Лесно е да се обидиш, обидата е толкова малко нещо.

 „ Лесно е да се обидиш, обидата е толкоз малко нещо. Само че в случай че трупате в душата си ненавист, обидата се трансформира в атомна бомба. ”

Това споделя Анди Андрюс в книгата си „ Малките неща ” (Изд. Скайпринт), а по какъв начин да се оправим със личната си обидчивост, прочетете в идващия фрагмент. 

В случай, че ви се наложи да обясните на безценен човек вредите, причинявани от дребни привидно неща като обидчивостта, предлагам разбор в три елементи, обвързван с тематиката. Имате разрешението ми при предпочитание да го прочетете на глас на околните си и на ваше място бих го сторил неотложно. Трудно е да унищожаваш даден минус, когато към този момент се е трансформирал в линия от характера. Но в случай че проявявате взаимно схващане и сте привързани един към различен у дома или в работата можете да го избегнете. А щом можете, значи би трябвало да го извършите.

Първо

В схемата на самия живот обидчивостта е измежду по-малките беди. Можем да изберем дали да се обидим. Или да не се обидим. Елементарно е, само че не всеки път е елементарно. И постоянно е решение, което напълно зависи от нас. Можем да изберем да сме смутени, да имаме зъб на някого, да си пропиляваме времето и силите, да подценяваме опциите, да не напредваме професионално и с този наш избор да разрушим връзки, изграждани през цел ни живот. 

Може и да постъпим по различен метод да постъпим като зрели хора, да се засмеем, да вдигнем плещи и да продължим напред. Ние избираме да не допуснем изборът и дейностите на другиго да диктуват държанието ни. 

Второ

Важно е когато някой съобщи: „ Моите схващания са годни също като твоите или на другиго ”, да си дадете сметка, че с изключение на детинско и погрешно това изказване може елементарно да се опровергае. Зрелите хора знаят, че въпреки да имат право на лично мнение, нямат право да го натрапват на другите. Може да вярваш в каквото си пожелаеш, само че ние, другите не сме задължени да почитаме и да поддържаме финансово някоя налудничава концепция единствено тъй като ти си уверен в нея. Може да вярваш (и то напълно чистосърдечно), че дърветата имат усеща, че танцуват дружно или беседват между тях. Всъщност обаче това значи, че чистосърдечно грешиш. 

Щом искаш да вярваш, че дърветата беседват между тях, твоя воля. На множеството от нас не ни пука. Обаче в случай че поради своето разбиране твърдиш, че нямам право да отсека дърво в личния си двор, тогава всички имаме проблем. 

Нещо повече: в случай че някак си убедиш 10 % от популацията на Земята, че дърветата беседват между тях и тъй като имаш поддръжката на последователите си, то на останалите хора по света би трябвало да се забрани да се разпореждат със собствеността си или да им се постанова спомагателен налог за мебелите от дърво, а фирмите за дърводобив би трябвало да секат дървета единствено с твоето позволение ами, тогава евентуално ще осъзнаеш какви ще са следствията от твоите схващания. 

Ако още не си наясно за какво налудничавата ти доктрина може да направи огромни бели, извинявай, само че ще се наложи да го схванеш по сложния метод.

Но множеството американци и през разум не им минава да заплашват някого, да блокират придвижването или да разпънат палатка на някое кръстовище, с цел да реализиран своето, тъй като са рационални хора. Характерно за рационалните хора е убеждението, че и другите хора са рационални като тях. Дори тези, които настояват, че дърветата поддържат връзка между тях. 

Толерантните ни сънародници търпеливо изясняват на дърволюбителите и на сходните им какво значи рационално държание и премерени реакции. Обаче с любезността си и с толерирането на лудостта болшинството здравомислещи хора неумишлено постановат приемането на доста рисково разбиране: че теориите на говорещите с дърветата са еднообразно значими за обществото и за бъдещето на страната ни като аргументираните вярвания на рационалното болшинство. 

Това е неточност, водеща до съкрушителни последици, тъй като двете вярвания не подлежат на съпоставяне. В случая толерантността на рационалните по принцип хора води до групово решение за безучастие, до отвод от реакция на нелепиците, които нямат място в действителността. За страдание по този метод множеството рационални и продуктивни хора неумишлено отстъпват лидерските си позиции на групичка малоумници (както въображаемо ги наричат) и по този начин им разрешават да отведат всички в задънена улица. 

