„Досега такъв орган не сме създавали. Служителите с разследващи функции са или в полицията, т.е. под контрола на изпълнителната власт, или в съдебната власт. Ние правим нещо различно – независим орган с разследващи функции”, подчерта ресорният министър и отбеляза, че очаква това да даде резултат.

"Създаваме достатъчно стимули в системата да имаме ефективно разследване и наказване на корупцията”, допълни той.

Славов коментира и темата за правомощията на главния прокурор.

Министерството не подкрепяло дългите мандати на тримата големи в правосъдието. Обсъжда се обаче вместо сегашния един мандат от 7 години, обвинител номер едно да може да бъде избиран за два от по 5 години.

„Надявам се това предложение да не бъде подкрепено”, коментира Славов.

“Искам да ви уверя, че българското правителство подкрепя Украйна в нейната борба за отстояване на своя суверенитет, независимост и териториална цялост. Ние продължаваме да изразяваме своята солидарност в контекста на усилията на ЕС за търсене на отговорност за извършителите на престъпления против човечеството и военни престъпления на украинска територия”, заяви той.

Атанас Славов обяви, че България е готова да участва във възстановяването на украинската правосъдна система, включително чрез подкрепа за разследване на руските военни престъпления. Той оцени като сходни усилията за въвеждане на антикорупционни мерки в двете страни и изрази желание България да съдейства с обмяна на опит и сътрудничество в тази област.

Министър Славов заяви, че България е подкрепила съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд по правата на човека и е встъпила в делото на Украйна срещу Русия пред Международния съд на ООН.

Също така той информира посланик Илашчук, че България подкрепя Службата на прокурора на Международния наказателен съд и в рамките на силната си подкрепа за тази институция е изразявала своята позиция в полза на универсалността на МНС в борбата с безнаказаността.

Министър Славов заяви, че е в напреднала фаза разработването на промени в Наказателния кодекс, за да може последните изменения в Римския статут на МНС да станат част от българското законодателства и да се преследват новите форми на престъпления. До момента България не се е присъединила към измененията, с които се въвежда дефиниция на престъплението “агресия”,която обхваща хипотезите на действия на агресия без официално обявяване на война, какъвто е и случаят с войната в Украйна.

Атанас Славов и Олеся Илашчук обсъдиха и възможностите за обмяна на опит по отношение на изпълнението от Украйна на критериите за получаване на статут за преговори за присъединяване към ЕС.

В разговор с израелския министър-председател Мъск посочи, че платежната система е единственият ефективен начин за противодействие на ботове.

Мъск отдавна беше коментирал, че решението му за премахване на ботовете и фалшивите акаунти в платформата на социалната медия е да се въведе такса за проверка.

Откакто оглави Twitter миналата година, милиардерът си постави за цел да насърчи потребителите да плащат за подобрена услуга, която сега се нарича X Premium.

Това се случва чрез предоставяне на платените абонати на повече функции, като например по-дълги публикации и по-голяма видимост в платформата.

Въпреки че компанията има откровен финансов интерес да таксува потребителите, Мъск подчерта, че принуждаването на хората да плащат за услугата има за цел да се справи с ботовете.

"Създаването на един бот струва много малко", отбеляза той. "Но ако някой трябва да плати дори няколко долара или повече, някаква незначителна сума, ефективната цена на ботовете е висока".

Към момента X Premium струва 8 долара (14.73 лв.) на месец в САЩ. Цената варира в зависимост от това в коя държава се намира конкретният абонат.

Можем да овладеем ситуацията, ако обясним ясно за какво става дума - че е дошъл моментът за нов баланс между пазар, потребители и производители. Става въпрос за бъдещето на българското земеделие, дали ще развиваме едно много по-модерно земеделие, което има по-широк ефект, дори демографски. Сегашното развитие на земеделието е обезлюдяващо, заяви Попов.

Дали ще използваме думата терористи или друга дума, но не може да ставаме заложници на един вид земеделие, което трябва да се реформира много дълбоко, добави той.

Една голяма част от този казус е доста добре разбираем за хората. Когато говорим, че цените трябва да паднат и земеделието да се реформира, хората разбират. В същото време правителството полага големи усилия да подкрепи всички земеделци. Смятам, че с добра комуникация ще преодолеем този сблъсък, посочи екоминистърът.

По думите му обективната причина за наводненията по Южното ни Черноморие са изключително силните дъждове. Този район е описан в нашите планове като високорисков. Човешка намеса няма, но може да има човешки фактори като вида строителство. Още преди да падне дъждът можем да видим строителните дефекти на този мост, който се оказа фатален. Тези дефекти създават допълнителен риск и безспорно са човешка намеса, коментира Юлиян Попов.

Трябва да променим начина на ранното предупреждение, защото система има, но тя не стигна до всички хора. Можем да въведем система, с която да се изпращат есемеси на хората в района, както в Гърция, както и да се уведомяват всички ключови органи, като например МВР, каза министърът на околната среда и водите.

