Годината е 1995 – в България на власт е Жан

...
Годината е 1995 – в България на власт е Жан
Коментари Харесай

Италианският културен министър е пловдивски зет! Скоро идва пак заради ЕСК 2019

Годината е 1995 – в България на власт е Жан Виденов, а в Италия на премиерския стол сяда краткотрайно Ламберто Дини, откакто Силвио Берлускони подава оставка. В тези времена Италия към момента прохожда в новата политическа епоха, настъпила след интервенция “Чисти ръце ", а България прави първи стъпки в приватизацията.

Точно тогава в София работи по европейска стратегия Алберто Бoнисоли, който идва от влиятелния милански университет “Бокони ", където преподава.

Бонисоли е шеф на план за образование на мениджъри на приватизирани компании, в който влизат преподаватели от 7 европейски бизнес учебни заведения. В този миг обаче на хоризонта на родения през 1961 година в град Мантуа Алберто се появява изящната като статуетка пловдивчанка Лучия Велева. Тя е приключила британската гимназия в Пловдив и Техническия университет и също взе участие в плана.

Чувствата сред италианеца и българката припламват незабавно, оставяйки на по-заден проект образованието по мениджмънт. 23 години по-късно резултатите от всичко това са освен за двойката, която от дълго време към този момент е семейство с две деца, а и за родните им страни. Днес Алберто Бонисоли е министър на културата и на туризма в държавното управление на Джузепе Конте. За родния град на Лучия – Пловдив, това е като шестица от тотото – следващата година градът ще бъде европейска културна столица дружно с италианския Матера.

За пръв път в историята на Ботуша негов министър приказва български, познава шопската салата, нашата ракия, знае какво е чушка бюрек, коледари, кукери, мартеници, познава на пръсти Пловдив и София.

С други думи, по-голям джакпот за България, здраве му кажи. “Както става постоянно, и нашата среща с Алберто беше инцидентна ", споделя за “24 часа " Лучия Велева.

Тя е в Рим единствено за няколко дни, с цел да придружи брачна половинка си министър. “Връзката ни стартира още от началото на разстояние, защото всеки от нас пътуваше непрестанно. " Така е и през днешния ден, защото двамата не престават да пътуват непрестанно по работа. Събирателен пункт е домът им в Кастелето Тичино на езерото Лаго Маджоре, до границата с Швейцария. Там са дъщерите им Алесандра и Валентина, които са осиновени в България. Голямата учи в университет в Милано, а дребната е в прогимназия.

“Спомням си по какъв начин при започване на плана, който ни свърза, живеех в София, а Алберто идваше на 2 седмици за по няколко дни. През 1997 година планът завърши, след което взех решение, че желая да надградя образованието си. Заминах за Франция, с цел да изучавам по магистърска стратегия по бизнес администрация в INSEAD, покрай Париж. С Алберто продължихме да се виждаме на всеки 1-2 седмици. Той идваше във Франция или аз отивах до Италия, а по това време по никакъв начин не ми беше елементарно поради визовия режим.

Завърших и по този начин пристигна моментът да решим какво ще вършим. Беше ми доста мъчно да се реша да остана в Италия, където да диря работа. През 1998-а се оженихме – първо в Италия, след това и в Пловдив с църковна венчавка в Стария град. "   Лучия работи известно време в “Солвей " – Девня. В същите тези години двамата с Алберто осъзнават, че желаят да имат деца. “Много бързо взехме решение, че желаеме да си осиновим дете. Голямата ни щерка е с нас от 2000 година " Двамата я осиновяват и малко по-късно отпътуват с нея за Русия, където работят по план.

“Сблъскахме се с компликациите за всяко младо семейство да се приспособява в непозната страна. Затова взехме решение да се установим в Италия. " В края на 2000 година идва нова промяна– семейство Бонисоли се мести да живее до Милано. Алберто преподава в университета “Бокони " нововъведения и мениджмънт и управлява всичките му планове за Европа, поради което пътува непрестанно. Лучия Велева се приспособява много мъчно към италианската среда по две аргументи. “Първата е, че бях прекомерно “стара " за италианската бизнес среда, тъй като към този момент бях надхвърлила 35 година, макар многото дипломи и трофеи, които имах. В Италия е по-лесно да правиш кариера незабавно след университета. Втората е, че към момента не знаех добре италиански - с Алберто първите години си говорехме единствено на британски. Въпреки това бях решена да стартира работа, която да е под просветителното ми равнище, с цел да науча италиански и да се науча на работа в италианска среда.

