Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

"Но има други и на тях не виждам за какво да се извинявам – това са тези, които получават „лъвския пай“ от многомилиардните помощи, дадени през последните години, с които си построиха вили, купиха си яхти и скъпи коли. Голяма част от тях са в сърцето и организацията на този протест“, подчерта министър-председателят.

Правителството никога не е отказвало диалог с аграрния сектор. Това заяви премиерът акад. Никола Денков след възникналото напрежение със зърнопроизводителите. Представители на протестиращите участваха в 5 срещи, организирани от министър Вътев. Те са в непрекъснат контакт с него. Кабинетът е готов за диалог, за да се види какви са специфичните проблеми, продължи той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Ще се преразгледа методиката на преразпределение на субсидиите, за да бъде по-справедливо разпределението към малките и средни производители, съобщи още той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Това е поредно противопоставяне между президентството и изпълнителната власт откакто тя бе поета от кабинета на Николай Денков, който си постави редица задачи за по-добра интеграция в Европейския съюз и заяви пълна подкрепа за Украйна във войната с Русия, за разлика от държавния глава.

Вчера Денков заяви още, че зърнопроизводителите правят акция за дестабилизиране на правителството, а те отричат политически мотив.

На 15 септември "Медиапул" съобщи, че още преди да се разбере, че съпредседателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов заедно с Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС) и Делян Пеевски от ДПС внасят проекторешение за вдигане на забраната за внос на зърно от Украйна, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест. Във "Фейсбук" той уточни, че Националната асоциация на картофопроизводителите дори е "готова да обяви гражданско неподчинение и провеждане на активни стачни действия през следващата седмица". Самият Джиков беше заместник- министър на земеделието в излъченото от Румен Радев последно служебно правителство.

Още преди 6 дни стачна готовност обяви и Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател е Симеон Караколев. Името му нашумя това лято покрай инициативата му за изграждане на най-високия пилон в страната (111 м) с българския трибагреник. Впоследствие стана известно, че съоръжението е получило дарения от 144 хил. лв. от служебното правителство на Румен Радев. Даренията дойдоха от 6-те горски предприятия, Българската банка за развитие, както и три транспортни държавни дружества - "Ръководство на въздушното движение", "Пристанище Бургас" и Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Йотова добави, че има насъскване на производители срещу преработватели, като е необходим консенсусен вариант чрез диалог и предварителен анализ.

Вчера, Георги Койнов, финансов директор на преработвателно предприятие, заяви пред Би Ти Ви, че пет месеца, след като беше въведена забраната за внос на зърно от Украйна, вече всички знаят, че тя не е дала никакъв резултат.

"Не реши нито един проблем на земеделците, а напротив - беше само в ущърб на преработвателите, респективно донесе по-малко добавена стойност, която остана в България", обясни Койнов.

Ръководителят на военната администрация в Харков съобщи, че в града са избухнали поне четири взрива. По думите му руските сили обстрелват Харков от левия бряг на Днепър за втори път за последните 24 часа. При предишната атака пострадаха петима души.

За обстрел, но от страна на Украйна, съобщават в руската Белгородска област. Губернаторът Вячеслав Гладков съобщава за един ранен мъж. Има щети по няколко сгради.

Руското министерство на отбраната заяви, че тази нощ противовъздушната отбрана е свалила един украински дрон в Московска област и шест други, които са летели към Кримския полуостров. "По предварителни информации няма нито материални щети, нито жертви на мястото, на което са паднали отломките", заяви в "Телеграм" кметът на Москва Сергей Собянин. Два украински дрона са били унищожени над западния бряг на Крим, а малко по-късно - още четири дрона, над източния и северозападния бряг на полуострова, съобщава министерството на отбраната.

В късното си видеообръщение украинският президент Володимр Зеленски каза, че страната му продължава активната подготовката за Форума за отбранителната индустрия, който трябва да се състои тази есен в Киев.

"Нашата задача е абсолютно очевидна - да дадем всички възможности на Украйна да произвежда оръжие и снаряди, да осигурим съвременни технологии, така че да има надеждна защита от всички форми на агресия. И заедно с това да споделим нашия опит за отбрана сред съюзниците и партньорите. Светът трябва да стане по-силен срещу всяка заплаха за живота от който и да било агресор или терорист".