Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

Можем да овладеем ситуацията, ако обясним ясно за какво става дума - че е дошъл моментът за нов баланс между пазар, потребители и производители. Става въпрос за бъдещето на българското земеделие, дали ще развиваме едно много по-модерно земеделие, което има по-широк ефект, дори демографски. Сегашното развитие на земеделието е обезлюдяващо, заяви Попов.

Дали ще използваме думата терористи или друга дума, но не може да ставаме заложници на един вид земеделие, което трябва да се реформира много дълбоко, добави той.

Една голяма част от този казус е доста добре разбираем за хората. Когато говорим, че цените трябва да паднат и земеделието да се реформира, хората разбират. В същото време правителството полага големи усилия да подкрепи всички земеделци. Смятам, че с добра комуникация ще преодолеем този сблъсък, посочи екоминистърът.

По думите му обективната причина за наводненията по Южното ни Черноморие са изключително силните дъждове. Този район е описан в нашите планове като високорисков. Човешка намеса няма, но може да има човешки фактори като вида строителство. Още преди да падне дъждът можем да видим строителните дефекти на този мост, който се оказа фатален. Тези дефекти създават допълнителен риск и безспорно са човешка намеса, коментира Юлиян Попов.

Трябва да променим начина на ранното предупреждение, защото система има, но тя не стигна до всички хора. Можем да въведем система, с която да се изпращат есемеси на хората в района, както в Гърция, както и да се уведомяват всички ключови органи, като например МВР, каза министърът на околната среда и водите.

Ключът е да се работи много по-тясно с общините, добави той.

По повод подготвяния национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор Попов отбеляза, че трябва да бъде отворена възможността за инвестиции в новите технологии.

Справедливото социално решение изглежда така – ние сме длъжници към развитието на зелената енергетика в тези райони. Съдбата на въглищните централи е очевидна за мен и за много хора, заяви екоминистърът.