Така българката стартира работа във компания, учаща краткотрайно безработни хора, финансирани от европейския обществен фонд. “Дадох си сметка, че активността по този план е предизвикателство. " Лучия взема решение да продължи независимо. Започва да търси европейски стратегии, посредством които да предлага планове за финансиране, свързани с партньорства сред организации от Италия и България. Нейната пристрастеност са плановете в обществената сфера. “Виждам по какъв начин, без да се влагат доста средства и работа, се реализират положителни резултати. Проектите за децата от домовете и от помощните учебни заведения им оставят позитивни следи за цялостен живот. Така схващат, че и те имат късмет в живота. Ежедневието в България от време на време лимитира хората с дребни благоприятни условия и ги стопира да мечтаят – това е огромният минус на сходни структури. Мнозина одобряват, че хората, които са родени с неприятен шанс в живота, нямат огромни шансове. Отварянето им към чужбина и срещата с други хора им оказва помощ да преодолеят това ", уверена е пловдивчанката.

През 2007 година Лучия записва в Пловдив  фондация “Кураж ". Целта й е да се насочи към обществени планове, свързани с домовете за деца без наставнически грижи и за младежи с увреждания. По този метод Лучия провежда пребиваването на български деца в Италия – от време на време и на 200 деца годишно. Обикновено те идват на групи за 2-3 седмици. Ако да вземем за пример са от колеж за селско стопанство, се образоват на селски туризъм или градинарство в Италия.

Алберто Бонисоли –между шопската салата и италианската просвета

На 19 и 20 юли новият италиански министър на културата и туризма ще посети Пловдив и София, с цел да разиска общи планове с град Матера.

Освен че е пловдивски шурей, Бонисоли е и човек с богата професионална биография в областта на образованието. Той е преподавал в “Бокони ", бил е декан на учебното заведение по дизайн Domus Academy в Милано и шеф на Новата академия за изящни изкуства в Милано.

От няколко години Бонисоли симпатизира на придвижването “5 звезди ", заради което в предишното е имал контакти с починалия нобелов лауреат за литература Дарио Фо. На последните избори Бонисоли се кандидатира в един от централните региони на Милано с ясната концепция, че няма късмет да завоюва там.

По време на подготовката за изборите водачът на придвижването Луиджи ди Майо му предлага да бъде претендент за министър на културата. Такъв и става в последна сметка. “Алберто желае да направи културата по-достъпна за всички и да акцентира на обстоятелството, че тя носи икономическо развиване - това може да се насърчи от страната ", споделя Лучия Велева.

 

Лучия Велева: Коментираха ме злобно в България, в никакъв случай не ми се беше случвало

Лучия Велева има дълготраен опит в работата с деца с увреждания. “В България е доста мъчно в тази сфера по две аргументи. Първата е, че страната има лимитирани благоприятни условия и не може да даде всички услуги, нужни на фамилиите им. Другата компликация идва от обстоятелството, че нашето общество в България не е привикнало да гледа на тези деца като на пълноценни жители. Семействата им също не се усещат пълноценни. Мисля, че това е отрицателен опит, насъбран през социализма. Лично аз съм била очевидец по какъв начин лекари, които имат деца с увреждания, са ги крили цялостен живот от обществото.

Семействата криеха, когато осиновяват дете и когато имат дете с увреждания. Част от обществото счита, че “лудите " би трябвало да бъдат по-далече от нас. Това, което в този момент се случва към митингите на майките на деца с увреждания в България, е положително. Хубаво е, че се демонстрират на ярко и декларират съществуването си. Обществото би трябвало да признае съществуването на тези фамилии и на техните проблеми и че те би трябвало да се вземат решение като тези на всички останали. "   Лучия Велева счита за огромен минус в България слабото присъединяване на гражданското общество в решаването на този тип проблеми.

“В Италия доста от обществените проблеми се вземат решение или от църквата, или от гражданското общество под формата на доброволчески асоциации, които са доста дейни. Държавата не поема напълно даването на услуги, а се разчита на публично-частно партньорство сред страната и частните асоциации. Ако общината даде място за дневен център за хора с увреждания, услугите се дават от частни, а не от държавни асоциации. "

Лучия осиновява дружно с мъжа си децата си след доста бързи процедури. “Всички хора към мен имаха позитивно отношение. И фамилията ми в България, и това на мъжа ми в Италия бяха извънредно удовлетворени. "

Неприятна изненада за Лучия обаче са злобните мнения за децата ѝ в интернет след неотдавнашно изявление за българска телевизия. “Имаше много грозни мнения. От 20 години имаме осиновени деца и всички го знаят. Абсолютно в никакъв случай не ми се беше случвало някой да си разреши да разяснява със завист и толкоз отрицателно, че сме осиновили деца. Мисля, че това е наслоеното от години публично неприемане на  децата и  фамилиите,  които са разнообразни. Знам, че хората, които разясняват по този начин, сигурно имат доста ниско самочувствие.

От една страна, си споделят: Ето, тези хора несъмнено са съумели, само че аз ще намеря нещо, на което да им се надсмея. Аз самата не се усещам засегната. Но фактът, че в обществото има сходни хора, несъмнено стопира други, които биха осиновили деца. Сигурно има млади фамилии в България, които не се усещат задоволително мощни да устоят на сходно отношение от другите – че могат да се присмеят на детето, че то няма сините очи на майката или бялата кожа на родителите. Това стопира някои хора да създадат положително. "

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР