Бепе, Чичо и една футболна аномалия
Знаете, че във футбола могат да се случат какви ли не невероятни случки. Истории, за които да се споделя след години, а слушателите да ги одобряват с голямо съмнение, тъй като звучат налудничаво. Факти, които наподобяват немислими, само че в действителност по една или друга причина са се трансформирали в напълно действителна реалност.
Представям ви Джузепе Бергоми. Една от иконите на италианския футбол, наред с други големи бранители на 80-те и 90-те години на предишния век като Франко Барези и Паоло Малдини. За разлика от другите двама упоменати, Бепе Бергоми играе в другия гранд от Милано – Интер. И пази синьо-черната фланелка през целия си професионален път. От онази порода играчи, които към този момент не съществуват. За прочут интервал притежаваше върха за най-вече мачове за „ нерадзурите “, преди да бъде задминат по този индикатор от друга емблема на клуба – Хавиер Санети. На момента прекомерно експлозивен, неизпълнителен, само че притежаваш осанката на стоманен защитник, с който мъчно ще се оправиш даже и да си измежду най-умелите нападатели на света.
Още когато е на 17 години и стартира кариерата си в мъжкия отбор на Интер (между другото – усъвършенства и върха за най-млад дебютант в историята на тима през далечната 1981, само че това върхово достижение след години също е коригирано), наподобява някак сурово – има непривично огромен мустак за младеж и сбръчкани вежди, което кара съотборниците му да го оприличат на чичо, какъвто става и неговият прякор – lo zio. С обичания Интер става първенец във времена, в които другият милански отбор „ ръководи “ града – през 1989. Трикратен притежател на Купата на УЕФА, само че може би, най-важното в кариерата му – международната купа през 1982 година на първото му международно, когато играе като титуляр на полуфинал и на край, а е единствено на 18 години. И се оправя повече от добре в мача против Германия и задочния двубой с Карл Хайнц Румениге. Светът схваща за него по терените на Испания, въпреки тогава Паоло Роси да е огромната звезда на Скуадра Адзура. Италия става международен отличник.
И тъй като отворихме тематиката за Мондиалите, тук се крие и аномалията, за която се загатва в заглавието на тази публикация. През 1986 година в Мексико италианците надалеч нямат чак подобен триумф. Още в мача на откриването не съумяват да победят България поради оня гол на Наско Сираков с глава. Не че през 1982 не излизат от групата си с 3 равенства от 3 мача, само че този път нещата не сработват по този начин гладко и Скаудра Адзура отпада още на 1/8-финалите с Бергоми в редиците си. Четири лета по-късно идва и шампионатът, който Италия приема. Любимо за много хора международно състезание, на което Джузепе Бергоми към този момент е капитан и безапелационен водач на своята страна. Всичко върви по проект за Скуадрата, която се радва на подвизите на Тото Скилачи, до момента в който не идва полуфиналният конфликт в Неапол против Аржентина на Марадона. В града са комплицирани даже за кого да викат, кого да поддържат, тъй като геният на Марадона към този момент е омагьосал Неапол. Италия отпада. Една година по-късно Бергоми изчезва от националния отбор. Неразбирателствата му с Ариго Саки водят до решението на треньора да не разчита на бранителя и той в продължение на седем години не играе за Италия под никаква форма. Което автоматизирано значи, че пропуща обичания пък за нас Мондиал през 1994. Знае ли човек, в случай че беше на терена можеше пък и да имаме по-голям шанс против Италия на полуфинала. Или фрапантно по-лош. Изненадващо за мнозина, само че най-много поради опита си, бащата на Паоло Малдини – Чезаре – взема решение да прати повиквателна на Джузепе за международното състезание през 1998 във Франция. Така Бергоми съумява да играе на четвърто международно състезание в кариерата си, въпреки надали да го е запомнил с изключително топли мигове. Италия отпада още веднъж с дузпи (за трето следващо международно първенство).
Каква е равносметката на Джузепе Бергоми – 4 международни шампионати, 16 мача на Мондиал и 1 международна купа. Не са изключително доста играчите с по-добри индикатори. Само ще загатна, че върхът за най-вече срещи на този конгрес към този момент е владеене на Лионел Меси и възлиза на 26. Но къде е тайната и любопитният факт за Бергоми ли? Казахме – 4 международни шампионати, само че... нито един мач за Италия в квалификации за международно състезание. Ни един. Ще кажете – „ това е невероятно! “. Всъщност – не е. През 1982 мустакатият Чичо гради репутацията си и към момента не може да претендира за място в тима на Италия, само че мощният завършек на сезона в Интер предизвика щаба да го повика в последния момент за шампионата. През 1986 Италия не играе квалификации, тъй като е международен първенец и се класира по право. През 1990 Италия не играе квалификации, тъй като е хазаин и се класира по право. В идващите 7 години Бергоми не играе за Италия поради кавги със Саки, а през 1998 е извикан още веднъж в последния момент преди Мондиала в състава, когато към този момент е на 34.