Ключът е да се работи много по-тясно с общините, добави той.

По повод подготвяния национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор Попов отбеляза, че трябва да бъде отворена възможността за инвестиции в новите технологии.

Справедливото социално решение изглежда така – ние сме длъжници към развитието на зелената енергетика в тези райони. Съдбата на въглищните централи е очевидна за мен и за много хора, заяви екоминистърът.

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

По думите му тази добра новина има практически измерения. 

Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина - вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и че това значи край на реформите. Напротив. Това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите", категоричен бе той.

Зарков алармира обаче, че през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

"Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока", допълни бившият служебен правосъден министър.

Поводът за напрежението е информация от доклад на ДАНС, според която  три фирми са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, не са изпълнили задължението си да поддават данни към СЕСПА – Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, както и са се снабдявали с медикаменти от търговци на дребно в нарушение на закона. 

В момента липсват медикаменти за диабет, антидиабетични препарати, лекарства за деца, има проблем и с "Налоксон".

Трите фирми са обект на административно-наказателно производство.

Според Костадин Ангелов причината за липсата на лекарства се дължи на поправка в нормативната уредба, прокарана в периода, в който Асена Сербезова е здравен министър в кабинета “Петков”. Текстът на въпросния доклад на ДАНС, на който обаче се позовава самия Костадинов, го опровергава. Причината - поправката не е на Асена Сербезова, а е внесена от Даниела Дариткова, която тогава бе депутат от ГЕРБ. Законът пък е приет през 2018 г., внесен година по-рано от Министерския съвет, когато Кирил Ананиев бе здравен министър.

Самата Асена Сербезова посочи, че няма промяна във формулата, въпреки че тъкмо това посочи Костадин Ангелов пред журналисти. Тя уточни, че след установяване, че формулата е грешно приложена, в резултат на предложение от одитиращите, е разпоредила въпросната формула да бъде приведена в съответствие със закона.

"Твърдението, че спазването на закона е причина за недостиг, е внушение за неспазване и неуважение към законодателството, което не мога да приема от представител именно на законодателната власт. Като министър, когато до мен достигне доклад с констатация, че законодателството не е спазено, съм длъжна да предприема действия", подчертава Сербезова.

Това заяви пред bTV министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. 

Той подчерта, че от другата година ще има общини, които ще въведат подхода пилотно. 

“Надявам се след 2-3 години да успеем да го въведем в цялата страна. Трябва да въведен компютърни технологии, които да помогнат за това“, каза Попов.

Според него България става все по-чиста.

По думи на Попов отпадъците са много ценен ресурс. 

"Въпрос е на култура, на организация и на политика. Въпрос на пазар е, в който ние да създадем търсене", обясни той по време на акцията по почистването в Созопол, организирана от Института по океанология към БАН.

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Това заяви Кристиан Виганд, говорител на ЕК, цитиран от bTV.

По думите му разширяването на Шенген остава политически приоритет за Комисията и България и Румъния трябва да са част от тази зона.

Припомняме, че днес Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Това се случи дни след като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен настоя България и Румъния да бъдат приети без бавене в Шенген.

Именно на механизма за проверка се позова и Нидерландия, когато миналата година ни спря за Шенген.

Преди 12 години Европейската комисия заяви, че България и Румъния са изпълнили критериите за присъединяване. Позицията остава непроменена и до днес.

"България и Румъния ще продължат да бъдат наблюдавани, както и всички останали държави членки, с годишните доклади от Брюксел за върховенството на закона. Гаранция за спазването на независимостта на съдебната система и за борбата с корупцията са и ангажиментите, поети в Плана за възстановяване и устойчивост", припомня Брюксел.

Това заяви пред bTV евродепутатът Илхан Кючук във връзка с това, че Австрия и Нидерландия повториха, че няма да одобрят разширяване на Шенген.

"Рюте няма да бъде председател на либералната партия. Ние пропуснахме възможността да говорим с обществата на тези държави. Ние дълги години говорихме само с техните правителства. Пропуснахме шанса да комуникираме нашите опити за взаимодействие. Трябва да мислим ЕС като по-близък. Трябва да обясним на българските граждани, че ЕС работи за тях. ЕС е тук с техните проблеми и участва в тяхното решение", подчерта евродепутатът.

Запитан какво липсва на българската дипломация, Кючук каза следното:

"Както успяхме да разсеем онзи скептицизъм през 2005 г., сега също трябва да се обединим. Шенген няма да дойде от само себе си. Трябва да отстояваме и защитаваме позициите си по правилния начин - това става единствено през комуникация", категоричен бе той.

По думите му българският бизнес трябва да говори със своите колеги в Австрия и Нидерландия.

"Трябва да направим делегация, да отидем там, да им дадем аргументи. Трябва да се подготви политическият терен, да се комуникират проблемите. Съществуват и проблеми, които се хиперболизират. Ние не източваме социалната система на ЕС", смята Кючук.