Очертанията на войната: Как Пригожин стартира необратима промяна за Русия
Зевзеци разправят, че Йосиф Пригожин, брачен партньор, продуцент и управител на известната съветска поп-певица Валерия съществено се замислял дали да не си смени семейството. Съчувствам му на индивида. Представете си, че телефонът ви звъни и чувате насреща: „ Пригожин се обажда “. Или пък „ Господин Пригожин желае да беседва с вас. “ Или дори почтеното „ Един миг да ви свържа с господин Пригожин “.
Пред алтернативата за сложния избор, обаче, от много време са сложени и оня другият Пригожин, и приютилият го Лукашенко, и Путин, и Русия, и Европа, и дори целият свят. И до момента в който в международното осведомително пространство така наречен „ марш на справедливостта “ скоро ще се трансформира в изветряваща вест, то в Русия по-скоро ще бъде противоположното. Несъстоялият се прелом ще остане като белег от дълбока рана, като зараснал тегел от сериозна за живота интервенция, като бездна сред две разграничени действителности и доста раздвоени лоялности. Като катализатор на процеси за друго допустимо бъдеще. Ако щете даже като начало на нова ера. Както в този момент използваме пр.н.е. (преди новата ера) и сл.н.е. (след новата ера) или по-простичкото пр.Хр. (преди Христа) и сл.Хр. (след Христа) с цел да обозначим началото на ново летоброене, по този начин може би и след време, когато би трябвало да намерим нулевата точка отприщила лавина от необратими процеси в Русия ще приказваме за „ преди протеста на Пригожин “ и „ след протеста на Пригожин “. Защото това което се случи предходната събота е следващото доказателство, че в Русия назряват мощни центробежни процеси, че режимът на Путин отслабва и губи сили, че мафиотско-олигархическият модел, който сега е на власт няма по какъв начин да може да продължи да ръководи още доста дълго, че неизбежно ще настъпи смяна в незнайна посока.
Пропуснат късмет или просто пуч в чаша вода?
Напълно разумно, предишният уикенд целият свят се вълнуваше единствено от едно – какво се случва в Русия и ще остане ли Путин на власт. Интернет портали, Ютуб, новинарски излъчвания, коментарни рубрики, вестници, изключителни телевизионни студия – земното кълбо като че ли се бе трансформирало в един великански кошер. Журналисти, политолози, специалисти, коментатори, анализатори (включително и моя милост) се надпреварваха да изясняват какво се случва и най-много какво ще се случи. Мненията варираха от „ Путин ще оцелее и ще бъде по-силен “ до „ Това е краят “. Като изключим най-крайните и неуместни прогнози, то във всички останали има най-малко някакво зрънце истина и възможност да се осъществят на процедура. Но в този момент, успокояването на пристрастеностите подкрепя един по-спокоен разбор.
И по този начин, какво представляваше в действителност така наречен „ марш на справедливостта “ – непринудено скимване или добре планувана акция? Според мен бе второто. Цялото му осъществяване сочеше, че това е един авансово премислян ход изпълнен в доста подобаващ миг. Още повече, че от Вашингтон изтече информация, че американското разузнаване е имало информация за готвещия се протест, само че държавното управление на Съединени американски щати не е имало никакво желание да се намесва във вътрешните съветски каузи, камо ли да оказва косвена поддръжка на режима на Путин. Да не приказваме, че никой досега не е дал неопровержими доказателства, че предишния петък са били подложени на обстрел лагерите на ЧВК „ Вагнер “ в тиловата зона в Украйна.
От чисто военна позиция самият протест (метеж, пуч и т.н.) бе проведен съвършено. Пригожин раздели силите си на две групи, като явно по-голямата (в чийто състав бе и самият той) се насочи към Ростов, до момента в който по-малката, само че изключително мобилна и ефикасна, зави на север и потегли към Москва. Последната бе възглавявана от Дмитрий Уткин, дясната ръка Пригожин, абстрактен подстрекател и най-много действителен основател на частната му войска, някогашен подполковник от съветските специфични елементи, потвърден военнопрестъпник, както и вманиачен обожател на нацизма.
