Звезден пратеник“ е призив цивилизацията ни да се пробуди. Хората

„ Звезден делегат “ е апел цивилизацията ни да се пробуди. Хората към този момент не знаят на кого и в какво да имат вяра. Сеем ненавист към другите, изхождайки от това, което мислим за правилно или което ни се желае да бъде правилно, без значение какви в действителност са нещата.

Културните и политическите фракции се борят за душите на общности и цели нации. Загубили сме от взор ориентирите, които демонстрират каква е разликата сред обстоятелства и отзиви. В деянията на експанзия сме бързи, а в тези на добрина – мудни.

Първият взор от Космоса към нашия свят обуздава егоистичната ни самоувереност – посланията от звездите принуждават хората да премислят отношението си един към различен, към Земята и Космоса. В противоположен случай рискуваме да повярваме, че светът се върти към нас и нашите отзиви.

„ Звезден делегат “ е антидот против това – той ни предлага способи, по които да пренасочим нашата прочувствена и интелектуална сила, да я помирим с биологията, химията и физиката и с това, което те ни споделят за познатата ни галактика.

„ Звезден делегат “ преформулира някои от най-обсъжданите противоречиви въпроси на нашето време – войната, политиката, религията, истината, хубостта, пола, расата, всички тези изкуствени бойни полета, пръснати из живота ни – и ги предлага на читателя по метод, който укрепва решимостта ни да служим на цивилизацията. – Нийл Деграс Тайсън

Откъс

„ Изведнъж се образува световно схващане, фокусираш се върху хората, изпитваш последна незадоволеност от положението на света, чувстваш се заставен да направиш нещо по въпроса. От там, на Луната, интернационалната политика наподобява по този начин незначителна. Иска ти се да сграбчиш някой политик за яката, да го завлечеш на четвърт милион благи в Космоса и да му кажеш: „ Виж това, копеле. “ – Едгар Мичъл, астронавт от екипажа на Аполо 14

Увертюра
Наука и общество

Когато хората имат несъгласия по отношение на политиката, религията или културата, аргументите за това са обикновени, даже и решенията да не са такива. Всеки от нас разполага с друг набор от познания.

Различни са полезностите, целите и разбиранията ни за това, което се случва към нас. Виждаме света по разнообразни способи и в следствие от това сътворяваме племена, формирани от хора, които наподобяват като нас, молят се на същите богове като нас, споделят разбирането ни за морала.

Имайки поради продължителната изолираност, в която типът ни е живял по време на палеолита, евентуално не е изненадващо какво ни е завещала еволюцията. Груповото мислене – даже когато не се поддава на разумен анализ – може и да е осигурило еволюционно преимущество на нашите прародители.

Ако се отдръпнем от нещата, по които се отличаваме, може да открием обща, сплотяваща ни позиция към нашия свят. Ако опитате да го извършите, то гледайте къде стъпвате. Тази нова позиция не е на север, юг, запад или изток от мястото, където се намирате. Къде е тя, не можем да се ориентираме по компаса.

За да стигнем до нея, би трябвало да се изкачим над земната повърхност – да забележим Земята и всички на нея, което ще ни ваксинира против провинциални тълкования. Тази промяна може да бъде наречена „ обзорен резултат “ – астронавтите постоянно претърпяват нещо сходно, щом се повдигнат на околоземна орбита.

Добавим ли към това откритията на актуалната астрофизика, както и тези на математиката, науката и технологиите, които са създали допустимо проучването на Космоса, то в действителност галактическата позиция превъзхожда всички останали.

Почти всяка моя мисъл, мнение или позиция по земните ни каузи е докосната – завършена и просветлена – от знанията за нашето място на Земята и в Космоса. Това не значи хладна разсъдителност и липса на емоции – евентуално няма нищо по-човешко от методите, инструментите и откритията на науката. Те са оформили лика на актуалната цивилизация.

Какво въобще е тя, в случай че не общ брой от нещата, които хората са построили, с цел да преодолеят своите първоначални импулси и да основат среда, в която да живеят, работят и играят?

Какво да кажем тогава за нашите по този начин устойчиви групови различия? Мога да обещая само, че каквито и да са актуалните ви разбирания, вливането на примес от просвета и рационално мислене ще ги задълбочи и ще ги направи по-информирани от преди.

По пътя можем да изобличим и лишени от учредения отзиви или неоправдани страсти, които носим със себе си.

Не е реалистично да се чака хората да стартират да спорят едни с други по този начин, както го вършат учените. Причината е, че учените не се интересуват от непознатото мнение. Те се интересуват от непознатите данни.

И въпреки всичко даже когато спорим, изразявайки своето мнение, е изненадващо какъв брой мощна е рационалната позиция. Въоръжени с нея, бързо ще установим, че на Земята няма голям брой племена, а единствено едно – човешкото.

В резултат от това доста различия ще омекнат, а други просто ще се изпарят и по този начин няма да ни останат кой знае какъв брой неща, за които да спорим.

