Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни ♥ Ерих ФРОМ
♥ Сърцето на индивида и неговата дарба за положително и зло
Всички ние сме предопределени от това, че сме родени като хора, и затова сме предопределени от безконечната задача да вършим избори. Заедно със своите цели ние би трябвало да избираме и средствата за тяхното реализиране. Не можем и не би трябвало да разчитаме различен някой да ни избави, а би трябвало ясно да осъзнаваме, че тъкмо нашите неправилни избори ни вършат неспособни да се спасим.
Със умерено сърце можем да кажем по този начин: с цел да избираме положителното, би трябвало да осъзнаваме. Никакво схващане обаче не може да ни помогне, в случай че сме изгубили способността си да съпреживяваме откровено и надълбоко нещастието на друго човешко създание, да се трогваме от другарски взор, от песните на птиците, от зеленината на тревата. Ако човек стане апатичен към живота, към този момент няма вяра, че може да избере положителното. Тогава в действителност сърцето му ще бъде толкоз вкоравено, че животът му ще е завършил. Ако това се случи с целия човешки жанр или с облечените във власт и господство негови членове, тогава човечеството може да срещне гибелта си тъкмо когато пред него се откриват най-големи очаквания.
Способността ни да избираме се трансформира непрекъснато, дружно с виталния ни опит. Колкото по-дълго време вземаме неправилни решения, толкоз повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме верни решения, толкоз по-чувствително става сърцето ни - или по-точно, оживява…
Всяка стъпка в живота, която издига моето самочувствие, честност, храброст и религия, покачва и способността ми да предпочитам по-добрата опция, до момента в който най-после ми стане по-трудно да предпочитам по-лошата. От друга страна, всеки акт на отстъпничество и боязън ме прави по-слаб, отваря път за нови капитулации, до момента в който най-после изгубя свободата си. Между двете крайности - да не мога повече да постъпя неправилно и да изгубя свободата си да действам вярно - съществуват безчет степени на независимост на избора. В живота свободата да избираш е друга във всеки даден миг. Ако имаш огромна независимост да избираш, се изисква по-малко изпитание, с цел да избереш положителното. Ако свободата е дребна, нужно е огромно изпитание, помощ от другите и удобни условия...
Повечето хора не владеят изкуството да живеят не тъй като са по природа неприятни или толкоз безволеви, че не могат да водят по-добър живот. Те се провалят, тъй като не виждат, че пътят пред тях се разклонява и би трябвало да вземат решение. Те не осъзнават, че животът им задава въпрос и че към момента имат различни отговори. После, след всяка стъпка по неправилния път, им става все по-трудно да признаят, че са на неверен път, нерядко единствено тъй като би трябвало да се върнат назад до разклонението, където са позволили грешката, и да одобряват обстоятелството, че са изгубили сила и време на вятъра.
От: „ Сърцето на индивида и неговата дарба за положително и зло “, Ерих Фром, превод Росен Ангелов, изд. „ Захарий Стоянов “, 2013 година
Снимка: psicoactiva.com