С други думи, още през цялото време имаше две оперативно-тактически групировки с ясно дефинирани задания: първата – да обезпечи съществена база на начинанието (Ростов), както и да подсигури тила на вагнеровците против възможен удар откъм Кавказ на чеченците на Кадиров; втората – да стигне до столицата, като пътьом завладее междинна логистична база откъдето да се доставя с гориво и амуниции при положение на потребност (Воронеж).
центрове за вербовка на наемници на Вагнер
За сериозността на желанията на двете групировки говореха и ограниченията, които те предприемаха, с цел да се пазят против възможни контра дейности на съветските управляващи. В Ростов, да вземем за пример, вагнеровците сложиха противотанкови мини на основни улици, както и вкараха в града зенитно-ракетни комплекси С-300, т.е. се подсигуриха както против наземни офанзиви с бронирана техника, по този начин и против офанзиви от въздуха. В колоната на Уткин, пък, отмерено бяха разпределени средства за противовъздушна защита, които, като ще забележим по-долу, си свършиха добре работата.
Имаше действителни бойни дейности. Неизвестно за какво, този „ нищожен “ факт бе пропуснат предишният уикенд от съвсем всички коментатори и анализатори отприщили се да приказват по тематиката. И до момента в който на земята нещата се ограничиха до спорадична пукотевица тук и там на практика без жертви, то не по този начин стояха нещата във въздуха. Там си беше същинска драма. За съвсем несъмнено може да се смята свалянето от страна на вагнеровците на цели шест хеликоптера (четири Ми-8, един Ми-35 и един Ка-52 Алигатор) и на един аероплан (Ил-22).
Загинали са до 20 души от екипажите им. Както и да го погледнем, това си е една извънредно тежка загуба за съветските въоръжени сили. Три от хеликоптерите, да вземем за пример, са от доста редкия модел Ми-8МТПР предопределени за радиоелектронна битка (смущаване на сигнали, блокировка на високочестотни канали и т.н.). Въпросният Ка-52 Алигатор, пък е от последното потомство съветски ударни вертолети, които сега основават съществени главоболия на украинците на фронта и от които не са останали чак толкоз доста. (Русия до момента е изгубила съвсем една трета от в началото наличните бройки.) Практически незаменима наподобява и загубата на Ил-22, който е от вида ВзПУ.
Това е самобитен летящ команден пункт за ръководство кадърен да ретранслира радио сигнали на огромно разстояние. А какво да кажем за загубата на водачи подготвяни с години както и на първокласни офицери от разузнаването? Коментарът е непотребен. Както е ненужно да се разясняват думите на Пригожин, който се оправда, че „ моите ПВО-ошници от колоната (движеща се към Москва) стреляли по всичко, което лети. Няма ужасно – ще дам 50 милиона (рубли) отплата на фамилиите на починалите. “
Страхливият Путин. Кремълският полуръстов деспот и велможите му се разлетяха като пилци във всички направления още сега, в който вагнеровската колона стигна Воронеж. Москва действително бе оставена на произвола на ориста и в нея можеше да влезе всеки, който пожелае властта . Вярно е, че имаше някакви блокади и някакви проправителствени въоръжени елементи, само че надали щяха да бъдат съществено затруднение пред подобен умел, самонадеян и добре въоръжен съперник. Въпреки незавършеният прелом, всеки здравомислещ човек в Русия към този момент образно се е убедил, че на централната власт изобщо не й пука за хората и е подготвена да ги изостави на произвола на ориста при първата по сериозна заплаха. За мен си остава огромна мистерия, за какво всякакви „ специалисти “ у нас и по света не престават от време на време да преповтарят кремълските „ страшилки “ и да настояват, че Путин, който се бои до гибел да не се болести с ковид и си плюе на петите при наближаването на някакви си главорези, бил в положение да стартира термоядрена война без да му мигне окото.
Спотаените „ елити “. По време на анализаторската какафония през предишния уикенд се чуха отзиви, че Пригожин не посмял да довърши преврата, тъй като не бил получил поддръжка от така наречен съветски хайлайф. Всъщност хайлайф в смисъла на сериозно мислеща и самостоятелна от властта каста добре образовани хора просто няма. Има подмазвачи и тарикати мислещи само по какъв начин да си изпълнят гушите оптимално до момента в който актуалната тайфа е на власт. Подобно на господаря си, мнозина от „ елитите “ се разлетяха по света с частните си самолети сега в който откъм Воронеж замириса на кръв, боязън и безпокойствие. Ако Пригожин въпреки всичко бе съумял да реализира „ похода “ си до дъно, в този момент най-вероятно щяхме да сме станали очевидци на " елитна " митоза (т.е. деление) – едни от известните и богатите щяха да са се трансформирали в злочести политемигранти някъде в Дубай или Турция, а други щяха да изясняват в действителност какъв брой доста са мразели Путин и по какъв начин в този момент са същински щастливи да оказват помощ на новия водач. Е, този „ филм “ към този момент сме го гледали преди към трийсетина години у нас и сме наясно по какъв начин стават нещата в такива случаи.
Разделението. За разлика от известните и богатите, които обичайно са и потайни и ненапълно двулични, немалка част от елементарните хора реагираха непринудено и показваха благосклонностите си. Едни стискаха палци за Пригожин, други се молеха Путин да оцелее. И до момента в който това е ненапълно разумно, то обстановката във войските на фронта в Украйна си бе напряко „ революционна “. Отделни елементи, като доброволците-бивши пандизчии от отрядите „ Шторм Z “, един и батальон от 98-ми гвардейски десантно-щурмови полк, а евентуално и някой други, се престрашиха и записаха видео обръщения в поддръжка на пучистите. И когато всичко ненадейно завърши, точно те бяха най-разочаровани от отхвърли на тогавашния готвач на Путин да довърши започнатото. Като се замисли човек, едно такова разделяне на всички равнища в миг на неконтролируема ескалация си е подготвена рецепта за революция. Страшното е, че след време някой може да се престраши да докара нещата до дъно и по този начин да я приложи на процедура.
Ловене на риба в мътна вода. По неписано предписание, по време на политически катаклизми и рецесии на напред във времето постоянно излизат тарикатите. Така бе и този път, а баш тарикатите бяха най-малко трима. Най-големият от тях, несъмнено, е белоруският президент Лукашенко. Приютявайки непокорния предприемач, той несъмнено натрупа точки, въпреки да е много подозрително, че те ще му донесат някакви дивиденти в дълготраен проект. Защо го направи? Най-вероятно с цел да откри някаква взаимозависимост над Путин. Вече кремълският деспот ще бъде дебитор на мустакатия си съдружник и това ще му бъде припомнено в някой значим миг. Иначе като се замисли човек, друга действителна причина за даване на леговище на Пригожин няма. Вярно е, че „ Вагнер “ най-вероятно ще се снабдят в близко бъдеще с огромен лагер в региона на Могильов (на 90 км източно от Минск), само че това по-скоро ми наподобява на изнасяне на бизнес в друга страна в сравнение с дислокация на бойни елементи. Що се отнася до дискутираната опция от там да стартира ново нахлуване към Киев, то това звучи по-скоро научнофантистично, тъй като изисква осъществяването най-малко две условия: 1.) координиране на взаимоотношение сред „ Вагнер “ и формалната съветска войска и 2.) директно присъединяване в спора на Беларус. Сами разбирате, че на този стадий и двете са на практика нереални.
Таркикат номер две е добре познаят Кадиров. Когато гръмна вестта за „ марша на справедливостта “, чеченският придворен мигновено съобщи, че поддържа Путин и изпраща войски да потушат метежа. Появиха се клипове на дълга колона бронирана техника, намираща се на път, както и селфи на космат войник в лятна униформа, която решително декларира, че излетява дружно с другарите си за Ростов с цел да види сметката пучистите. Не инцидентно, обаче, назовават подразделенията на Кадиров „ Тик-ток войски “ . Оказа се, че дългата колона била попаднала в запушване (!), а и тези дето сякаш били изхвърчали изобщо не кацнаха. Накрая самият Кадиров съобщи, че войските му били достигнали до 500 м от позициите на вагнеровците в Ростов и останали там притаени в очакване, тъй като по този начин го били помолили „ от горе “. Аз, сходно на доста други коментатори считам, че шишкавият полусултан се е ослушвал накъде духа вятърът и дали Пригожин няма да надделее, с цел да побърза да разгласи самостоятелност или най-малко някаква по-самостоятелна форма на ръководство по отношение на Москва.
