Земята, заснета от камерите на “Старшип по време на дебютния

Земята, снимана от камерите на “Старшип ” по време на дебютния му полет. Photo credit: SpaceX

Вчера беше извършено първото изстрелване на галактическата система “Старшип ”. Много се изписа и изрече след този дебютен полет, само че прави усещане, че към момента огромна част от хората не схващат какво съставлява “Старшип ” и за какво, когато някой ден реализира повсеместен триумф, се обрисува да е най-голямата гражданска война в космонавтиката след изстрелването на първия сателит и първите хора в космоса. В тази обява подсещам казаното от някогашния инженер от НАСА Кеси Хендмър, един от най-сериозните анализатори на “Старшип ”.

“Старшип ”, разяснява Хендмър, не е просто огромна ракета на стероиди. Той съставлява идната стъпка към постигането на Светия граал в ракетостроенето, напълно възвръщаема орбитална ракета, която може да се създава серийно. “Старшип ” обезпечава логистични услуги до околоземна орбита, които могат да се сравнят с тогавашния Берлински въздушен въжен превоз. Корабът разрешава извеждането на потребен товар от 100 тона до орбита в границите на едно изстрелване за сума от $10 милиона, както и да лети хиляди пъти годишно. Вече в околоземна орбита и презареден с гориво един “Старшип ” би могъл да изпрати 100 тона хранителни запаси на всички места в Слънчевата система, към Луната или Марс. Корабите “Старшип ” са в положение да доставят хиляди тонове товар до повърхността на Червената планета в рамките единствено на 10 стартови прозореца и да извършват други услуги, като да вземем за пример да заменят спътниците “Старлинк ” или да подкрепят градежа на станции на Южния полюс на Луната. 

По този метод планът “Старшип ” отстранява един от най-важните лимити в космонавтиката. В исторически проект всяка една галактическа задача е била ограничавана от неуместните условия за тегло, защото актуалният превоз до околоземна орбита коства $10 000 за кг и всяко изстрелване възлиза на стотици милиони. Това се отразява на графика, ценовата тактика, размера, избора на материали, труда, терморегулацията, навигацията, ръководството, изобщо всеки един аспект на задачата. Хендмър съпоставя галактическите кораби отпреди епохата на “Старшип ” с тогавашните стоманени оръжия, правени преди индустриалната гражданска война. Те са били невъобразимо скъпи в резултат на колосалния труд за тяхното правене, само че въпреки всичко с лимитирани благоприятни условия спрямо постиганото през слединдустриалната ера.

Така да вземем за пример корабите “Аполо ” са били лимитирани от товароподемността на единичната ракета “Сатурн 5 ”, като една експедиция е включвала скачване в окололунна орбита и единствено двама астронавти са изследвали повърхността на Луната в продължение на няколко часа. Всяка задача на НАСА до друга планета съставлява успех на миниатюризацията, плод на напъните да наблъскаш колкото се може повече теоретичен потенциал в границите на заложеното ограничаване на тежестта. Съвременната лунна стратегия “Артемис ” се нуждае от станция “Гейтуей ” и обособена система за пилотирано кацане, тъй като даже голямата ракета  “Спейс Лонч Систъм ” не има задоволително огромна товароподемност, с цел да си извърши задачата.

Хендмър припомня събитията, съгласно които НАСА избра “Старшип ” за транспорта на астронавти до повърхността на Луната. “Старшип ” завоюва този конкурс, тъй като от трите конкуриращи се компании единствено СпейсЕкс предложи архитектура, която прави работа. Нещо повече – “Старшип ” може да се употребява за цялата стратегия “Артемис ” и евентуално в действителност ще се употребява, в случай че тази стратегия бъде продължена. За същата сума, която се дава за “Артемис ”, “Старшип ” може да изведе 100 пъти повече потребен товар към Луната и вместо двата или трите 10-тонни модула, планувани през идващото десетилетие, може да се построи база на Луната, в която биха заживели 1 000 души. Вероятно това няма да се случи, само че все пак е постижимо софтуерно.  

