Пловдивски кмет изуми американците с подводна къща
Точно преди 52 години през месец юни Гарабед Томасян, именуван с съображение пловдивския Кусто, основава подводен дом "Хеброс 67 ". През 1962 година великият откривател Жак-Ив Кусто построява първия подводен дом в света - „ Диоген ", закотвен на 10 метра дълбочина на дъното на Средиземно море край Марсилия. Само 5 години след този първи опит на човечеството за заселване на дълбините България построява собствен подводен дом - "Хеброс 67 ", оповестява "Марица ".
Забележителният теоретичен опит, сбъднат през юли 1967 година, е доказателство, че градът под тепетата не е единствено най-древният в Европа, а и място за дръзки научни опити.
Отличен водолаз и разпален ветроходец, първият кмет на Пловдив в годините на демокрацията доктор Томасян е един от пионерите на морското дело в България. Създава първата българска подводна къща, която тества персонално, конструира лодки и катамарани, с които пътешества по моретата.
Идеята на подводните къщи е шлагер преди половин век поради взрива в търсенето на нефт по морското дъно. Във френските аквадомове "Диоген " и "Преконтинент ", американските "Сийлаб ", руските "Ихтиандър " смели мъже търсят измененията в организма и душeвността, както и способи за безвреден дълъг престой на морското дъно.
Четвърта в тази почтена поредност е пловдивската къща "Хеброс 67 ", наречена на античното име на река Марица.
Строежът стартира през 1966 година в Пловдив, а на 13 юли 1967 година спускат тържествено 4-тонната жп цистерна, боядисана шахматно в черно-жълто, в морето край Варна. На 16 юли 1967 година в 10 часа и 20 минути България се снабдява с първите си акванавти - 32-годишния доктор Гаро Томасян и 37-годишния преподавател по физическо образование Иван Петров, които отсядат в подводния си дом на 10 метра под водата в зона Чайка на Варненското езеро.
”Земя, тук Хербос! Самочувствието е чудесно! ", рапортува доктор Томасян. Седем денонощия двамата откриватели остават на дъното, без да изплават на повърхността.
Домът, направен от железна цистерна, е изумително комфортен - разполага с тоалетна, бюро, телефон, апарати за проучване - спирограф, микроскоп, динанометър. Постоянната температура е 22 градуса, стените са топлоизолирани с дунапрен, затрупан с изкуствена кожа. За котва служи 38-тонен бетонен блок.
Спяхме си като къпани, съвсем като вкъщи - имахме кревати с чаршафи, даже баня, разказваше приживе доктор Томасян.
Талисмани и спътници на акванавтите са двете котета Хеброс и Хебрина, чудесни тестери за равнището на въглеродния двуокис в подводния дом.
Д-р Томасян и екипът му съумяват да решат техническите проблеми, спънали съперниците им по дънен престой американци, французи, руснаци. Във френската подводна къща „ Диоген " екипажът напряко подгизнал. В руската „ Ихтиандър " имало даже удавени хора. Нашият подводен дом обаче се оказва извънредно здрав и безвреден. Пловдивско ноу-хау - покритие със стиропор, лимитира конденза и смъква влажността в „ Хеброс " до естествените 68 %.
Седем дни тандемът Гаро и Иван съблюдава стоманен график - от 5.30 заран до 22 ч. вечер. Освен измервания и тренировки извършват серия психически проби за положението в условия на изолираност по програмата на проф. Азаря Джалдети от Пловдивската здравна академия, който е и доктор на групата.
Последните 24 часа на дъното акванавтите прекарват в цялостна изолираност -прекъсната е телефонната връзка и даже осветлението. Това въодушевява пловдивския тандем, който на сбогуване с подводната къща й посвещава авторска ария. Експериментът завършва на 23 юли. Двамата акванавти изплуват на повърхността с отлична форма, без декомпресия.
Опитът на подводен дом „ Хеброс ’67 " е доказателство, че човек може за дълготрайно време да се засели на морското дъно, откъдето да извлича храни, първични материали, да реализира научни наблюдения.