Тарикати номер три и четири към този момент към момента могат да бъдат категоризирани като дребни риби, само че може би точно заради това са по-шумни от всеки път. Небезизвестният Игор Стрелков-Гиркин , чийто поле за изява сега е най-много интернет, се престраши да свика нещо като конференция на която съобщи, че е време Путин да си подаде оставката. Събратът му по-амбиции, водачът на воюващия на страната на Украйна Руски Доброволчески Корпус Денис Никитин, пък, намерено пожела триумф на Пригожин в начинанието.
Ако има нещо, което да сплотява всички гореизброени персони с изключение на очевидният им тарикатлък и безгранични персонални упоритости, то това несъмнено е моралният им профил. И Лукашенко, и Кадиров, и Гиркин са под наказания, също така са претенденти за пандиза, тъй като са забъркани в тежки закононарушения, в това число военни. Денис Никитин, пък, съгласно мнозина има визии близки до тези на класическия фашизъм.
Държавен бандитизъм. Да се затвърди мнението, че днешна Русия е страна на узаконеното безвластие, идва откритието, че сдобилата се с печална популярност ЧВК „ Вагнер “ не може и не трябва да съществува в границите на настоящето законодателство на Руската Федерация. Но тя е реалност. Факт е и че до предходната седмица е получавала всеобхватна поддръжка от страната – във вторник Путин съобщи, че за една година (от май 2022 до май 2023) „ Вагнер “ е получила над 86 милиарда рубли (почти милиард долара) прехрана.
И това не е всичко. Пак съгласно Путин, за последната година на холдинга на Пригожин „ Конкорд “ също по този начин е било заплатено от бюджета към 80 милиарда рубли за доставка на храна и „ услуги в областта на храненето оказвани на армията “. И какво излиза в последна сметка? За последните 12 месеца тогавашният сервитьор-готвач и черноборсаджия единствено от военното перо на бюджета на РФ получава от хазната съвсем два милиарда $. А от другите бюджетни пера? А от формалните си бизнес инициативи? А от кървавия си (без кавички) бизнес в Африка и Сирия? Противник съм да се гледа в канчето на другия, само че това на Пригожин прекомерно крепко се сраснало с държавната цицка, да не приказваме, че от него се носи смрад на гибел. А какъв брой още доближени на кремълския деспот са позволени до съветското публично виме и го доят крепко, до момента в който той приканва за битка с украинските „ нацисти “?
И още нещо. Излиза, че в Русия на Путин може да предизвикваш прелом, да унищожиш скъпа военна техника, дружно с още по-скъпите експерти, които я ръководи и все пак да ти се размине. Но е задоволително единствено да излезеш обществено с афиш „ Не на войната “ или дори да изразиш своето подозрение в здравия разсъдък на управляващите и незабавно те прибират на топло, глобяват те, а може и да те тикнат зад решетките. Не, това не юридически абсурд. Това е „ русский мир “.
И най-после - за какво се отхвърли Пригожин? Ако има въпрос, на който за момента нямам безусловно никакъв отговор то това е точно този. Уплашиха ли го и ли самият той се уплаши? И от какво по-точно? Версиите са толкоз доста, че няма смисъл да ги изреждам. Моята персонална е много по-различна от най-често популяризираните и тя е че най-вероятно самият Пригожин се е тормозил, че даже и за малко ще се наложи да бъде отпред на страната, а това изобщо не е смешка работа. В последна сметка, привидното изгнаничество и политическият заслон обезпечен от остарялата му приятелка Лукашенко май са се оказали много по привлекателна вероятност от това да оправя кашите на затъналата до гуша страна от Москва. Освен това кой е Пригожин – недодялан, простодушен, безсъвестен и най-много лаком човечец, който колкото да намира подобаващите думи да конструира от малко малко свястно изречение. И най-много артикул и неразделна част от този олигархичен режим, който сякаш щеше да събаря.
В художествената литература и филмите можем да открием доста истории за невероятни душевни трансформации на тогавашни убийци и бандити, за катарзиса, който са претърпели и пътят до личната си Голгота, който са извървели, с цел да се трансфорат най-после в духовно извисени персони. Но тези превъплъщения за жалост, си остават най-много в света на изкуството. В действителния живот, на хора като Евгений Викторович не са им нужни никакви душераздиращи личностни промени, а единствено кроткото съгласие и политическия чадър на всякакви африкански и евразийски диктатори. Просто Пригожин не бе на висотата на невероятния исторически късмет, който ориста му предложи.
