.  На 1-ви февруари 1958 г. в 05:48 ч. българско

.  На 1-ви февруари 1958 година в 05:48 ч. българско време, което се пада на 31-ви януари в 22:48 ч. Източно време, американската ракета “Джуно ” (или на български “Юнона ”) извежда в орбита първия американски сателит “Експлорър 1 ”. 

“Експлорър 1 ” е третият сателит в историята на човечеството, откакто месеци преди полета му Съюз на съветските социалистически републики са изстреляли “Спутник 1 ” и “Спутник 2 ” с кучето Лайка. Полетът на “Експлорър 1 ” е извършен в отговор на предизвикването от Съюз на съветските социалистически републики, които поемат водачеството в галактическата конкуренция. Макар че руските управляващи са обявили още по време на Международната геофизична година, че имат намерение да изпратят сателит в орбита, изстрелването на “Спутник 1 ” идва като потрес за жителите на Западния свят, които преди този момент са вярвали, че Америка е по-напред от Съветския съюз в софтуерно отношение.

По това време американският президент Дуайт Айзенхауер има два проекта за изпращането на неестествен сателит. Единият е планът “Вангард ”, който е считан за “граждански план ”, а другият се организира зад затворени порти, управителен от организацията за балистични ракета ABMA, ръководена от доктор Вернер декор Браун. Проектът “Вангард ” в началото е изведен на напред във времето като предпочитан, тъй като администрацията на Айзенхауер не желае да има интервенция на балистични технологии в проучването на космоса [1]. 

Но на 6-ти декември 1957 година първата ракета “Вангард ” рухва на стартовата площадка в страховита детонация. Едва след тази повреда е даден ход на плана на ABMA. 

Така доктор Вернер декор Браун съумява да поеме самодейността и при започване на 1958 година, на 1-ви февруари, ракетата “Джуно ” извежда в орбита “Експлорър 1 ”.

Днес всеобщо в учебниците и в известните публикации ще прочетете две неща – едното е, че Съюз на съветските социалистически републики могат да са първите, изпратили спътници в космоса  ( “Спутник 1 ” и “Спутник 2 ”), само че те не са били екипирани с научни принадлежности. Второто е, че американският сателит “Експлорър 1 ” е бил доста по-напреднал, с инсталирани принадлежности на борда и с помощта на него е направено първото изобретение в космоса – радиационните пояси, които по-късно ще носят името на учения Ван Алън.

В действителността историята е малко по-сложна и има повече нюанси.

Първо, не е правилно, че “Експлорър 1 ” организира първите измервания от космоса, въпреки и да е истина, че прави първото изобретение от орбита. Също както през днешния ден се съгласяваме, че кучето Лайка не е първото животно, летяло в космоса, а преди нея е имало винени мушици, мишки и други животни, изстрелвани в галактическото пространство по суборбитална траектория, по този начин и “Експлорър 1 ” не е първата машина с научни принадлежности, навлязла в галактическото пространство. Суборбитални ракети са носили принадлежности и сензори със себе си по време на полетите си доста преди да полетят първите спътници.

Второ, до момента в който е истина, че “Спутник 1 ” е изработен на първо място с политическа цел и заради това не е снабден с научни принадлежности, по време на подготовката за полет на “Спутник 2 ” руският академик Сергей Вернов упорства на борда му да бъде инсталиран гайгеров брояч. Гайгеровият брояч работи в продължение на 10 дни в космоса и дава огромно количество научни данни на Вернов и екипа му [2]. Но за какво тогава “Спутник 2 ” не е този, който открива поясите на Ван Алън? Защо американците изпреварват Съюз на съветските социалистически републики в галактическите науки и вършат първото научно изобретение от орбита?

Отговорът се крие в неправилното интерпретиране на данните от руските учени в композиция с неприятната руска политика по време на Студената война и руската фикс идея за секретност. 

