Може ли умът да се отглежда и развива? Или каквото

 Може ли мозъкът да се отглежда и развива? Или каквото ти е обещано по завещание, с това ще живееш? Тази тематика е същински международен първенец по количество разногласия, разсъждения и упования. Време е най-малко да се разделим с някои легенди за възпитаването на интелекта.

Мит 1: Умът и интелектуалните качества се предават по завещание

 Интелектът се дефинира от гените, само че значително зависи и от средата, в която пораства детето. Най-силният мотив в интерес на тази доктрина е проучването на еднояйчни близнаци, които по волята на ориста са били разграничени и отраснали в разнообразни фамилии. Генотипът е идентичен, само че интелектуалното равнище постоянно е друго. Показателни за смисъла на средата като фактор са и случаите, в които дете, чиито биологични родители са с ниско интелектуално равнище, бива осиновено от високообразовано семейство. След известно време IQ-то на такива деца очевидно скача нагоре.

Извод: Трудно е да се дефинира с какъв интелектуален капацитет е малчуганът, изключително в ранна детска възраст. Важно е да се сътвори колкото се може по-богата и удобна среда за насърчаване на естествените му качества.

Мит 2: Най-важното е да се даде начален подтик в ранна възраст, след това качествата се развиват от единствено себе си

 Американски психолози провели следния любопитен опит: подбрали деца, чиито майки посредством проби посочили доста ниско интелектуално равнище, и почнали да работят интензивно с тях по специфична стратегия за умствено развиване и учебна подготовка. Експериментът траял няколко години и през това време коефициентът на просветеност на децата доста се повишил – при някои индикаторите надхвърлили даже 30 бала. При постъпване в учебно заведение тези деца изпреварвали всичките си връстници. Но щом опитът завършил, децата се върнали при своите майки, почнали да учат в елементарни учебни заведения и интелектуалното им ниво последователно почнало да се снижава.

Извод: Американска сентенция за мозъка гласи: Използвай или ще изгубиш! Умът би трябвало да се тренира непрекъснато.

Мит 3: Само общуването с възрастни развива детето

 Това е правилно, само че ненапълно – в ранна възраст фактически общуването с родителите е определящо за това детето да се научи да мисли и приказва. Ако възрастните не му обръщат задоволително внимание или са последователи на суровия принцип „ колкото по-дълго стои единствено, толкоз по-самостоятелно ще стане “, те стартират да изостават интелектуално от връстниците си. Но по-късно, в учебна възраст, общуването с връстниците става толкоз значимо, колкото и с възрастните.

Извод: Всяко нещо с времето си!

Мит 4: Ако искаш детето да пораства мъдро, развивай логическото му мислене

 Старо педагогическо предписание предизвестява: в случай че детето не си доиграе в учебна възраст, това ще му пречи на по-късен стадий. Това предписание и тази доктрина също са проверявани неведнъж с опити. Резултатът постоянно е еднакъв – децата, които в предучилищна възраст имат богато нагледно-образно мислене, се отличават с по-високо равнище на логическо мислене.

Извод: Не товарете детето в предучилищна възраст с логичен задания. Развивайте фантазията и въображението му, като рисувате, съчинявате и играете с него.

Мит 5: Различните нации имат друг разсъдък

 Години наред в Съединени американски щати непрестанно сравнявали интелекта на децата от бялата и черната раса. В началото резултатите показвали, че коефициентът на просветеност на белите деца е приблизително с 15 пункта по-висок от чернокожите. Изводът бил, че черната раса е генетично ощетена. По-късните и естествено по-прецизни проучвания обаче открили, че не са отговорни гените, а средата. А 15 пункта е типичната разлика сред привилегированите пластове на популацията и групите с лимитирани права, без значение от националната принадлежност.

Извод: Гените не дефинират битието.

Инфо: www.jenatadnes.bg