Това коментира икономистът и анализатор Евгений Кънев във Фейсбук.

Знаем, че падането на правителството е мечтаната цел на Радев и неговите източни повелители. Но това, което липсва в пасианса е ролята на ГЕРБ и ДПС, с които знаем, че “терористите” са партийно, финансово и ментално скачени. Има усилено лансирани версии, че ББ цели бърза ротация под предлог, че ПП-ДБ не се справя, който наратив да обслужи и местните избори. Неохотата, с която вървят ключови реформи - като в службите - също индикира протакане за печелене на време. Особено тревожни са симптомите в енергетиката, като воаяжът на Радев до Унгария да подписва (като какъв???) енергиен меморандум с Орбан остана без коментар. А знаем, че от време оно, енергетиката се управлява от най-доверения на Кремъл човек у нас. Дали не се е върнал от Будапеща с нови указания?

На този фон ПП-ДБ са почти незабележими в публичното пространство. Сякаш Денков е оставен сам да брани държавата от терора. Къде са политиците им, които да кажат “Не на терора!” ? Очаквах ТВ студията да са пълни с техни силни тези за заплахата за държавата от путиноидите, посочи Евгений Кънев.

Обратно - гледам вчера водещ политик да говори като експерт уклончиво - от една страна, … от друга страна… Крайно време е да се разбере, че само силата събира подкрепа, а тя се проектира с ясни и категорични послания. И действия. Иначе уклончивостта, съмненията, разкрачените стойки - оставят хората без аргументи защо да гласуват за тези политици. А улицата - без хора в тяхна подкрепа. Къде са призивите за голям национален митинг за отпор на Съветския терор ? Не оставяйте публичното пространство на путиноидите точно сега! Които екзалтирано повтарят мантрите за хляба, олиото и патрЕотизма по руски модел. Вземете им лозунгите и ги счупете, коментира още Кънев.

Спомняте ли си онова стихотворение на техния идол Вапцаров - с “малка”
перифраза накрая:

“Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
И долу СССР! “

"Преди петнайсетина години ни беше направен геополитически жест да ни приемат предсрочно с Румъния. Макар и с нещо като карантина, каквото е специалното наблюдение. Но с условието, че ще наваксаме. Случи се това, че през годините ЕС използва почти всички ненаказателни методи да подтикне България към напредък в проблемните области. Шенген стана аварийната спирачка. Другото в един по-лош развой е загуба на доверие, наказателни процедури, суспендиране на членството".

Тя подчерта, че критериите за Шенген са надстройка на Копенхагенските за членство в ЕС, не ги заместват, което означава, че без правов ред и овладяване на корупцията не може да има свободно движение на хора, защото при липса на граничен контрол това означава заплаха за европейската сигурност.

"Необходим е доклад, който обективно да показва, че България е изпълнила всички препоръки, че гледа на отговорностите с необходимата сериозност".

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.