Знам какво значи да обичаш себе си
Знам какво значи да обичаш себе си. Това значи заран да се събудиш и да не мислиш, че в света има някой по-щастлив, по-красив, по-умен, по-мъдър, по-добър.
Това значи да се погледнеш в огледалото и да не искаш да друго отражение. Да се довериш на това отражение. Без значение с грим ли е или не, това няма никакво значение за моето настроение…
Аз просто се поверявам на това, което свети и гори в сърцето.
Знам какво значи да обичаш себе си. Да се радваш на всеки триумф на близки, далечни, отминали, забравени хора. Да се радваш на това, че те живеят, творят, дишат, реализират, съумяват.
Защото нищо от триумфа им не понижава огъня вътре в мен. Аз не ставам по-малко прелестна. Не ставам по-малко обичана и предпазена. Защото аз съм толкоз дълбока, че мога да поместя в себе си и техния триумф.
Способна съм да бъда част от тяхната наслада. Способна съм да разбирам с всяка своя клетка, че техният триумф е триумф и наслада за целия свят, а значи, щом е триумф на целия този свят, е част и от мен.
Знам какво значи да обичаш себе си. Повече да не се оплакваш от житейските компликации. Дори да обичаш тези компликации. С усмивка и възприятие за комизъм да посрещаш всяко затруднение, разбирайки, че зад всичко това стои възходяща мощ и самообладание.
Да обичам страната, града, улицата, в които пребивавам. Да боготворя гледката от прозореца, да боготворя минувачите. Дори тези, потиснатите. В последна сметка и те също, както и аз, някой ден наложително ще схванат какво значи. Да обичаш себе си.
