Краят на златните империи около Черно и Каспийско море
Златото е един от най-благородните и скъпи материали на планетата. Не инцидентно ще открием, че в другите култури и митологии се счита за един от най-важните детайли при осъществяването на търговия. Записан е в свещената книга на шумерите, които показват, че сътворението на света се е случило точно със залежите на злато. Според една от най-старите цивилизации в света, човечеството съществува благодарение на извънземна раса, която пристигнала на родната планета, с цел да търси злато.
Защо е било належащо? Именно с него можела да се контролира температурата на личната си планета. От сътворението на света до наши дни ще открием, че скъпият метал е детайлът за построяването на империи, за лудостта на общества и още доста други. Легендите за инките и техните находища, Ел Дорадо и още доста други, са освен документирани, само че и не престават да се описват. Златото има и своята отрицателна страна, то е повода за края на някои цивилизации. Преди близо 4 хиляди години, някои от най-красивите и скъпи златни декорации, принадлежат на номадски племена, позиционирани към планините на Черно море и Каспийско море.
Въпросните племена се изхранвали с лов на животни, само че учените са безапелационни, че най-вероятно са едни от първите хора на планетата, които обработват златото до съвършенство. Освен за декорации, златото се употребява и за разкрасяването на гробници. В античната легенда за Язон и търсенето на златното руно, групата отива да открие златната вълна, която се взима от специфичен вълшебен овен.
Дестинацията на тяхното пътешестване е Грузия и по-точно – Кавказките планини. Според някои проучвания, златото към този момент не е било настоящо в Кавказ и малко на брой са го търсили в интервал от 700 години. Изследваните към 4500 артефакта в последните 130 години демонстрират, че някъде към 1500 до 800 година прочие Хр., златните украшения са извънредно редуцирани. По това време най-вероятно популацията е разкрила други декорации и не е вложила толкоз в този доблестен метал. Някои учени считат, че златото е спряло да се търси, откакто елитните фамилии стартират да губят своя статут.
Същият интервал подсказва, че култа към една съответна персона стартира да губи своето въздействие, а поклонението към полезности към този момент е извънреден факт. Дори грузинските музеи демонстрират сходна времева дупка. Между 2500 и 1500 година прочие Хр. има деен златен интервал, въпреки и тогава да се пада Бронзовата епоха, сред 800 и 200 година прочие Хр. също ще се открият типичен детайли и декорации. Времевата бездна в това отношение идва сред 1500 и 800 година прочие Хр. В късната ера на бронза и ранната на ера на желязото. Ако разгледаме една от легендите за Навуходоносор II – вавилонският цар, чийто сън се оказва оракулски за бъдещите столетия, откриваме подобие на добива на злато и неговата приложимост. Кой е Навуходоносор II?
Вавилонският държател, считан за един от най-великите на Нео-Вавилонската империя, споделя на оракул Даниел, че е сънувал чудноват сън. В града е издигната скулптура, направена от четири разнообразни детайла – злато, сребро, бронз и желязо. Обяснението на пророка е, че във всяка последваща ера обществото ще губи своя искра. Започвайки от златната ера и по този начин продължавайки до желязото – единственият не толкоз доблестен метал. В този случай ще открием, че златната ера е тази на Вавилон сред 603 и 539 година Персия се ражда в сребърната ера сред 539-333 година
Гърция идва сред 333 и 49 година и тук би трябвало да създадем една скромна детайлност – когато гърците са считани за люлка на цивилизацията, заплащат безумни количества злато на траките, които в този миг се трансформират в една от най-богатите цивилизации. Не инцидентно Сократ е признателен, че не са обединени, тъй като с лекост могат да ги премажат. Епохата на желязото идва сред 49 година прочие Хр. и 39 сл. Хр. Идеята е, че във всеки един интервал, обществото ще премисля своите хрумвания и ще се стреми да трансформира своята екология. Следователно в края на бронзовата ера и началото на желязната, златото не е търсено. Има две рационални пояснения за този по-специален времеви интервал. Някои считат, че обществата в Кавказ просто са били презадоволени и златото към този момент не се е разглеждало като полезност, като това траяло към 1000 години.
Другото рационално пояснение е, че най-вероятно и да има артефакти от този интервал, те не са открити. Повечето детайли датират сред 2500 и 1500 година прочие Хр, като всички идват от ателиета в Средна Кюра. В идващият интервал има едвам 29 открити артефакта. В множеството гробници са открити бронзови детайли и вероятно други декорации, само че не и злато. В някои случаи могат да бъдат открити златни монети, разпръснати към гробницата, само че нищо повече. Една доктрина е, че е допустимо номадските племена да са сменили своята локация или просто елитът да не е имал повече наследници – една от гробниците е с диаметър на футболно игрище.
Около 1500 година прочие Хр. има съмнения, че номадите се местят в по-малки села, предпазени от върховете на планините, употребявайки ги като публично непроходима цитадела. Гробниците стават доста по-скромни, по отношение на предходното потомство, до момента в който златото изчезва напълно като нужен детайл за бита или демонстрирането на въздействие. Теорията, че най-вероятно рудата е изчерпана, на практика не важи, заради простата причина, че и до през днешния ден се крият към 100 златни руди в района.
Липсата на злато продължава да се счита за една особена неточност, изключително откакто след първото хилядолетие прочие Хр. да стартира още веднъж направата на златни декорации. Извън зоната на Средна Кюра не престават да се вършат богати и обилни декорации. Подобни прецеденти се срещат рядко в историята, само че въпреки всичко ги има. Никой не може да си изясни за какво кавказците се отхвърлят от допустимо най-напредналата технология за толкоз дълго време – тъй като златото е било освен доходоносно, само че и влиятелно за интервала, както е и през днешния ден.
Снимки: Wikipedia
