Години Членството - Новини


Присъединяването към НАТО беше първото и най голямо постижение на България

Присъединяването към НАТО беше първото и най голямо постижение на България

...

... Алиансът ни гарантира сигурност чрез колективната отбрана, споделената отговорност, силната трансатлантическа връзка и адаптивната сила на НАТО към променящите се предизвикателства и заплахи пред сигурността.


В София се въвежда организация на движението във връзка с

В София се въвежда организация на движението във връзка с

...

... част пред Археологическия музей. Столична дирекция на вътрешните работи осигурява охрана на мероприятието, постове за контрол и регулиране на движението на възлови кръстовища за горепосочениет време и места.














Реклама / Ads
0| 12|18.09.2023НОВИНИ

Анализаторът Христина Карагеоргиева: Шенген е аварийна спирачка на Нидерландия за България

.
Христина Карагеоргиева
”Нидерландия е сред учредителките на Европейския съюз, а правовата държава е негова фундаментална ценност. Няма тенденциозно отношение към България. Нидерландия се опитва да бъде справедлива”. Това коментира пред БНР Христина Карагеоргиева. Тя живее в Нидерландия от 20 години, а преди това е била журналист в Радио България на БНР.

"Преди петнайсетина години ни беше направен геополитически жест да ни приемат предсрочно с Румъния. Макар и с нещо като карантина, каквото е специалното наблюдение. Но с условието, че ще наваксаме. Случи се това, че през годините ЕС използва почти всички ненаказателни методи да подтикне България към напредък в проблемните области. Шенген стана аварийната спирачка. Другото в един по-лош развой е загуба на доверие, наказателни процедури, суспендиране на членството".


Тя подчерта, че критериите за Шенген са надстройка на Копенхагенските за членство в ЕС, не ги заместват, което означава, че без правов ред и овладяване на корупцията не може да има свободно движение на хора, защото при липса на граничен контрол това означава заплаха за европейската сигурност.


"Необходим е доклад, който обективно да показва, че България е изпълнила всички препоръки, че гледа на отговорностите с необходимата сериозност".

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 40| 12868|03.08.2023Анализаторът Пламен Димитров: Войната между Русия и Украйна - едновременна игра на няколко шахматни дъски. 1| 2351|12.07.2023Христина Христова: От този бюджет, приеман юли месец, не можем да очакваме реформи. 2| 2950|15.06.2023Анализаторът Веселин Стойнев: Важен е имунитетът на Бойко Борисов, другите са за парлама. 7| 2897|03.06.2023Анализаторът Кузман Илиев: Може да очакваме стабилeн кабинет ”Денков” в първите няколко месеца

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Frognews
0| 140|18.09.2023НОВИНИ

Велизар Шаламанов за падналия дрон: Няма гаранции, че това е последният случай и няма да има по-сериозни рискове

.
Велизар ШаламановИзточник: БГНЕС
”Никой не може да гарантира, че това е последният случай и няма да има по-сериозни рискове. Трябва да бъде направено пълно разследване и в него да се търси съдействие и от украинската страна, и от системите за наблюдение на НАТО.”

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

 

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

 

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

 

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

 

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

 

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

 

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 4| 4125|10.09.2023Министър Цеков: Падналият мост в Царево е общински и няма как МРРБ да даде отговор защо е станал инцидентът. 31| 3224|16.08.2023Шаламанов: Шпионският скандал във Великобритания може да се отрази на членството ни в Шенген. 13| 2743|14.08.2023Велизар Шаламанов: Ескалация в Черно море има, напрежението се повишава. 14| 2694|11.07.2023Велизар Шаламанов: С напускането на последния руски войник, Украйна ще получи покана за членство в НАТО

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във

...

... за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.   


Реклама / Ads
0| 20|16.09.2023НОВИНИ

Елена Йончева: Служебното правителство успя да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка

.
Механизмът за сътрудничество и проверка, въз основа на който България беше под наблюдение от началото на членството си в ЕС отпадна, благодарение основно на последното служебно правителство, назначено от президента Румен Радев. В съобщението на Европейската комисия (ЕК) от петък ясно е посочено, че работата по конкретните ангажименти от докладите през годините е приключила през юни 2023 г.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

 

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

 

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

 

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/


.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод

...

... някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева. За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
















Десет години след приемането на страната ни за пълноправен член

Десет години след приемането на страната ни за пълноправен член

...

... граждани. Въпреки тези моментни кризи обаче е налице много висока степен на единодушие, че няма по-оптимистична алтернатива за развитието на България, извън общото европейско бъдеще.


Десет години след приемането на България в Европейския съюз българите

Десет години след приемането на България в Европейския съюз българите

...

... продължават да се възприемат като предизвикателства, но далеч в по-малка степен“, каза Петрова. Днес други въпроси излизат на преден план, включително по сигурността.