумя да промени нещата? Защо толкоз мъчно се разделяме с предишното, не съумяваме да скъсаме пъпната шнур със соца?
- Наричаме го умилително соца, само че това е тоталитарен комунистически режим. Той в действителност е злокобен, античовешки, в който има нещо садистично първоначално, а след това - цинично. Обезкореняването на българската нация, фрагментирането на обществото - това са детайли на феодално по структурата си общество, каквото е комунистическото. Крепи се на дребна класа властимащи, от които другите зависят.
Това не се схваща. Напротив, пропагандата тръби, че комунистическият режим модернизирал България, което е безспорна неистина. Този режим наследи част от големите старания на царство България да се модернизира, София стана европейска столица за 20 години след Освобождението.
- Тук незабавно ще ви опонират с хляба от 15 стотинки и двата пъти вървене на курорт преди 1989 година
- Това се постанова от пропагандата, която продължава да работи към този момент 78 години, не 45. Няма безплатно обучение и опазване на здравето - те са били плащани с нашите налози, в това число така наречен ергенски налог от 10 %, който се вземаше на хората без деца.
Масово не се знае, че с цел да се крепи подобен режим, се вършат популистки жестове като, сякаш, двете почивки, сякаш безвъзмездни обществени придобивки, обучение. Трябва да се знае, че България банкрутира три пъти по време на комунизма, четвърти път по времето на Андрей Луканов и пети път по времето на Жан Виденов. Ние сме единствената страна в Източна Европа с пет банкрута. Наричат ги дългови рецесии, само че си е банкрут на страната.
- Докога на значими позиции у нас ще стоят наследници на злокобната Държавна сигурност?
- Те не са на предна линия. Смениха се поколенията, само че едни от най-влиятелните хора у нас, най-вече в бизнеса, в медийния бранш към момента са от този бранш. Има и доста сиви кардинали, несъмнено, някои от тях са още веднъж от службите. Никой не може да скрие, че българските олигарси са генетично свързани с Държавна сигурност. За жал и част от предната линия на медийната промишленост. Докога датата 9 септември ще ни разделя? Не може да не ни разделя.
Докато има хора, уверени, че това е най-светлата дата в българската история, ще бъдем разграничени. Начинът, по който едно общество премисля историята си, демонстрира равнището на зряла възраст и себепознание. В постсъветското общество имаше смут от разкритията през 1985 година, когато Горбачов разгласи Перестройката. Тя стартира с разкрития за историческите закононарушения - освен на сталинизма, а на болшевишката власт, на хората, унищожавали личния си народ.
Такъв тежък развой на узнаване на истината имаше във Франция след разкриване на архивите на Гестапо, когато стана ясно, че там е имало над милион сътрудници на нацистите. Французите узнаха нещата, осъзнаха процеса, преодоляха синдрома Виши, не се сложиха в ролята на камилски птици, каквито у нас има със стотици хиляди.
- Защо ние не можем да погледнем истината в очите?
- За страдание сме единствената страна в Източна Европа, където нямаше лустрация. Имаме закон от 2000 година за оповестяване на комунистическия режим за незаконен, само че той е декларативен. Слава Богу, имаме независимост, някаква фасадна народна власт, необратими са процесите в политиката и в стопанската система ни.
Не можем към този момент да се върнем нито към тоталитарен, нито към властнически режим. Възпроизвеждаме заболяването на началото на 21 век - популистките режими, идентични и в Западна, и в Източна Европа.
- Какво ни би трябвало - невъзможни ли са прошката, покаянието?
- Трябва ни познание, отваряне на очите за признание на неща, които към този момент не могат да бъдат изкривявани и фалшифицирани. Комунистическият режим беше крушение, самият Живков го назова недоносче. Но това беше историческо връщане на България обратно, не скок напред. Самопознанието на всякакво равнище може да промени манталитетните настройки, от които идват и електоралните.
Докато има хора, които имат вяра, че спасители на България са генералите, възпроизвели фигурата на Тато, или водачи като Костадин Костадинов, спонсорирани искрено от Кремъл, нямаме огромни шансове да сме проспериращо, умерено за бъдещето си общество. Не имам вяра в групов катарзис.
Комбинацията сред посткомунизъм и шовинизъм, спонсориран от Кремъл, каквито са обединения като " Възраждане ", са камбани, които би трябвало да ни разсънят. Това са взривоопасни признаци за целия либерален развой.
Визитка
Проф. Евелина Келбечева е пловдивчанка, учител в департамент " История и цивилизация " на Американския университет в Благоевград. Интересите й включват Студената война в подтекста на Балканите и България, прехода след 1989 година Изнасяла е лекции в унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