Като постскриптум на този сюжет предизвестявам: обърнете внимание на обстоятелството, че толерантното болшинство в тази ситуация има виновност за съдбовните последици. Защо ли? Защото е разрешило на групичка извънредно нетолерантни хора да го заплашва и манипулира, подтиквайки го към взимане на явно неправилни решения.

Трето

Обидата провокира усеща. Самите усеща - моментно прочувствено комплициране. С течение на времето ще се убедите, че страстите не са най-важното нещо на света. Никога не забравяйте, че волята ви е по-силна от страстите. Можете да избирате по какъв начин да постъпвате, без значение от възприятията си. Ако сте най-малко малко наблюдателни, ще забележите, че живеем в свят, който с всеки минал ден от ден на ден се вманиачава на тематика възприятията на хората. Големи компании трансформират политиката си, засягайки интереса на петдесет хиляди чиновници поради наранените усеща единствено на седемнайсет от тях. В страна, учредена най-вече на правилото на свободния избор на убеждения, този избор бива лимитиран, с цел да се защитят тези, които могат да се обиден, виждайки по какъв начин някой упражнява изконното си право. Езикът при общуването се следи под лупа (заради един анекдот може да загубиш работата си), все по-реална е опасността да те арестуват, без да знаеш какво неприятно си направил. 

Знаете ли кое е най-лошото във вманиачаването да не бъдат засегнати нечии усеща? Искате ли да научите отговора, който никой не дръзва да изрече на глас? 

Всичко това е една огромна неистина. 

Точно по този начин. Съсредоточаването върху възприятията като най-съществен фактор в нашия живот е зловредна неистина. Лъжа, която към този момент е ощетила цяло потомство и заплашва да унищожи основите на нацията ни. 

Повярвайте, че макар законите и наредбите, целящи да защитят възприятията, на никого с изключение на фамилията и най-близките ни другари не му пука по какъв начин се усещаме. Останалите може да се кълнат, че са загрижени, може би даже си имат вяра, единствено че не е по този начин. Всъщност се интересуват единствено от държанието ни. Така е, откогато свят светува, по този начин и ще бъде. 

Съвсем просто е, обстоятелствата го демонстрират. Помислете за системата на човешките взаимоотношения или за националната ни стопанска система. Нито едното, нито другото действа (в позитивен или в негативен смисъл) в благозвучие с възприятията на обособените човеци. 

Всъщност е таман противоположното. И стопанската система, и взаимоотношенията са функционалност от нашите дейности. 

Повтарям, това не трябва да ви изненадва. Светът от много време работи по този метод. Още от детството ви нито едно значимо събитие не е било провокирано от вашите усеща. Положителните резултати са дивиденти от избора на дейностите ви. Замислете се и ще си дадете сметка за следното: възприятията ви ни минимум не са повлияли на някое момче или момиче да ви хареса, преподавател да ви даде късмет да се докажете и треньор да ви каже: Честито! Включвам те в тима.

Нима в юношеството сте взели участие в мач единствено тъй като съотборниците ви са считали, че играта ще ви достави наслаждение? Нима родителите ви са нарушавали откритите в фамилията правила единствено тъй като ви е ставало погрешно, когато ви мъмрят или санкционират? Нима в гимназията учителите са ви писали шестици, тъй като са знаели, че четворките ви ядосват? И ето, че към този момент сте зрели хора. Променило ли се е нещо? Не. Случвало ли ви се е когато кандидатствате за работа възможният ви шеф да прекъсне изявлението с въпроса Какво ще почувствате, в случай че ви назнача? Не, несъмнено. Одобряването ви, вашите шансове и финанси се мерят от плъзгаща се канара, която записва увеличение или понижаване според от качеството на работата ви, от дейностите и от държанието ви.

Заключението е следното: от вас зависи дали да се обидите от нещо или не. Изборът е единствено ваш можете да се засегнете или да предприемете нещо. Да се мусите или да се засмеете. Можете да анализирате възприятията си или да се замислите за резултатите от отношението ви към другите хора, за това в каква персона сте се трансформирали и какво сте постигнали. 

Лесно е да се обидиш, обидата е толкоз малко нещо. Само че в случай че трупате в душата си ненавист, обидата се трансформира в атомна бомба. Щетите, които предизвиква неотложно и с течение на времето,са доста по-големи, в сравнение с допускате.

От: „ Малките неща ”, Анди Андрюс, изд. Скайпринт 
Снимка: en.wikipedia.org