Вътев заяви, че пропадналите площи ще се плащат както всеки път за следващата година, 150 млн. лв. се чакат от Европейската комисия, а други 60 млн. лв. трябва утре да бъдат освободени с министерско постановление и също да заминат за нотификация от ЕС.

Министър Кирил Вътев коментира, че акад. Николай Денков също води преговори с украинския си колега. В 15:00 часа ще се проведе среща между всички протестиращи и мин.-председателя, както и финансовият министър. Земеделците поискаха присъствието и на управляващата коалиция.

"Всички имат надежда да има промяна в цялата политика и в подхода. Трябва да има диалог и подпомагане. Хората, които са тук, се борят за своя бизнес и оцеляване", категоричен е председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов.

"Не само да бъдем чути, но да бъдем и видени. Имаме зад гърба си близо 1000 трактора, за да ни видят, че съществуваме", коментира Цветан Берберов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Ако исканията им не бъдат изпълнени, протестиращи обещаха да преместят тежката си техника на жълтите павета.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

 На срещата с животновъдите огромното болшинство от организациите, които участваха казаха, че са "за" отпадане на забраната, защото цената на фуража би паднала или поне не би се вдигнала повече, ако имаме внос на слънчоглед от Украйна". 

Това коментира премиерът акад. Николай Денков пред журналисти. 

Според него протестът изглежда е с искания, които не могат да бъдат решени в пожеланите срокове, защото част от тях са свързани с ЕК.

Денков коментира и борбата с дрогирани и пияни шофьори. 

"Проблем е бавното излизане на експертизи, свързани с употребата на наркотици и алкохола. Пробите се бавят и понякога могат да се използват в разследванията след 6-9 месеца, понякога и след година."

По думите му през последните години в лабораторията на ВМА над 2 милиона лева за по-бързо обработване на пробите.

"В момента има около 900 проби, които са се натрупали, подготвя се допълнителна апаратура, ще бъдат осигурени и допълнителни служители, променя се режимът. Ще се работи на три смени 24 часа в денонощието – за да може успоредно да вървят и натрупаните проби, и новите. Идеята да се правят нови лаборатории е грешна. Трябва съществуващите лаборатории да се оборудват по-добре с роботизирани системи преди техния анализ и да се подготвят кадри. Да има необходимия брой хора, така че да се използва апаратурата. Поехме ангажимент, че това, което ни трябва – ще бъде осигурено. 3-4 лаборатории са напълно достатъчно за страната, посочи Денков. 

"Тези 900 проби са натрупани от 25 април тази година досега. В момента се обработват около 50 проби седмично, като може да се увеличи поне тройно. Пробите за наличие на наркотични вещества са по-големият проблем", коментира от своя страна генерал Мутафчийски.

"Протестите на земеделските производители са национални и безсрочни, те ще продължат дотогава, докогато ние не извоюваме своите права като сектор", заяви Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

По думите му акцията в Стара Загора е обединила не само зърнопроизводители, но и всички в сектор "земеделие", а исканията са свързани с това, когато от страна на държавата се предприема едно действие, то да бъде съобразено с нуждите на сектора и да се имат предвид аргументите на засегнатите страни. Берберов подчерта, че на протеста днес се очакват около 500 души производители от Стара Загора, които ще преминат по централния булевард "Св. Патриарх Евтимий" и ще тръгнат към София, за да се включат в утрешния Национален протест. Той каза освен това, че движението през днешния ден ще бъде затруднено, за което протестиращите се извиняват на гражданите.

Според Берберов към момента е налице "огромно количество продукция, която залежава. От миналата година има около 600 000 тона само слънчоглед, а от тази година има над 2 млн.тона слънчоглед. Пшеницата, която е залежала, е над 5 млн.тона", каза още земеделският производител. Той риторично се обърна с въпрос "Ние необходими ли сме?"

