Целта на предложените изменения бе балансиране на системата, залитнала към

 

" Целта на препоръчаните промени бе балансиране на системата, залитнала към чуждоезиковото образование, само че те бяха единствено първа крачка към планувано необятно разискване по тематиката ", разяснява просветният министър Красимир Вълчев.

 

 

Указанията на просветното министерство за ограничение на чуждоезиковите паралелки в гимназиите са били единствено насоки към учебните заведения, които да послужат за публично разискване на план-приема за 2026/27 година Т.е. курс към внезапно понижаване на паралелките по непознат език следващата година няма да имапише " Сега ".

 

 

Миналата седмица в обществените мрежи се появиха инструкции на МОН до учебните заведения, в които се изброяват условия, с които те следва да съобразят план-приема си в 8. клас за идната 2026/27 година За учебните заведения с интензивно проучване на непознат език се изискваше най-малко три образователни предмета в 9. и 10. клас да се учат на съответния език. А с цел да се предлага разширено проучване на език се поставяше изискване учениците в съответното учебно заведение да имат междинен резултат от НВО по математика и български език в 10. клас, еднакъв или над междинния за страната.

 

 

Идеята на МОН бе балансиране на системата и недопускане на учебни заведения с извънредно ниски резултати да дават огромно преимущество на език, в случай, че учениците им не владеят даже български и математика на приемливо равнище. Така записани обаче - като инструкции, които звучаха наложително, разпоредбите доведоха до лавина от рецензии и опасения за фрапантно орязване на приема в профили с интензивно и разширено образование на непознат език, който е основен за конкурентоспособността на децата, както и до прогнози за всеобщи уволнения на учители по езици.

 

 

Седмица след избухналото напрежение от МОН обясниха, че напътствията са били първични насоки към учебните заведения, които да служат като основа за разискване при планирането на приема на осмокласници. " Указанията не съставляват смяна на образователния проект - такава е допустима само след изменение на Наредба № 4 за образователния проект. Целта бе да се съберат отзиви от Регионалните ръководства на образованието и учебните заведения по места и по-късно да се разискват нормативни промени, които да бъдат подложени на публично разискване ", показаха от МОН.

 

 

Просветният министър Красимир Вълчев изясни пред " Сега ", че внезапни промени в образованието не могат да се вършат, само че системата е изкривена от години с даването на превес към чуждоезиковото образование за сметка на българския и математиката. За тези предмети, даже взети дружно, има по-малко часове, в сравнение с за езиците, които са единствено едно от нужните умения на бъдещето за разлика от математиката и естествените науки, които стават по-важни в ерата на изкуствения разсъдък. Затова и от 2017 година е почнал курсът към увеличение на професионалните паралелки за сметка на профилираните, а сегашните инструкции на МОН са продължение на дълготрайната политика за балансиране на образователните проекти и повишение на резултатите на учениците. През юли от ведомството също показаха за разискване сходни хрумвания за промяна на образователните проекти за гимназиите.

 

 

" В годините бе позволено всички учебни заведения и всички профили и специалности да оферират рамкови образователни проекти с интензивно и разширено образование по непознат език, т.е. множеството станаха като полуезикови гимназии. В резултат даже паралелките с профил естествени науки в 8. клас учат единствено език, само че не и биология, физика и химия ", разяснява той. По думите му над 1600 от към 2260 паралелки в 8. клас са с интензивно или разширено проучване на език. " Преминаването от интензивно към разширено проучване на език, т.е. от 18 на 12 часа на седмица, също дава задоволително време за преодоляване на езика ", разяснява министърът.