След сполучливия опит „ Хеброс " е паркирана на Гребната база, откъдето е откарана във Военноморския музей във Варна. Днес първият ни подводен дом ръждясва в вместилище отвън морската столица.
Подводният опит е единствено част от смелите планове на доктор Томасян, чиято пристрастеност са рисковите плавания. Сред най-оригиналните му създания е катамаран сърф, който майстори от две цистерни от аероплан МиГ. С сътрудник плавали през 1974 година със странното возило по Дунава през Черно море чак до Ростов на Дон.
За да потвърди, че човек може да издържи в изолираност даже при огромен мраз, в случай че резервира наличие на духа, през февруари 1977 година при минус 21 градуса доктор Гарабед Томасян изминава с 3-метрова надувна лодка дистанцията сред Русе и Одеса.
Един от най-опасните опити на пловдивчанина е през 1982 година, когато прекарва като актуален Робинзон 7 дни на уединен сал, закотвен на 20 километра от морския бряг. Щял да издържи и повече, в случай че ненадейно разразила се мощна стихия не наложила преустановяване на опита, с който потвърждава, че причина за крах на хората, които са претърпели корабокрушение, е не съответната смъртна физическа опасност, не неналичието на храна и вода, а психическите претоварвания, провокирани от съжителството на инцидентни хора на тясно пространство в екстремални условия.
Експериментите на доктор Гарабед Томасян са разказани в тритомна поредност “Оцеляване на индивида при екстремалните въздействия на морето ", както и в книгата “Оцеляване на индивида при злополучие в морето ".
За да потвърди, че славяните са били отлични мореходци и корабостроители, доктор Томасян строи модел на средновековна лодка - „ Перун ", наречена на името на висшия славянски господ, настойник на бойците. С ладията екипаж, воден от доктор Томасян, повтаря пътя на античните славянски мореплаватели от река Днепър до Цариград, разказан от император Константин Багренородни.
След като и международни медии пишат за смелите му опити и славата на пловдивчанина и на подводна къща „ Хеброс” стига оттатък Океана, доктор Томасян получава примамливо предложение - да замине за Съединени американски щати, където да работи в теоретичен институт с голям бюджет в областта на морските и подводните проучвания.
Докторът, чието око не мигва и от най-страшната стихия, се оказва родолюбец, за който бягството от родината е невероятно. Обикалял е по света, само че постоянно родният Пловдив го теглел като магнит.
Забележителният теоретичен опит, сбъднат през юли 1967 година, е доказателство, че градът под тепетата не е единствено най-древният в Европа, а и място за дръзки научни опити.
Отличен водолаз и разпален ветроходец, първият кмет на Пловдив в годините на демокрацията доктор Томасян е един от пионерите на морското дело в България. Създава първата българска подводна къща, която тества персонално, конструира лодки и катамарани, с които пътешества по моретата.
Идеята на подводните къщи е шлагер преди половин век поради взрива в търсенето на нефт по морското дъно. Във френските аквадомове "Диоген " и "Преконтинент ", американските "Сийлаб ", руските "Ихтиандър " смели мъже търсят измененията в организма и душeвността, както и способи за безвреден дълъг престой на морското дъно.
Четвърта в тази почтена поредност е пловдивската къща "Хеброс 67 ", наречена на античното име на река Марица.
Строежът стартира през 1966 година в Пловдив, а на 13 юли 1967 година спускат тържествено 4-тонната жп цистерна, боядисана шахматно в черно-жълто, в морето край Варна. На 16 юли 1967 година в 10 часа и 20 минути България се снабдява с първите си акванавти - 32-годишния доктор Гаро Томасян и 37-годишния преподавател по физическо образование Иван Петров, които отсядат в подводния си дом на 10 метра под водата в зона Чайка на Варненското езеро.
”Земя, тук Хербос! Самочувствието е чудесно! ", рапортува доктор Томасян. Седем денонощия двамата откриватели остават на дъното, без да изплават на повърхността.
Домът, направен от железна цистерна, е изумително комфортен - разполага с тоалетна, бюро, телефон, апарати за проучване - спирограф, микроскоп, динанометър. Постоянната температура е 22 градуса, стените са топлоизолирани с дунапрен, затрупан с изкуствена кожа. За котва служи 38-тонен бетонен блок.
