Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

"Днес Министерският съвет ще приеме този меморандум", категоричен бе Вътев.

"Разговори с премиера на Украйна се водят, те са перманентна практика, откакто стои темата за вноса на земеделски продукти от Украйна. Официално има решение да се продължи със забраната на четирите досега забранявани култури, да се договарят квоти. Другите три култури не ни касаят. Нас ни касае слънчогледът, нерафинираното олио, сухото мляко и мед", посочи той.

Правителството настоява за контрол на износа от Украйна на тези четири продукта – слънчоглед, нерафинирано олио, сухо мляко и пчелен мед, отбеляза още министърът на земеделието.

По думите му има период от един месец, в който да се договорят квотите за лицензионните режими.

От останалите искания на земеделците няма нищо, което да е под въпрос като изпълнение, смята Вътев.

На въпрос защо у нас е било гласувано решението за отпадане на забраната за внос на украинско зърно преди тя така или иначе да отпадне официално на европейско ниво, земеделският министър каза следното:

"Не знам дали някой го направи нарочно, дали е обмислено, дали е било толкова спешно да се направи. Това решение е взето с идеята да бъде полезно за България. Може да е "изтъргувано", може да е договорено. В кабинета няма нито един безотговорен човек", добави Вътев, според когото "Денков и Габриел са голям късмет за България".

"Най-големите нямат трактори на Долни Богров. Те са си самодостатъчни. Казвам, че ги няма на протеста. Но българското земеделие е в насипно състояние. Всеки се бори да оцелява сам. Всички средни и малки имат огромен проблем", заключи земеделският министър.

Проблемите на животновъдите, производителите на пчелен мед, както и на всички други земеделски производители са натрупани в продължение на много години, отбеляза още той, като попита "кой проблем се реши", след като толкова години се водят разговори с браншови организации.

С допълненията, които се приемат, законът вече ще влезе в зала и ще се опитаме да изпълним всички препоръки по процедурата за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, заяви Маноил Манев, депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Не се променя кой знае колко духа на закона. Някой лица отпадат, което е добре, защото ние през цялото време на приемането на този закон се опитваме да ограничим кръга от лица към който той се отнася.

Сега някой юридически лица с нестопанска цел отпадат от проверките, които трябва да се изпълняват по този закон. Освен това се завишават някои критерии към тези, които са в обхвата”, добави той.

Манев каза, че голяма част от законопроекта е насочена към електронните пари, банкови взаимоотношения свързани с облигации и акции и др. „Целта на този закон е да се знае собственика на средствата и къде отиват те, за да не могат те да отиват към терористични организации или към изпирането на пари придобити от престъпна дейност”, поясни той. Манев каза, че е имало предложения за повишаване на горния праг на санкциите, но те са били оттеглени.

„Остават си същите санкции“, каза той и добави, че в много европейски държави, в които действа закона, санкциите са огромни, докато при нас те са фиксирани суми и тази политика продължава от 2018 г., когато законът е бил приет.

Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Извършителят на тежкото престъпление е работил в същия селскостопански обект, в който е работил и към момента на инцидента пастира Живко.

В деня на убийството младежът е поискал пари от мъжът, който му дал сумата от 60 лева. След това извършителят продължил да иска пари, но пастирът казал, че не разполага с повече. Последвал е побой над мъжа, който е довел до смъртта му.

Младежът не е бил криминално проявен до този момент, като в момента му е повдигнато обвинение за грабеж, придружен със средна телесна повреда, довела до смъртта на 64-годишния мъж.

„Когато е намерено тялото, не са открити следи от насилие. При извършената съдебномедицинска експертиза е установена силна вътрешна кръвозагуба, която е довела и до неговата смърт”, заяви зам.-окръжния прокурор на Пловдив Галина Андреева– Минчева.

Тя добави, че е внесено искане за мярка за неотклонение и е постановено задържане под стража.

След редукцията на наказанието му предвид факта, че е непълнолетен, го грози лишаване от свобода от 5 до 15 години.

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Това коментира икономистът и анализатор Евгений Кънев във Фейсбук.

Знаем, че падането на правителството е мечтаната цел на Радев и неговите източни повелители. Но това, което липсва в пасианса е ролята на ГЕРБ и ДПС, с които знаем, че “терористите” са партийно, финансово и ментално скачени. Има усилено лансирани версии, че ББ цели бърза ротация под предлог, че ПП-ДБ не се справя, който наратив да обслужи и местните избори. Неохотата, с която вървят ключови реформи - като в службите - също индикира протакане за печелене на време. Особено тревожни са симптомите в енергетиката, като воаяжът на Радев до Унгария да подписва (като какъв???) енергиен меморандум с Орбан остана без коментар. А знаем, че от време оно, енергетиката се управлява от най-доверения на Кремъл човек у нас. Дали не се е върнал от Будапеща с нови указания?