Самият факт по никакъв метод не е определящ за прелестната кариера на Бергоми, а е по-скоро любопитен. И е индикативен, че до последно би трябвало да вярваш, че ориста ще ти се усмихне.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Представям ви Джузепе Бергоми. Една от иконите на италианския футбол, наред с други големи бранители на 80-те и 90-те години на предишния век като Франко Барези и Паоло Малдини. За разлика от другите двама упоменати, Бепе Бергоми играе в другия гранд от Милано – Интер. И пази синьо-черната фланелка през целия си професионален път. От онази порода играчи, които към този момент не съществуват. За прочут интервал притежаваше върха за най-вече мачове за „ нерадзурите “, преди да бъде задминат по този индикатор от друга емблема на клуба – Хавиер Санети. На момента прекомерно експлозивен, неизпълнителен, само че притежаваш осанката на стоманен защитник, с който мъчно ще се оправиш даже и да си измежду най-умелите нападатели на света.
Още когато е на 17 години и стартира кариерата си в мъжкия отбор на Интер (между другото – усъвършенства и върха за най-млад дебютант в историята на тима през далечната 1981, само че това върхово достижение след години също е коригирано), наподобява някак сурово – има непривично огромен мустак за младеж и сбръчкани вежди, което кара съотборниците му да го оприличат на чичо, какъвто става и неговият прякор – lo zio. С обичания Интер става първенец във времена, в които другият милански отбор „ ръководи “ града – през 1989. Трикратен притежател на Купата на УЕФА, само че може би, най-важното в кариерата му – международната купа през 1982 година на първото му международно, когато играе като титуляр на полуфинал и на край, а е единствено на 18 години. И се оправя повече от добре в мача против Германия и задочния двубой с Карл Хайнц Румениге. Светът схваща за него по терените на Испания, въпреки тогава Паоло Роси да е огромната звезда на Скуадра Адзура. Италия става международен отличник.
И тъй като отворихме тематиката за Мондиалите, тук се крие и аномалията, за която се загатва в заглавието на тази публикация. През 1986 година в Мексико италианците надалеч нямат чак подобен триумф. Още в мача на откриването не съумяват да победят България поради оня гол на Наско Сираков с глава. Не че през 1982 не излизат от групата си с 3 равенства от 3 мача, само че този път нещата не сработват по този начин гладко и Скаудра Адзура отпада още на 1/8-финалите с Бергоми в редиците си. Четири лета по-късно идва и шампионатът, който Италия приема. Любимо за много хора международно състезание, на което Джузепе Бергоми към този момент е капитан и безапелационен водач на своята страна. Всичко върви по проект за Скуадрата, която се радва на подвизите на Тото Скилачи, до момента в който не идва полуфиналният конфликт в Неапол против Аржентина на Марадона. В града са комплицирани даже за кого да викат, кого да поддържат, тъй като геният на Марадона към този момент е омагьосал Неапол. Италия отпада. Една година по-късно Бергоми изчезва от националния отбор. Неразбирателствата му с Ариго Саки водят до решението на треньора да не разчита на бранителя и той в продължение на седем години не играе за Италия под никаква форма. Което автоматизирано значи, че пропуща обичания пък за нас Мондиал през 1994. Знае ли човек, в случай че беше на терена можеше пък и да имаме по-голям шанс против Италия на полуфинала. Или фрапантно по-лош. Изненадващо за мнозина, само че най-много поради опита си, бащата на Паоло Малдини – Чезаре – взема решение да прати повиквателна на Джузепе за международното състезание през 1998 във Франция. Така Бергоми съумява да играе на четвърто международно състезание в кариерата си, въпреки надали да го е запомнил с изключително топли мигове. Италия отпада още веднъж с дузпи (за трето следващо международно първенство).
Каква е равносметката на Джузепе Бергоми – 4 международни шампионати, 16 мача на Мондиал и 1 международна купа. Не са изключително доста играчите с по-добри индикатори. Само ще загатна, че върхът за най-вече срещи на този конгрес към този момент е владеене на Лионел Меси и възлиза на 26. Но къде е тайната и любопитният факт за Бергоми ли? Казахме – 4 международни шампионати, само че... нито един мач за Италия в квалификации за международно състезание. Ни един. Ще кажете – „ това е невероятно! “. Всъщност – не е. През 1982 мустакатият Чичо гради репутацията си и към момента не може да претендира за място в тима на Италия, само че мощният завършек на сезона в Интер предизвика щаба да го повика в последния момент за шампионата. През 1986 Италия не играе квалификации, тъй като е международен първенец и се класира по право. През 1990 Италия не играе квалификации, тъй като е хазаин и се класира по право. В идващите 7 години Бергоми не играе за Италия поради кавги със Саки, а през 1998 е извикан още веднъж в последния момент преди Мондиала в състава, когато към този момент е на 34.
Самият факт по никакъв метод не е определящ за прелестната кариера на Бергоми, а е по-скоро любопитен. И е индикативен, че до последно би трябвало да вярваш, че ориста ще ти се усмихне.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