Спяхме си като къпани, съвсем като вкъщи - имахме кревати с чаршафи, даже баня, разказваше приживе доктор Томасян.
Талисмани и спътници на акванавтите са двете котета Хеброс и Хебрина, чудесни тестери за равнището на въглеродния двуокис в подводния дом.
Д-р Томасян и екипът му съумяват да решат техническите проблеми, спънали съперниците им по дънен престой американци, французи, руснаци. Във френската подводна къща „ Диоген " екипажът напряко подгизнал. В руската „ Ихтиандър " имало даже удавени хора. Нашият подводен дом обаче се оказва извънредно здрав и безвреден. Пловдивско ноу-хау - покритие със стиропор, лимитира конденза и смъква влажността в „ Хеброс " до естествените 68 %.
Седем дни тандемът Гаро и Иван съблюдава стоманен график - от 5.30 заран до 22 ч. вечер. Освен измервания и тренировки извършват серия психически проби за положението в условия на изолираност по програмата на проф. Азаря Джалдети от Пловдивската здравна академия, който е и доктор на групата.
Последните 24 часа на дъното акванавтите прекарват в цялостна изолираност -прекъсната е телефонната връзка и даже осветлението. Това въодушевява пловдивския тандем, който на сбогуване с подводната къща й посвещава авторска ария. Експериментът завършва на 23 юли. Двамата акванавти изплуват на повърхността с отлична форма, без декомпресия.
Опитът на подводен дом „ Хеброс ’67 " е доказателство, че човек може за дълготрайно време да се засели на морското дъно, откъдето да извлича храни, първични материали, да реализира научни наблюдения.
След сполучливия опит „ Хеброс " е паркирана на Гребната база, откъдето е откарана във Военноморския музей във Варна. Днес първият ни подводен дом ръждясва в вместилище отвън морската столица.
Подводният опит е единствено част от смелите планове на доктор Томасян, чиято пристрастеност са рисковите плавания. Сред най-оригиналните му създания е катамаран сърф, който майстори от две цистерни от аероплан МиГ. С сътрудник плавали през 1974 година със странното возило по Дунава през Черно море чак до Ростов на Дон.
За да потвърди, че човек може да издържи в изолираност даже при огромен мраз, в случай че резервира наличие на духа, през февруари 1977 година при минус 21 градуса доктор Гарабед Томасян изминава с 3-метрова надувна лодка дистанцията сред Русе и Одеса.
Един от най-опасните опити на пловдивчанина е през 1982 година, когато прекарва като актуален Робинзон 7 дни на уединен сал, закотвен на 20 километра от морския бряг. Щял да издържи и повече, в случай че ненадейно разразила се мощна стихия не наложила преустановяване на опита, с който потвърждава, че причина за крах на хората, които са претърпели корабокрушение, е не съответната смъртна физическа опасност, не неналичието на храна и вода, а психическите претоварвания, провокирани от съжителството на инцидентни хора на тясно пространство в екстремални условия.
Експериментите на доктор Гарабед Томасян са разказани в тритомна поредност “Оцеляване на индивида при екстремалните въздействия на морето ", както и в книгата “Оцеляване на индивида при злополучие в морето ".
За да потвърди, че славяните са били отлични мореходци и корабостроители, доктор Томасян строи модел на средновековна лодка - „ Перун ", наречена на името на висшия славянски господ, настойник на бойците. С ладията екипаж, воден от доктор Томасян, повтаря пътя на античните славянски мореплаватели от река Днепър до Цариград, разказан от император Константин Багренородни.
След като и международни медии пишат за смелите му опити и славата на пловдивчанина и на подводна къща „ Хеброс” стига оттатък Океана, доктор Томасян получава примамливо предложение - да замине за Съединени американски щати, където да работи в теоретичен институт с голям бюджет в областта на морските и подводните проучвания.
Докторът, чието око не мигва и от най-страшната стихия, се оказва родолюбец, за който бягството от родината е невероятно. Обикалял е по света, само че постоянно родният Пловдив го теглел като магнит.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