На този фон ПП-ДБ са почти незабележими в публичното пространство. Сякаш Денков е оставен сам да брани държавата от терора. Къде са политиците им, които да кажат “Не на терора!” ? Очаквах ТВ студията да са пълни с техни силни тези за заплахата за държавата от путиноидите, посочи Евгений Кънев.

Обратно - гледам вчера водещ политик да говори като експерт уклончиво - от една страна, … от друга страна… Крайно време е да се разбере, че само силата събира подкрепа, а тя се проектира с ясни и категорични послания. И действия. Иначе уклончивостта, съмненията, разкрачените стойки - оставят хората без аргументи защо да гласуват за тези политици. А улицата - без хора в тяхна подкрепа. Къде са призивите за голям национален митинг за отпор на Съветския терор ? Не оставяйте публичното пространство на путиноидите точно сега! Които екзалтирано повтарят мантрите за хляба, олиото и патрЕотизма по руски модел. Вземете им лозунгите и ги счупете, коментира още Кънев.

Спомняте ли си онова стихотворение на техния идол Вапцаров - с “малка”
перифраза накрая:

“Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
И долу СССР! “

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook Митко Павлов. Вижте и целия текст:

"рядко се вижда милионери да блокират каквото и да било, но нека резюмираме с чужди думи, защото не разбирам нищо от материята ама се зачетох: 

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, НО в България голямата част от тази крупна сума отива при няколко едри „зърнарски“ семейства (2 МИЛИАРДА ЛЕВА субсидии ВСЯКА ГОДИНА).

+ Българската държава им връща акциза за горивото.
+ Не плащат ДДС.
+ Получават компенсации за електроенергия.
+ Продават с надценка и печалба, независимо, че държавата веднъж вече им е платила с нашите пари.
+ Изнасят и продават и в чужбина с печалба.

НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПОМОЩИ хлябът в България не поевтинява, даже в началото на 2023 г. е с 34% по-скъп в сравнение с година по-рано.

Кой плаща всичко това? Българският народ, познахте.

Но не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца.

“Сега тези хора организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купи тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българския потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно между впрочем - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български “вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България. Последицата е, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, дава повече стойност в българската земеделска продукция и изисква повече работна ръка - като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, а резултата е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.” Tihomir Bezlov"

да ти се доповръща"

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Това заяви пред Българската национална телевизия бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков. 

“Накъде трябва да вървим ние, накъде ни е пътят? Лош, очущан, пътят ни е към така наречената цивилизована Европа, не на Изток. Колкото и на някои хора да им се иска, пазещи парите си в евро и изпращащи децата си в този пропадащ Капитализъм. Не е пътят ни на Изток - там е лошо, кал, външна тоалетна, студ. Ние сме по-добре, откакто сме част от ЕС. Палим си колата и отиваме на море в Гърция. Ако има Шенген, даже няма да ни спират на границата”, обясни Ненков. 

“Ужасяващият комунистически режим извади на бял свят най-лошите човешки черти. Сложи на власт хора, изпълзяли от дупки и землянки, но с огромна вярност”, категоричен бе бившият здравен министър.

До този момент са посетени 103 домакинства в района на бедствието. Предоставена им е емоционална и психологическа помощ, както и информация за възможностите за подпомагане. Вече са подадени 46 заявления за помощи в трикратен размер на линията за бедност.

“Подкрепата може да достигне до 1512 лева, като индивидуалните потребности се преценяват”, каза Шалапатова.

“Облекчихме достъпа до Фонда за социална закрила. До 2500 лева може да бъде подкрепено всяко домакинство, което е получило и първата помощ. Може да бъде подпомогнато за базисните потребности за оборудване”, каза още Шалапатова.

Днес тя ще се срещне с кмета на Царево и с областната управа.

По въпроса с пенсиите, Шалапатова каза, че те ще бъдат осъвременени по швейцарското правило.

“Все още тече бюджетната процедура, трябва да отчетем икономическата ситуация. Но данните за инфлацията са позитивни. Оптимист съм, смятам, че нивото на пенсиите ще бъде компенсирано, така че пенсионерите да живеят добре”, каза Шалапатова.

По въпроса за минималната работна заплата, която трябва да се вдигне на 930 лева, Шалапатова каза, че предстои разговор със социалните партньори.