Науката се отличава от останалите инициативи на индивида по способността си да изследва и да вникне в естествените процеси до степен, която ни разрешава да предвидим тъкмо, а от време на време даже и да направляваме събитията в природата.

Научните открития постоянно ни разрешават да разтеглим и задълбочим гледната си точка. Науката усъвършенства нашето здраве, богатство и сигурност – те през днешния ден са по-добри за повече хора на Земята, в сравнение с в който и да е различен миг от историята.

Научният способ, който е в основата на тези достижения, постоянно бива описван посредством термини като „ индукция “, „ дедукция “, „ догадка “ и „ опит “. Всичко това може да бъде систематизирано изразено с едно изречение, отнасящо се до обективността:

Направи всичко допустимо да не се залъгваш, че нещо е правилно, когато то е неправилно, или че нещо е неправилно, когато то е правилно.

Този метод към знанието води началото си от XI век и е изразен напълно ясно от арабския академик Ибн ал Хайтам (965–1040 г.), прочут още като Алхазен . В частност той предизвестява учения по следния метод:

„ Той би трябвало да се отнася с съмнение към самия себе си, до момента в който прави сериозен разбор, тъй че да отбягва както предубеждения, по този начин и немарливост. “

Векове по-късно, по време на Ренесанса в Европа, Леонардо да Винчи показва цялостно единодушие с него:

„ Най-голямата илюзия, от която страдат хората, е онази, която се съдържа в личните им отзиви. “

През XVII век, скоро след съвсем едновременното изобретяване на микроскопа и телескопа, научният способ доближава подем, тласкан напред от работите на астронома Галилей и философа сър Франсис Бейкън (лорд Верулам). Накратко казано, последният ни поучава да организираме опити за инспекция на своите хипотези и доверието ни в тях да бъде съразмерно на силата на свидетелствата в тяхна поддръжка.

Оттогава сме се научили и да не претендираме, че знаем една новооткрита истина, до момента в който болшинството от учените не получи взаимно съгласуващи се резултати. Тази норма на държание има забележителни последствия.

Няма закон, който да не разрешава публикуването на неправилни или изопачени резултати. От друга страна, цената на сходно деяние е висока. Ако проучванията ти бъдат повторени от сътрудници и никой не получи същите резултати, то достоверността на всички твои бъдещи проучвания ще бъде съмнителна.

Ако извършиш откровена измама – в случай че съзнателно подправиш данните – и по-късно това бъде открито, това ще бъде завършек на твоята кариера.

Тази независимо регулираща се система в границите на науката е единствена по рода си и не постанова обществото, пресата или политиците да спомагат за действието ѝ. Въпреки това, наблюдавайки я, човек постоянно се удивява.

Само вижте потока от научни публикации, които красят страниците на рецензираните научни списания. Вярно е, че този разплодник за открития от време на време се трансформира в поле на научни разногласия. От друга страна, в случай че вземеш страна в научните разногласия, преди да бъде реализиран консенсус, преследвайки личните си културни, стопански, религиозни или политически цели, с това подкопаваш основите на демокрацията, която се нуждае от достоверна информация, с цел да може да действа.

Трябва също да отбележим, че в науката конформизмът е анатема за напредъка. Непрекъснатите обвинявания, че търсим комфортен за нас консенсус, могат да идват единствено от хора, които в никакъв случай не са участвали на научна конференция. Подобни събирания откриват „ ловния сезон “ за всички показани хрумвания, без значение какъв брой авторитетни са техните създатели. Това е от изгода за самата просвета.

Успешните хрумвания са оживели след педантична инспекция. Лошите пък биват отхвърляни. Обвинението в конформизъм е смехотворно и за учените, които се стремят да напреднат в кариерата си.

Най-добрият метод да се прочуеш приживе е, като представиш нова концепция, която се опълчва на възприетите разбирания и също така се съгласува с наблюденията и опитите. Здравословното различие е естественото положение на предния фронт на научните открития.

Множество проучвателен центрове, както и други достоверни източници на научна информация, основават условия политиците да вземат просветени и осведомени решения. Това обаче няма да стане, до момента в който тези, които гласоподават, и тези, за които те гласоподават, не схванат по какъв начин действа науката и за какво тя е устроена таман по този метод. Научните достижения в изследователските институции на страната са кълновете на нейното бъдеще.

След като стартираме да разсъждаваме задълбочено за това по какъв начин учените виждат света, по какъв начин наподобява Земята от Космоса, какви са пространствените и времевите мащаби на Космоса, всички земни неща ще стартират да ни наподобяват друго.

Мозъкът ни поправя виталните ни цели и преоценява дейностите, посредством които се стремим към постигането им. Нито едно от разбиранията ни за културата, обществото или цивилизацията не остава незасегнато.

В рамките на този метод на мислене светът наподобява друго. Той като че ли ни придвижва на друго място.

Започваме да възприемаме живота от гледната точка на Космоса.

Можете да поръчате „ Звезден делегат “ на Нийл Деграс Тайсън от издателство Изток-Запад