Уважението към учителя гради по-добро общество
Знаете ли, има доста простички неща, с които обаче като общество към момента мъчно се оправяме. Едно от тях е уважението към институцията на учителя . Такова ни липсва и към лекаря, и към служителя на реда, и към кварталния магазинер. Липсва ни, защото изисква изпитание, а българинът обича, когато всичко му се случва с по-малко старания.
Днес сякаш за учителя стартира да се приказва с повече схващане и отношение, най-накрая стартират и някакви промени в сферата, само че към момента сме коренно надалеч от истината.
И не, уважението не е тривиална категория, която можем да изтрием от дъската - би трябвало да го възпитаме в себе си, в децата си, в обществото си. Трябва да го сложим най-отгоре в моралния си свят и да го храним с положителни образци, с цел да оцелява, защото там горе неведнъж е прохладно и студено.
Дългогодишно нерешаваните въпроси на образованието, проблематичните възпитаници, също толкоз проблематичните им родители, бумащината, в която затъва учителят, демотивиращото заплащане и влошената социална среда все по-дълбоко човъркат в престижа на специалността. Тя би трябвало да е умишлено търсена другояче към момента си остава непривлекателна във връзка с изискванията, които предлага.
Хората, които стоят зад нея обаче приготвят всички останали членове на обществото ни. И в случай че то не отвръща най-малко с признателност и почитание, тогава просто нямаме общество. Тогава просто нямаме хора с ценностен небосвод, нямаме персони, а единствено характерности .
Днес младите учители, започващи работа в системата, са изцяло наясно с какво се забъркват, само че стават част от нея поради това възприятие, че може да дадеш, да си потребен другиму. Учителите, които са вътре в системата, всекидневно се борят против нейното назад течение и поставят старания всеки ден за една по-добра България. Преподавателите, които системата е пенсионирала, остават в душата си учители до края на дните си. Всички тези хора, повярвайте ми, не желаят нищо, а заслужават толкоз доста.
Уважаеми читатели, през днешния ден е 15 септември - мотив да проверим какъв брой костваме като нация през уважението ни към учителя .
Днес сякаш за учителя стартира да се приказва с повече схващане и отношение, най-накрая стартират и някакви промени в сферата, само че към момента сме коренно надалеч от истината.
И не, уважението не е тривиална категория, която можем да изтрием от дъската - би трябвало да го възпитаме в себе си, в децата си, в обществото си. Трябва да го сложим най-отгоре в моралния си свят и да го храним с положителни образци, с цел да оцелява, защото там горе неведнъж е прохладно и студено.
Дългогодишно нерешаваните въпроси на образованието, проблематичните възпитаници, също толкоз проблематичните им родители, бумащината, в която затъва учителят, демотивиращото заплащане и влошената социална среда все по-дълбоко човъркат в престижа на специалността. Тя би трябвало да е умишлено търсена другояче към момента си остава непривлекателна във връзка с изискванията, които предлага.
Хората, които стоят зад нея обаче приготвят всички останали членове на обществото ни. И в случай че то не отвръща най-малко с признателност и почитание, тогава просто нямаме общество. Тогава просто нямаме хора с ценностен небосвод, нямаме персони, а единствено характерности .
Днес младите учители, започващи работа в системата, са изцяло наясно с какво се забъркват, само че стават част от нея поради това възприятие, че може да дадеш, да си потребен другиму. Учителите, които са вътре в системата, всекидневно се борят против нейното назад течение и поставят старания всеки ден за една по-добра България. Преподавателите, които системата е пенсионирала, остават в душата си учители до края на дните си. Всички тези хора, повярвайте ми, не желаят нищо, а заслужават толкоз доста.
Уважаеми читатели, през днешния ден е 15 септември - мотив да проверим какъв брой костваме като нация през уважението ни към учителя .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