Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.

Заяви просветният министър Галин Цоков пред Българската национална телевизия на първия учебен ден. 

По думите му откакто заплатите на учителите се увеличават има повече кандидати да учат педагогика, но за съжаление напускането на професията остава все още проблем.

От тази година минималната заплата за учители и възпитатели става 1831 лева. Министерството на образованието обаче продължава работа по създаване на програма за по-добра подготовка на младите учители, които да не се изненадват от средата, в която попадат и да се отказват лесно.

Галин Цоков коментира и промяната на учебните програми от 1-ви до 10-и клас. По думите му темата ще остане отворена до края на септември и началото на октомври. Промените в програмата той определи като насочени към по-практичните знания и придобиването на бизнес умения.

"Не става въпрос за опростяване, а става въпрос за възможност да се намали натоварването по отношение на знанията, които непрекъснато се усвояват и трябва да се възпроизвеждат. Анализите показват, че може би най-големият проблем е на базата на това по-голямо учебно съдържание, което е включено в учебните програми, няма достатъчно време за формиране на умения, за практическо прилагане на знанията", обясни министърът.

Министърът коментира, че предизвикателство пред образованието е и усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Има много средства които са по ПВУ, които общо за образованието са над 1 млрд и 200 млн лева, които ако се използват пълноценно в рамките на тази година или поне се създадат условия да бъдат използвани, това ще промени в голяма степен образователната среда в българските училища", обясни Цоков.

По думите на образователния министър предизвикателство е и въвеждането на STEM система в българските училища, която се основава на наука, технологии, инженерство и математика. "Българските училища сериозно са напреднали в процеса на създаване на подобни кабинети и предстои от началото на следващата година те да бъдат изградени", каза още образователният министър Галин Цоков.

Забраната за внос на зърно от Украйна бе въведена от служебното правителство през месец април, след като още четири европейски държави наложиха ембарго на фона на оплаквания от бранша и предупреждения за сериозни загуби. Настоящият кабинет обаче се обяви за отмяна на забраната с мотив, че тя е нанесла щети в бюджета, а освен това вносът на украинско зърно ще намали инфлацията. Зърнарите заплашиха с протести и след като забраната бе отменена в събота предстоят срещи с бранша. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

В днешния парламентарен контрол ще участва и военният министър Тодор Тагарев. Въпросите около него са свързани с предоставянето на военна помощ за Украйна. Вчера депутатите също се скараха по този въпрос. От ДБ и ГЕРБ твърдят, че на Украйна ще бъдат изпратени дефектни ракетни системи за ПВО С-300 и увериха, че родната отбрана няма да бъде ощетена. Опозицията обаче запита какъв е смисълът от тази военна помощ. Недоволство има и по повод намеренията за създаване на база на НАТО край Ямбол. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

Изслушан ще бъде в парламента и регионалният министър Андрей Цеков. Към него има най-много въпроси. 

След парламентарния контрол депутатите продължават с останалите теми от дневния ред. А от другата седмица заседания ще има всеки ден в продължение на три седмици заради предстоящата дълга ваканция, в която депутатите ще излязат преди местните избори.