15 години по-късно: спечелиха ли българи и румънци от членството си в ЕС?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
15 години след приемането на България и Румъния в Европейски Съюз доста жители на някогашните комунистически страни считат, че ситуацията несъмнено се е подобрило. Но двете страни имат да извървят още дълъг път, до момента в който се оправят с ширещата се корупция и реализиран подобен стопански растеж, който ще убеди жителите им да не напущат родината си, с цел да търсят по-добри финансови благоприятни условия.
Въпреки парите от Брюксел, качеството на живот в България и Румъния е по-ниско
" Европейските фондове за нас са като парите от газа за Русия или парите от петрола за Саудитска Арабия ", споделя някогашният румънски министър за европейските фондове Кристиан Гинеа. Той изброява и съответните изгоди от еврочленството: нови пътища, водопроводи в изостаналите райони, въвеждане на проведено сметосъбиране по селата.
Но парите, които идват от Европейски Съюз, към момента не съумяват да покачат задоволително качеството на живота в България и Румъния и най-малко в избрани области да го изравнят със междинното равнище в Европейски Съюз. В двете страни бедността измежду децата към момента е на обезпокоително високо ниво. Преди началото на пандемията междинната дълготрайност на живота в България беше 74,91, а в Румъния 75,46 години, до момента в който в Европейски Съюз междинната дълготрайност на живот възлиза на 81,3 години. А пандемията още повече разшири пробойните в остарелите и незадоволително финансирани здравни системи на двете страни.
Милиони българи и румънци отпътуваха на Запад
Подобни трендове накараха милиони българи и румънци да се възползват от един от крайъгълните камъни на Европейски Съюз - свободата на напредване - и да изоставен родината си, с цел да живеят и работят на Запад.
Гинеа признава, че участието в Европейски Съюз е донесло " големи изгоди ", само че в това време е довело и до солидно приключване на експерти и до възникването на огромни диаспори в Италия, Испания, Англия и други западни страни. " Говорим за към 4 милиона души. Напускат толкоз доста млади и надарени хора, от които има огромна потребност в страната ", споделя някогашният министър. Повече от 1 милион румънци подадоха молби за оставане във Англия, откакто предходната година страната излезе от Европейски Съюз. В Германия през септември предходната година бяха публично регистрирани над 450 000 румънци - към шест пъти повече спрямо началото на 2014.
Сред тези жители на Европейски Съюз, които взеха решение да останат във Англия след Брекзит, е и българката Диана Русева. 39-годишната жена идва да следва и да работи в Лондон още през 2007 година. Днес тя признава, че резултатите от участието на нейната татковина в Европейски Съюз не са еднопосочни. " Хем се промени доста, хем не се промени ", споделя тя. " Стандартът на живот несъмнено се увеличи неимоверно. Повечето мои връстници имат същия витален стандарт като моя в Обединеното кралство. " В същото време обаче едва развитата инфраструктура, рисковите пътища и досадната администрация са си все същите и предизвикват на хората ежедневен стрес, изяснява Диана.
Борбата с корупцията не е доведена до дъно
България и Румъния аплайваха за участие в Европейски Съюз в средата на 90-те години на предишния век и изминаха дълъг път до присъединението си на 1 януари 2007 година. Едно от основните условия беше да се преборят с ширещата се корупция, а за България - и с проведената престъпност. Брюксел конфигурира специфичен механизъм за наблюдаване, а през годините в двете страни бяха извършени редица акции против тези язви, само че все пак сега наподобява, че напредъкът в битката против корупцията в двете страни е непълен.
В показателя на " Трансперънси Интернешънъл " за корупцията през 2020 година България и Румъния събират 44 точки, като 100 точки се дават на минимум корумпираните страни. Все отново от 2012 година насам България се усъвършенства с 4 пункта, до момента в който в Румъния ситуацията си остава същото.
Двете страни към момента имат редица недъзи, само че в същото време показват и действително измерим прогрес. От 2007 година насам заплащането на труда непрестанно пораства. В Румъния минималната работна заплата се усили от 79 евро през 2007 на 465 евро през 2021. Подобна е наклонността и в България.