Пред алтернативата за сложния избор, обаче, от много време са сложени и оня другият Пригожин, и приютилият го Лукашенко, и Путин, и Русия, и Европа, и дори целият свят. И до момента в който в международното осведомително пространство така наречен „ марш на справедливостта “ скоро ще се трансформира в изветряваща вест, то в Русия по-скоро ще бъде противоположното. Несъстоялият се прелом ще остане като белег от дълбока рана, като зараснал тегел от сериозна за живота интервенция, като бездна сред две разграничени действителности и доста раздвоени лоялности. Като катализатор на процеси за друго допустимо бъдеще. Ако щете даже като начало на нова ера. Както в този момент използваме пр.н.е. (преди новата ера) и сл.н.е. (след новата ера) или по-простичкото пр.Хр. (преди Христа) и сл.Хр. (след Христа) с цел да обозначим началото на ново летоброене, по този начин може би и след време, когато би трябвало да намерим нулевата точка отприщила лавина от необратими процеси в Русия ще приказваме за „ преди протеста на Пригожин “ и „ след протеста на Пригожин “. Защото това което се случи предходната събота е следващото доказателство, че в Русия назряват мощни центробежни процеси, че режимът на Путин отслабва и губи сили, че мафиотско-олигархическият модел, който сега е на власт няма по какъв начин да може да продължи да ръководи още доста дълго, че неизбежно ще настъпи смяна в незнайна посока.
Пропуснат късмет или просто пуч в чаша вода?
Напълно разумно, предишният уикенд целият свят се вълнуваше единствено от едно – какво се случва в Русия и ще остане ли Путин на власт. Интернет портали, Ютуб, новинарски излъчвания, коментарни рубрики, вестници, изключителни телевизионни студия – земното кълбо като че ли се бе трансформирало в един великански кошер. Журналисти, политолози, специалисти, коментатори, анализатори (включително и моя милост) се надпреварваха да изясняват какво се случва и най-много какво ще се случи. Мненията варираха от „ Путин ще оцелее и ще бъде по-силен “ до „ Това е краят “. Като изключим най-крайните и неуместни прогнози, то във всички останали има най-малко някакво зрънце истина и възможност да се осъществят на процедура. Но в този момент, успокояването на пристрастеностите подкрепя един по-спокоен разбор.
И по този начин, какво представляваше в действителност така наречен „ марш на справедливостта “ – непринудено скимване или добре планувана акция? Според мен бе второто. Цялото му осъществяване сочеше, че това е един авансово премислян ход изпълнен в доста подобаващ миг. Още повече, че от Вашингтон изтече информация, че американското разузнаване е имало информация за готвещия се протест, само че държавното управление на Съединени американски щати не е имало никакво желание да се намесва във вътрешните съветски каузи, камо ли да оказва косвена поддръжка на режима на Путин. Да не приказваме, че никой досега не е дал неопровержими доказателства, че предишния петък са били подложени на обстрел лагерите на ЧВК „ Вагнер “ в тиловата зона в Украйна.
От чисто военна позиция самият протест (метеж, пуч и т.н.) бе проведен съвършено. Пригожин раздели силите си на две групи, като явно по-голямата (в чийто състав бе и самият той) се насочи към Ростов, до момента в който по-малката, само че изключително мобилна и ефикасна, зави на север и потегли към Москва. Последната бе възглавявана от Дмитрий Уткин, дясната ръка Пригожин, абстрактен подстрекател и най-много действителен основател на частната му войска, някогашен подполковник от съветските специфични елементи, потвърден военнопрестъпник, както и вманиачен обожател на нацизма.
С други думи, още през цялото време имаше две оперативно-тактически групировки с ясно дефинирани задания: първата – да обезпечи съществена база на начинанието (Ростов), както и да подсигури тила на вагнеровците против възможен удар откъм Кавказ на чеченците на Кадиров; втората – да стигне до столицата, като пътьом завладее междинна логистична база откъдето да се доставя с гориво и амуниции при положение на потребност (Воронеж).