Гайгеровият брояч на Вернов съумява да засече някои съмнения в радиацията в околоземна орбита. Проблемът е, че руските учени са имали дарба да споделят със спътника си единствено когато той е минавал над руска траектория, а за точното определяне на радиационните пояси е бил необходим обстоен мониторинг над цялата Земя. Австралийците успяват да запишат сигнала по време на прекосяването на “Спутник 2 ” над тяхната територия. Но когато Австралия желае от Съюз на съветските социалистически републики кодовете за деккодиране на сигнала, руските управляващи отхвърлят. На собствен ред когато Съюз на съветските социалистически републики желае от Австралия да препрати записите, австралийците отхвърлят да ги предадат. Така Съюз на съветските социалистически републики пропуща да означи значима победа в галактическата конкуренция – а точно да направи първото изобретение от орбита. 

Ван Алън и екипът му от учени, работили с приборите на “Експлорър 1 ”, първи схващат, че става въпрос за чужд галактически феномен. Но даже и те имат компликации при първичното интерпретиране на данните. Основният теоретичен уред на “Експлорър 1 ” е детектор за галактически лъчи, като получените резултати от неговите измервания демонстрират доста по-слаби стойности от предстоящите. Студентът Карл Макилвейн пръв допуска, че отклоненията могат да са вторично разследване от пренасищане на прибора с високоенергийни частици.

На 5-ти март 1958 година ракета “Джуно ” би трябвало да изведе спътника “Експлорър 2 ” в орбита, само че заради повреда на четвъртата степен спътникът не успва да доближи в орбита. Най-накрая на 26-ти март същата година излетява “Експлорър 3 ”, който, за разлика от предшествениците си, носи на борда записващо устройство с лента. То разрешава на учените да получат резултати в хода на съвсем цялата задача и с помощта на това загадката е разгадана. Когато височината на спътника е ниска, детекторът за галактически лъчи регистрира обикновено постъпване на такива. При по-големи височини обаче приборът регистрира по-голям поток на заредени частици, след което индикаторите внезапно падат до нулата. При втурване към по-ниски височини се случва същото в противоположен ред – първо приборът демонстрира нула, по-късно е регистриран по-голям поток на заредени частици и най-после – обикновено постъпване. Учените са безапелационни – когато приборът демонстрира нула, това не е симптом за неявяване на радиация, а в противен случай – за пренасищане на прибора, както е сметнал по-рано Макилвейн [3]. 

Така са открити поясите на Ван Алън – най-важното изобретение през първите години на космонавтиката! 

Междувременно Вернов и неговите сътрудници пропущат златен късмет. Когато “Спутник 2 ” е над Москва, височината му е ниска, надлежно се намира под радиационните пояси. Когато “Спутник 2 ” е на по-големи височини, той е отвън обсега на руските радиостанции [4]. Руските учени чуват за пръв път за резултатите от “Експлорър 1 ” някъде шест месеца след полета на Лайка. Едва по-късно, когато записите от Австралия на руския сателит са тествани, излиза наяве – “Спутник 2 ” вярно е измерил данните, които биха разрешили на учените да открият радиационните пояси! Ако руската космонавтика е била открита и незасекретена, каквато е била американската, през днешния ден поясите щяха да носят името “пояси на Вернов ”, а не “пояси на Ван Алън ”. Ето по какъв начин секретността, която изключително доста се цени измежду военните, може да се окаже пагубна за развиването на науката заради липса на двупосочна връзка сред учени от разнообразни страни. Слава Богу, през днешния ден живеем в доста по-добри времена, а като изключим строго военните спътници, секретността е сведена до най-малко. При междупланетни задачи като марсианските роботи “Опортюнити ” и “Кюриосити ” фотосите се разгласяват в действително време, а резултатите от останалите принадлежности – след къс интервал, допускащ на учените,  построили инструментите, да напишат първите научни публикации. Тази бистрота разрешава и елементарни хора да вършат открития, освен учени, работещи към държавните организации.