Българите и румънци имат вяра в европейските институции
В изказването си във връзка 15-годишнината от приемането в Европейски Съюз румънският президент Клаус Йоханис сподели: " Европейският път без подозрение си остава единствената причина за благополучие, непоклатимост и дълготрайно развиване. " Този мироглед получава необятна поддръжка както в Румъния, по този начин и в България. Според едно допитване на " Евробарометър " хората в двете страни имат вяра на Европейски Съюз два пъти повече, в сравнение с личните си държавни управления.
През последните години митинги раздрусаха Букурещ и София. Хората излязоха на улицата, тъй като се притесняваха, че демокрацията издиша. Дълбокото съмнение към държавната власт не е нещо извънредно в посткомунистическите страни. Наблюдателите считат, че таман то дава отговор и на въпроса за какво таман България и Румъния са страните с най-нисък % имунизирани против ковид в Европейски Съюз. Политическата неустойчивост надали доста оказва помощ на двете страни, които през последните месеци записват едни от най-високите проценти на смъртност поради Ковид-19 в целия свят. Хората, които взеха решение да останат в България или в Румъния след приемането им в Европейски Съюз, не считат обаче, че Брюксел е отговорен за продължаващото закъснение на страните им.
" Спомням си годините преди приемането в Европейски Съюз - беше същинска беднотия "
Рудолф Йоахим Поледна живее в Сашиц, ситуиран на 300 километра северно от Букурещ. Той е получил помощ от 100 000 евро от районните фондове за развиване на Европейски Съюз, а с тези пари съумял да построи къща за посетители с четири стаи. Сега Рудолф споделя, че към този момент не усеща насила той и младото му семейство да напущат страната. " За младежи като нас няма по-добра поддръжка от фондовете на Европейски Съюз. А аз към момента си припомням Румъния в годините преди приемането в Европейски Съюз. Това си беше същинска беднотия, в съпоставяне със сегашните стандарти ", споделя Поледна пред Асошиейтeд Прес.
Автор: Стивън Макграт (АП)
15 години след приемането на България и Румъния в Европейски Съюз доста жители на някогашните комунистически страни считат, че ситуацията несъмнено се е подобрило. Но двете страни имат да извървят още дълъг път, до момента в който се оправят с ширещата се корупция и реализиран подобен стопански растеж, който ще убеди жителите им да не напущат родината си, с цел да търсят по-добри финансови благоприятни условия.
Въпреки парите от Брюксел, качеството на живот в България и Румъния е по-ниско
" Европейските фондове за нас са като парите от газа за Русия или парите от петрола за Саудитска Арабия ", споделя някогашният румънски министър за европейските фондове Кристиан Гинеа. Той изброява и съответните изгоди от еврочленството: нови пътища, водопроводи в изостаналите райони, въвеждане на проведено сметосъбиране по селата.
Но парите, които идват от Европейски Съюз, към момента не съумяват да покачат задоволително качеството на живота в България и Румъния и най-малко в избрани области да го изравнят със междинното равнище в Европейски Съюз. В двете страни бедността измежду децата към момента е на обезпокоително високо ниво. Преди началото на пандемията междинната дълготрайност на живота в България беше 74,91, а в Румъния 75,46 години, до момента в който в Европейски Съюз междинната дълготрайност на живот възлиза на 81,3 години. А пандемията още повече разшири пробойните в остарелите и незадоволително финансирани здравни системи на двете страни.
Милиони българи и румънци отпътуваха на Запад
Подобни трендове накараха милиони българи и румънци да се възползват от един от крайъгълните камъни на Европейски Съюз - свободата на напредване - и да изоставен родината си, с цел да живеят и работят на Запад.
Гинеа признава, че участието в Европейски Съюз е донесло " големи изгоди ", само че в това време е довело и до солидно приключване на експерти и до възникването на огромни диаспори в Италия, Испания, Англия и други западни страни. " Говорим за към 4 милиона души. Напускат толкоз доста млади и надарени хора, от които има огромна потребност в страната ", споделя някогашният министър. Повече от 1 милион румънци подадоха молби за оставане във Англия, откакто предходната година страната излезе от Европейски Съюз. В Германия през септември предходната година бяха публично регистрирани над 450 000 румънци - към шест пъти повече спрямо началото на 2014.