центрове за вербовка на наемници на Вагнер
За сериозността на желанията на двете групировки говореха и ограниченията, които те предприемаха, с цел да се пазят против възможни контра дейности на съветските управляващи. В Ростов, да вземем за пример, вагнеровците сложиха противотанкови мини на основни улици, както и вкараха в града зенитно-ракетни комплекси С-300, т.е. се подсигуриха както против наземни офанзиви с бронирана техника, по този начин и против офанзиви от въздуха. В колоната на Уткин, пък, отмерено бяха разпределени средства за противовъздушна защита, които, като ще забележим по-долу, си свършиха добре работата.
Имаше действителни бойни дейности. Неизвестно за какво, този „ нищожен “ факт бе пропуснат предишният уикенд от съвсем всички коментатори и анализатори отприщили се да приказват по тематиката. И до момента в който на земята нещата се ограничиха до спорадична пукотевица тук и там на практика без жертви, то не по този начин стояха нещата във въздуха. Там си беше същинска драма. За съвсем несъмнено може да се смята свалянето от страна на вагнеровците на цели шест хеликоптера (четири Ми-8, един Ми-35 и един Ка-52 Алигатор) и на един аероплан (Ил-22).
Загинали са до 20 души от екипажите им. Както и да го погледнем, това си е една извънредно тежка загуба за съветските въоръжени сили. Три от хеликоптерите, да вземем за пример, са от доста редкия модел Ми-8МТПР предопределени за радиоелектронна битка (смущаване на сигнали, блокировка на високочестотни канали и т.н.). Въпросният Ка-52 Алигатор, пък е от последното потомство съветски ударни вертолети, които сега основават съществени главоболия на украинците на фронта и от които не са останали чак толкоз доста. (Русия до момента е изгубила съвсем една трета от в началото наличните бройки.) Практически незаменима наподобява и загубата на Ил-22, който е от вида ВзПУ.
Това е самобитен летящ команден пункт за ръководство кадърен да ретранслира радио сигнали на огромно разстояние. А какво да кажем за загубата на водачи подготвяни с години както и на първокласни офицери от разузнаването? Коментарът е непотребен. Както е ненужно да се разясняват думите на Пригожин, който се оправда, че „ моите ПВО-ошници от колоната (движеща се към Москва) стреляли по всичко, което лети. Няма ужасно – ще дам 50 милиона (рубли) отплата на фамилиите на починалите. “
Страхливият Путин. Кремълският полуръстов деспот и велможите му се разлетяха като пилци във всички направления още сега, в който вагнеровската колона стигна Воронеж. Москва действително бе оставена на произвола на ориста и в нея можеше да влезе всеки, който пожелае властта . Вярно е, че имаше някакви блокади и някакви проправителствени въоръжени елементи, само че надали щяха да бъдат съществено затруднение пред подобен умел, самонадеян и добре въоръжен съперник. Въпреки незавършеният прелом, всеки здравомислещ човек в Русия към този момент образно се е убедил, че на централната власт изобщо не й пука за хората и е подготвена да ги изостави на произвола на ориста при първата по сериозна заплаха. За мен си остава огромна мистерия, за какво всякакви „ специалисти “ у нас и по света не престават от време на време да преповтарят кремълските „ страшилки “ и да настояват, че Путин, който се бои до гибел да не се болести с ковид и си плюе на петите при наближаването на някакви си главорези, бил в положение да стартира термоядрена война без да му мигне окото.
Спотаените „ елити “. По време на анализаторската какафония през предишния уикенд се чуха отзиви, че Пригожин не посмял да довърши преврата, тъй като не бил получил поддръжка от така наречен съветски хайлайф. Всъщност хайлайф в смисъла на сериозно мислеща и самостоятелна от властта каста добре образовани хора просто няма. Има подмазвачи и тарикати мислещи само по какъв начин да си изпълнят гушите оптимално до момента в който актуалната тайфа е на власт. Подобно на господаря си, мнозина от „ елитите “ се разлетяха по света с частните си самолети сега в който откъм Воронеж замириса на кръв, боязън и безпокойствие. Ако Пригожин въпреки всичко бе съумял да реализира „ похода “ си до дъно, в този момент най-вероятно щяхме да сме станали очевидци на " елитна " митоза (т.е. деление) – едни от известните и богатите щяха да са се трансформирали в злочести политемигранти някъде в Дубай или Турция, а други щяха да изясняват в действителност какъв брой доста са мразели Путин и по какъв начин в този момент са същински щастливи да оказват помощ на новия водач. Е, този „ филм “ към този момент сме го гледали преди към трийсетина години у нас и сме наясно по какъв начин стават нещата в такива случаи.