Защо тогава не се разпореди публично за задача “Артемис ” да разчита напълно на “Старшип ”? Защото, написа Хендмър, програмата е към момента закотвена в остарялата парадигма, съгласно която изстрелването на всеки кг коства милиони долари и заради това би трябвало интензивно да ограничаваме нашите упоритости. Това стана ясно, припомня специалистът, по време на конференцията на НАСА на 26-ти септември 2021 година, когато админът на организацията Бил Нелсън оповести разделянето на пилотираната стратегия на две – едната част, отдадена на комерсиалните полети и другата, касаеща “Артемис ”. Но не понижаването в служба на тогавашната ръководителка Кейти Лийдърс направи най-голямо усещане на Кеси Хендмър. А това, че в границите на 45-минутната конференция “Старшип ” не бе споменат нито един път.

“Знам, че СпейсЕкс и “Старшип ” са спорни измежду някои кръгове в НАСА ”, разяснява Хендмър, “но какъв е смисълът да се поддържа политика, която постоянно ги пренебрегва? Аз познавам десетки хора в американската галактическа промишленост, които се съгласяват с всичко, което съм писал за “Старшип ”, само че все пак формалната политика се носи по течението сякаш ракетите “Фалкън ” в никакъв случай не са кацали ”.

Експертът е безапелационен, че преструването, че “Старшип ” не съществува, е неприятно стратегическо ограждение без значение дали планът ще стане подготвен през тази година, 2025 година или в никакъв случай.

Какво схваща Хендмър под израза “стратегическо ограждение ”? Според него с всеки идващ ден шансът “Старшип ” да реализира повсеместен триумф се усилва и в случай че той успее ще промени промишлеността необратимо. Съответно съответните ограничения би трябвало да лежат някъде по средата сред тоталната суматоха и бездействието. Космическата промишленост би платила по-малка цена в случай че се приготви, само че “Старшип ” в никакъв случай не полети, в сравнение с в случай че не се приготви и “Старшип ” придобие подготвеност. “Старшип ” съставлява по-скоро добра вест и не следва да се пояснява като симптом за крах, само че пренебрежението към плана усилва шанса за съществени отрицателни промени в аерокосмическия бранш.

Но за какви отрицателни промени приказва Хендмър, в случай че “Старшип ” е толкоз добър план? Центровете на НАСА са фокусирани върху основаването на сложни и скъпи роботи, които изхвърчат с стандартни ракети и учат Вселената. Ако вземем да вземем за пример Лабораторията за реактивно придвижване, тук става въпрос за машини, изстрелването на които възлиза на $1 000 000 за кг. Със сигурност НАСА не изстрелва по 50 тона товар годишно, даже в случай че включим включително полетите към МКС. Текущият международен потенциал на полетите до околоземна орбита възлиза на 500 тона годишно. Благодарение на “Старшип ” капацитетът ще стигне 500 тона седмично. В същото време цените ще паднат до $50 на кг. Как галактическата промишленост ще се приспособява към това предложение?

Надали Конгресът ще усили бюджета на НАСА до няколко трилиона $ годишно, тъй че НАСА и промишлеността би трябвало да се приспособят да създават 100 пъти повече неща за една десета от днешната им стойност. Тъй като ограничаването по маса няма да има такова огромно значение в бъдещето, няма нужда да се посвещават хиляди човекочаса работа в сглобяването на профилирани машини, направени от особено направени титаниеви елементи.

Ето отсам идва опасността за остарялата галактическа промишленост. Преди епохата на “Старшип ” само НАСА можеше да построи хардуера за лунна база. Само НАСА знаеше по какъв начин да направи титаниев трактор за милиарди долари. Но след “Старшип ” даже Катерпилар и Камаз биха могли да обръщат съществуващите си артикули и с минимални промени да ги пригодят за галактическа работа. Понастоящем някои от камионите на Катерпилар са извънредно издръжливи и надеждни. Разбира се, един галактически трактор би имал потребност от по-добра багра, вакуумно-издръжлива хидравлика, лубриканти, изолираност на кабелите и т.н… Хендмър планува по какъв начин НАСА може да работи взаимно с промишлеността за постигането на тези задания, само че това няма да е в услуга на екипите от хиляди хора, които се потят над една-единствена задача в продължение на десетилетие. Обучението на доктори не е евтина задача и изисква сериозна грижа.