Инициативният комитет призова за продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

От бранша настояват за изплащане към земеделските производители на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта до края на месец септември, както и незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.

„Не само искаме забраната за внос от Украйна да бъде въведена отново, но и да се разшири с поне още 15 продукти“, категоричен бе той.

По думите му животновъди в България има около 20 хиляди.

"90% от тях са малки стопанства, които работят всеки за себе си. При зърнопроизводителите е по същия начин. 100 са едрите. Всички останали са малки и средни. Не кандидатствам за субсидия с моето лично стопанство“, каза още Караколев.

Животновъдът отбеляза, че вносът на украинско мляко е скочил пет пъти от 2021 година.

"Вие да видяхте поевтиняване на щанда? Искаме национална забрана не само на зърното. Искаме национална забрана на мляко, млечни продукти, мед, месни продукти. Разберете, Украйна произвежда различна среда от тази в Европейския съюз – там дизелът струва един лев, да не казвам и какви са заплатите. Ние не спорим за качество“, посочи председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Той подчерта, че правителството трябва да бъде заставено да обслужва националния, а не корпоративния интерес.

„Мога да кажа точните суми. За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица. Това е печалбата“, поясни той в отговор на въпроса дали потвърждава думите на премиера, че през миналата година зърнопроизводителите са отчели 25% по-голяма печалба спрямо 2021 г.

Той отбеляза също така, че с прекратяването на забраната за внос на украинско зърно е свързан с изискването от страна на ЕС за въвеждането на регулаторен режим в тази посока от страна на Украйна. Според него това е нещо, за което не се говори.

„От понеделник започва да действа този регулаторен режим за износ на някои стоки от Украйна, което означава, че няма да има свободно и безконтролируемо изнасяне на стоки. Този контрол ще се осъществява от Украйна, но вероятно ще има и механизми за проверка от страна на ЕС. Предстой да видим това в понеделник“, поясни той.

Румен Спецов коментира и как вноса на продукти от Украйна ще се отрази на цените. „Цените на тези стоки се определят от борсовите индекси. Това, от което вероятно се опасяват нашите производители, е, че в България ще дойдат продукти с много ниски цени и евтини суровини. Но за да стигнат тези продукти от Украйна до България има разходи за транспорт. Така че на този етап никой не знае на каква цена ще бъдат доставени суровините“, уточни той.

Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той.

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви  Боянова, 

"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.

Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.

"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..

"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите,  за които е обидно да бъдат наричани така.

"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.

Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".

Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с  категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".

Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

""Нашият съвет към Китай е да използва политическото си пространство по начин, който да му помогне да промени модела си на растеж към вътрешното потребление", посочи Георгиева. 

Застаряващото население на Китай и спадащата производителност играеха „потискаща роля“ за темповете на растеж, заедно с компаниите в Съединените щати и Европа, които изместиха веригите за доставки далеч от Китай. Проблемите на Китай в сектора на недвижимите имоти също накараха потребителите да ограничат своите разходи, обясни Георгиева. 

"Всъщност предвиждаме, че без структурни реформи средносрочният растеж в Китай може да падне под 4%“, допълни тя. 

През юли МВФ прогнозира темпа на растеж на Китай за 2023 г. от 5,2% и 4,5% през 2024 г., но предупреди, че той може да бъде по-нисък предвид свиването на пазара на недвижимите имоти. Георгиева каза още, че е важно за Китай да се справи с доверието на потребителите в сектора като финансира завършването на апартаменти, за които купувачите вече са платили, вместо да спасява закъсалите предприемачи.

МВФ се готви да публикува нови прогнози за глобалния растеж преди годишните срещи на Фонда и Световната банка, които ще се проведат от 9 до 15 октомври. 

САЩ са единствената голяма икономика, която е възстановила растежа си отпреди пандемията, докато Китай е с четири процентни пункта под тенденциите отпреди пандемията, Европа - с два, а светът като цяло - с три.

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.