Разделението. За разлика от известните и богатите, които обичайно са и потайни и ненапълно двулични, немалка част от елементарните хора реагираха непринудено и показваха благосклонностите си. Едни стискаха палци за Пригожин, други се молеха Путин да оцелее. И до момента в който това е ненапълно разумно, то обстановката във войските на фронта в Украйна си бе напряко „ революционна “. Отделни елементи, като доброволците-бивши пандизчии от отрядите „ Шторм Z “, един и батальон от 98-ми гвардейски десантно-щурмови полк, а евентуално и някой други, се престрашиха и записаха видео обръщения в поддръжка на пучистите. И когато всичко ненадейно завърши, точно те бяха най-разочаровани от отхвърли на тогавашния готвач на Путин да довърши започнатото. Като се замисли човек, едно такова разделяне на всички равнища в миг на неконтролируема ескалация си е подготвена рецепта за революция. Страшното е, че след време някой може да се престраши да докара нещата до дъно и по този начин да я приложи на процедура.
Ловене на риба в мътна вода. По неписано предписание, по време на политически катаклизми и рецесии на напред във времето постоянно излизат тарикатите. Така бе и този път, а баш тарикатите бяха най-малко трима. Най-големият от тях, несъмнено, е белоруският президент Лукашенко. Приютявайки непокорния предприемач, той несъмнено натрупа точки, въпреки да е много подозрително, че те ще му донесат някакви дивиденти в дълготраен проект. Защо го направи? Най-вероятно с цел да откри някаква взаимозависимост над Путин. Вече кремълският деспот ще бъде дебитор на мустакатия си съдружник и това ще му бъде припомнено в някой значим миг. Иначе като се замисли човек, друга действителна причина за даване на леговище на Пригожин няма. Вярно е, че „ Вагнер “ най-вероятно ще се снабдят в близко бъдеще с огромен лагер в региона на Могильов (на 90 км източно от Минск), само че това по-скоро ми наподобява на изнасяне на бизнес в друга страна в сравнение с дислокация на бойни елементи. Що се отнася до дискутираната опция от там да стартира ново нахлуване към Киев, то това звучи по-скоро научнофантистично, тъй като изисква осъществяването най-малко две условия: 1.) координиране на взаимоотношение сред „ Вагнер “ и формалната съветска войска и 2.) директно присъединяване в спора на Беларус. Сами разбирате, че на този стадий и двете са на практика нереални.
Таркикат номер две е добре познаят Кадиров. Когато гръмна вестта за „ марша на справедливостта “, чеченският придворен мигновено съобщи, че поддържа Путин и изпраща войски да потушат метежа. Появиха се клипове на дълга колона бронирана техника, намираща се на път, както и селфи на космат войник в лятна униформа, която решително декларира, че излетява дружно с другарите си за Ростов с цел да види сметката пучистите. Не инцидентно, обаче, назовават подразделенията на Кадиров „ Тик-ток войски “ . Оказа се, че дългата колона била попаднала в запушване (!), а и тези дето сякаш били изхвърчали изобщо не кацнаха. Накрая самият Кадиров съобщи, че войските му били достигнали до 500 м от позициите на вагнеровците в Ростов и останали там притаени в очакване, тъй като по този начин го били помолили „ от горе “. Аз, сходно на доста други коментатори считам, че шишкавият полусултан се е ослушвал накъде духа вятърът и дали Пригожин няма да надделее, с цел да побърза да разгласи самостоятелност или най-малко някаква по-самостоятелна форма на ръководство по отношение на Москва.