Сред тези жители на Европейски Съюз, които взеха решение да останат във Англия след Брекзит, е и българката Диана Русева. 39-годишната жена идва да следва и да работи в Лондон още през 2007 година. Днес тя признава, че резултатите от участието на нейната татковина в Европейски Съюз не са еднопосочни. " Хем се промени доста, хем не се промени ", споделя тя. " Стандартът на живот несъмнено се увеличи неимоверно. Повечето мои връстници имат същия витален стандарт като моя в Обединеното кралство. " В същото време обаче едва развитата инфраструктура, рисковите пътища и досадната администрация са си все същите и предизвикват на хората ежедневен стрес, изяснява Диана.
Борбата с корупцията не е доведена до дъно
България и Румъния аплайваха за участие в Европейски Съюз в средата на 90-те години на предишния век и изминаха дълъг път до присъединението си на 1 януари 2007 година. Едно от основните условия беше да се преборят с ширещата се корупция, а за България - и с проведената престъпност. Брюксел конфигурира специфичен механизъм за наблюдаване, а през годините в двете страни бяха извършени редица акции против тези язви, само че все пак сега наподобява, че напредъкът в битката против корупцията в двете страни е непълен.
В показателя на " Трансперънси Интернешънъл " за корупцията през 2020 година България и Румъния събират 44 точки, като 100 точки се дават на минимум корумпираните страни. Все отново от 2012 година насам България се усъвършенства с 4 пункта, до момента в който в Румъния ситуацията си остава същото.
Двете страни към момента имат редица недъзи, само че в същото време показват и действително измерим прогрес. От 2007 година насам заплащането на труда непрестанно пораства. В Румъния минималната работна заплата се усили от 79 евро през 2007 на 465 евро през 2021. Подобна е наклонността и в България.
Българите и румънци имат вяра в европейските институции
В изказването си във връзка 15-годишнината от приемането в Европейски Съюз румънският президент Клаус Йоханис сподели: " Европейският път без подозрение си остава единствената причина за благополучие, непоклатимост и дълготрайно развиване. " Този мироглед получава необятна поддръжка както в Румъния, по този начин и в България. Според едно допитване на " Евробарометър " хората в двете страни имат вяра на Европейски Съюз два пъти повече, в сравнение с личните си държавни управления.
През последните години митинги раздрусаха Букурещ и София. Хората излязоха на улицата, тъй като се притесняваха, че демокрацията издиша. Дълбокото съмнение към държавната власт не е нещо извънредно в посткомунистическите страни. Наблюдателите считат, че таман то дава отговор и на въпроса за какво таман България и Румъния са страните с най-нисък % имунизирани против ковид в Европейски Съюз. Политическата неустойчивост надали доста оказва помощ на двете страни, които през последните месеци записват едни от най-високите проценти на смъртност поради Ковид-19 в целия свят. Хората, които взеха решение да останат в България или в Румъния след приемането им в Европейски Съюз, не считат обаче, че Брюксел е отговорен за продължаващото закъснение на страните им.
" Спомням си годините преди приемането в Европейски Съюз - беше същинска беднотия "
Рудолф Йоахим Поледна живее в Сашиц, ситуиран на 300 километра северно от Букурещ. Той е получил помощ от 100 000 евро от районните фондове за развиване на Европейски Съюз, а с тези пари съумял да построи къща за посетители с четири стаи. Сега Рудолф споделя, че към този момент не усеща насила той и младото му семейство да напущат страната. " За младежи като нас няма по-добра поддръжка от фондовете на Европейски Съюз. А аз към момента си припомням Румъния в годините преди приемането в Европейски Съюз. Това си беше същинска беднотия, в съпоставяне със сегашните стандарти ", споделя Поледна пред Асошиейтeд Прес.
Автор: Стивън Макграт (АП)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