Двата големи страха на агорафоба са страхът от смъртта и страхът от лудостта ♥ Лиз БУРБО
♥ Агорафобията
Тази уплаха съставлява мъчителен боязън от свободните пространства и от публичните места. Тя остава най-разпространена измежду уплахите. Жените са два пъти по-чувствителни към нея от мъжете. Много мъже крият своята агорафобия с алкохол. Те избират да станат алкохолици, вместо да признаят своя огромен, неконтролируем боязън. Агорафобът постоянно се оплаква, че претърпява безпокойствие и най-много мъчителна тревога, до степен на суматоха. Ситуация на мъчителна тревога води у агорафоба до физиологични реакции (сърцебиене, виене на свят, мускулни напрежения или недостатъци, изпотяване, дихателни усложнения, гадене, незадържане на урина и т.н.), които могат да доведат до паника; когнитивни реакции (чувство на чудноватост, боязън от загуба на надзор, от полудяване, от обществено оскърбление, от припадане или от гибел и т.н.) и поведенчески реакции (бягство от обстановки, пораждащи мъчителна тревога, и явно от всякакво място, което му се коства отдалечено от успокояващото място или човек, от които се нуждае). По-голямата част от агорафобите страдат от хипогликемия.
Страхът и чувствата, които агорафобът изпитва, са извънредно мощни, дотам, че да го накарат да заобикаля положения, от които не може да избяга. Поради тази причина агорафобът би трябвало да си откри някой непосредствен, който да стане негова избавителна персона, с която да излиза, и избавително място, където да намира леговище. Някои в последна сметка даже престават въобще да излизат от у дома. Винаги си намират съществено съображение. Всъщност предчувстваните произшествия в никакъв случай не се случват. По-голямата част от агорафобите са били прекомерно подвластни от майка си като деца и са се чувствали виновни било за нейното благополучие, било да й оказват помощ в ролята й на майка. Агорафобът може да си помогне прочувствено, като оправи ситуацията с майка си.
Двата огромни страха на агорафоба са страхът от гибелта и страхът от лудостта. Срещала съм агорафоби в съвсем всички стажове, които съм управлявала през последните петнадесет години, и това ми разреши да направя един забавен синтез по отношение на агорафобията, което оказа помощ на стотици агорафоби. Тези страхове идват от детството и са били преживявани в уединение. Дом, предлагащ плодородна среда за развиване на агорафобията, е подобен, в който се е случила гибел или някой от околните е полудял. Може също по този начин агорафобът да е претърпял нещо, от което за малко да не е починал, или страхът от гибелта или от лудостта на някого да е бил претърпян в фамилна среда.
Този боязън от гибелта е преживяван от агорафоба на всички нива, въпреки самият той да не и дава изцяло сметка за това. Той счита, че е некадърен да понесе смяна в каквато и да било област, тъй като това би представлявало алегорична гибел. Ето за какво всяка смяна го кара да преживее мигове на извънредно мъчителна паника и ускорява степента на неговата агорафобия. Такива промени могат да бъдат преходът от детството към юношеството, след това от юношеството към зрелостта, от ергенството към фамилния живот, пренасяне, смяна на работата, бременност, акцидент, разлъка, гибелта или раждането на някого и т. н.
В продължение на доста години тези страхове могат да бъдат несъзнателни или сковани. И след това един ден, когато агорафобът е достигнал умствената и прочувствената си граница, той повече не може да се сдържа и страховете му стават съзнателни и забележими.
Агорафобът има също по този начин прекомерно богато и неконтролируемо въображение. Той си фантазира обстановки, които надалеч надвишават действителността, и счита, че е некадърен да се изправи пред сходни промени. Тази огромна умствена активност го кара да се опасява от лудостта. Не смее да приказва за нея с другите от боязън да не го вземат за вманиачен. Спешно би трябвало да разбере, че това не е полуда, а прекомерно огромна сензитивност, която зле управлява.
Ако отговаряха на гореспоменатите критерии, знай, че това, което преживяваш, не е полуда и от това не се умира. Просто като дете прекалено много си се отворил за страстите на другите, вярвайки, че си виновен за тяхното благополучие или злощастие. В резултат на това си станал мощно душевен предразположен и по тази причина дебнеш и предупреждаваш за рискове, когато си в наличието на други хора. Ето за какво улавяш всички страсти и страхове на другите, когато си на публично място. Най-важното за теб е да схванеш и усвоиш какво в действителност е отговорността. Тази, в която си вярвал до момента, не е добра за теб.
От: „ Твоето тяло споделя: Обичай се! “, Лиз Бурбо, изд. „ Ентусиаст “, 2021 година
Картина: DALL-E