Тарикати номер три и четири към този момент към момента могат да бъдат категоризирани като дребни риби, само че може би точно заради това са по-шумни от всеки път. Небезизвестният Игор Стрелков-Гиркин , чийто поле за изява сега е най-много интернет, се престраши да свика нещо като конференция на която съобщи, че е време Путин да си подаде оставката. Събратът му по-амбиции, водачът на воюващия на страната на Украйна Руски Доброволчески Корпус Денис Никитин, пък, намерено пожела триумф на Пригожин в начинанието.
Ако има нещо, което да сплотява всички гореизброени персони с изключение на очевидният им тарикатлък и безгранични персонални упоритости, то това несъмнено е моралният им профил. И Лукашенко, и Кадиров, и Гиркин са под наказания, също така са претенденти за пандиза, тъй като са забъркани в тежки закононарушения, в това число военни. Денис Никитин, пък, съгласно мнозина има визии близки до тези на класическия фашизъм.
Държавен бандитизъм. Да се затвърди мнението, че днешна Русия е страна на узаконеното безвластие, идва откритието, че сдобилата се с печална популярност ЧВК „ Вагнер “ не може и не трябва да съществува в границите на настоящето законодателство на Руската Федерация. Но тя е реалност. Факт е и че до предходната седмица е получавала всеобхватна поддръжка от страната – във вторник Путин съобщи, че за една година (от май 2022 до май 2023) „ Вагнер “ е получила над 86 милиарда рубли (почти милиард долара) прехрана.
И това не е всичко. Пак съгласно Путин, за последната година на холдинга на Пригожин „ Конкорд “ също по този начин е било заплатено от бюджета към 80 милиарда рубли за доставка на храна и „ услуги в областта на храненето оказвани на армията “. И какво излиза в последна сметка? За последните 12 месеца тогавашният сервитьор-готвач и черноборсаджия единствено от военното перо на бюджета на РФ получава от хазната съвсем два милиарда $. А от другите бюджетни пера? А от формалните си бизнес инициативи? А от кървавия си (без кавички) бизнес в Африка и Сирия? Противник съм да се гледа в канчето на другия, само че това на Пригожин прекомерно крепко се сраснало с държавната цицка, да не приказваме, че от него се носи смрад на гибел. А какъв брой още доближени на кремълския деспот са позволени до съветското публично виме и го доят крепко, до момента в който той приканва за битка с украинските „ нацисти “?
И още нещо. Излиза, че в Русия на Путин може да предизвикваш прелом, да унищожиш скъпа военна техника, дружно с още по-скъпите експерти, които я ръководи и все пак да ти се размине. Но е задоволително единствено да излезеш обществено с афиш „ Не на войната “ или дори да изразиш своето подозрение в здравия разсъдък на управляващите и незабавно те прибират на топло, глобяват те, а може и да те тикнат зад решетките. Не, това не юридически абсурд. Това е „ русский мир “.
И най-после - за какво се отхвърли Пригожин? Ако има въпрос, на който за момента нямам безусловно никакъв отговор то това е точно този. Уплашиха ли го и ли самият той се уплаши? И от какво по-точно? Версиите са толкоз доста, че няма смисъл да ги изреждам. Моята персонална е много по-различна от най-често популяризираните и тя е че най-вероятно самият Пригожин се е тормозил, че даже и за малко ще се наложи да бъде отпред на страната, а това изобщо не е смешка работа. В последна сметка, привидното изгнаничество и политическият заслон обезпечен от остарялата му приятелка Лукашенко май са се оказали много по привлекателна вероятност от това да оправя кашите на затъналата до гуша страна от Москва. Освен това кой е Пригожин – недодялан, простодушен, безсъвестен и най-много лаком човечец, който колкото да намира подобаващите думи да конструира от малко малко свястно изречение. И най-много артикул и неразделна част от този олигархичен режим, който сякаш щеше да събаря.
В художествената литература и филмите можем да открием доста истории за невероятни душевни трансформации на тогавашни убийци и бандити, за катарзиса, който са претърпели и пътят до личната си Голгота, който са извървели, с цел да се трансфорат най-после в духовно извисени персони. Но тези превъплъщения за жалост, си остават най-много в света на изкуството. В действителния живот, на хора като Евгений Викторович не са им нужни никакви душераздиращи личностни промени, а единствено кроткото съгласие и политическия чадър на всякакви африкански и евразийски диктатори. Просто Пригожин не бе на висотата на невероятния исторически късмет, който ориста му предложи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