Историята, написа Хендмър, е цялостна с парчета от някогашни титани на промишлеността, които не са осъзнавали следствията от новите технологии и са надценявали опцията си да се приспособяват. Примерите са доста – Blockbuster, Motorola, Kodak, Nokia, RIM, Xerox, Yahoo, IBM, Atari, Sears, Hitachi, Polaroid, Toshiba, HP, Palm, Sony, PanAm, Sega, Netscape, Compaq, Enron, GM, DeLorean и Nortel. В избрани случаи като Kodak или цифровите фотоапарати, корпорациите сами са измислили технологиите, които след това са ги унищожили. И това не трябва да ни изненадва. Ръководството на компаниите е виждало ясно какво се случва, само че не е проумявало, че акомодацията изисква да стъпиш оттатък границите на обичайна бизнес процедура. “Старшип ” и “Фалкън ” са основани на изследователска база, създадена и проучвана от НАСА и Роскосмос. СпейсЕкс са намерили метод за мощно произвеждане, само че не са измислили ракетите си от нищото. Или актуалната галактическа промишленост би трябвало да се приспособява към “Старшип ”, като откри начин да създава огромно количество хардуер за по-ниска цена, или дузини други компании, необременени от традиция, закостенели ползи и висок учредителен контрол, ще заемат нейното място. 

Хендмър прави съкрушаващо съпоставяне сред програмната характерност на лунната стратегия на НАСА “Артемис ” и тази на “Старшип ”. Понастоящем “Артемис ” планува основаването на 130-тонна ракета  “Спейс Лонч Систъм ” (бел. прев. – не тази, която хвърча през ноември 2022 г.) със профилирана високоенергетична степен, която е още в стадий на предварителни изследвания, транспортен съд “Орион ” в актуален вид и 33-тонен двустепенен спускаем лунен модул (който НАСА продължава да третира като допълнение). Всичко това дава като резултат архитектура, сходна на тази от тогавашната стратегия “Аполо ”, само че е по-тежка, по-скъпа, по-тромава, с повече преносими елементи и със същия потенциал за доставка на товари на лунната повърхнина. Тук има два доста значими числови индикатора – цената на изстрелване (долари за тон) и годишният потенциал (тонове годишно). Всяка една галактическа система за транспорт на товари би трябвало да усъвършенства тези два индикатора. “Старшип ” се стреми към цифри от порядъка на $1 милион за звук и 100 тона годишно. Някога програмата “Аполо ” е постигала $2 милиарда за звук и 2 тона хранителни запаси годишно, доставени на Луната. Сегашната стратегия “Артемис ” ще реализира $4 милиарда за звук и още веднъж 2 тона годишно.

Видно е, че архитектурата на “Артемис ” е освен по-лоша от “Старшип ”, само че дори от тази на “Аполо ” или на която и да е друга съществуваща система. Нещо повече – това е програмен неуспех, защото никой от обособените съставни елементи не може да бъде усъвършенстван без цялостното превръщане на общата система. Става въпрос за скъпоструващи, взаимнопреплитащи се дефекти. Няма метод тази стратегия да е устойчива във времето, какво ли остава за непрекъснато наличие на човек на лунната повърхнина. Просто са изсипани десетки милиарди долари в план, който би трябвало да извърши цели, изгубили своето геополитическо значение още на 24 юли 1969 година

Хендмър счита, че Боинг, вместо да си заравят главата в пясъка и да пренебрегват “Старшип ”, могат просто да основават хардуер, който да запълва потенциала на кораба. Старият аерокосмически колос е в идеалната позиция да прави това и да печели пари, отваряйки нов стопански небосвод. Наистина ли в пренебрежението им към “Старшип ” Боинг биха позволили СпейсЕкс да се специализират в структурата на хардуер за лунните бази и по този начин да си присвоят още една колосална ниша? Би следвало страхът на старите корпорации да е този, че въобще няма да са поканени. Вместо това някой ден старите индустриалци ще се разсънят и ще открият, че всичките им младши инженери са се преместили в Тексас и никой няма да остане да оправи казуса с неработещите клапани на кораба “Старлайнър ”. 

Според специалиста никой не знае по кое време планът “Старшип ” ще съзрее изцяло. След като програматичните опасности пред “Старшип ” бъдат преодолени, инженерният фокус ще се реалокира към идващите задания – основаването на животоподдържащи системи, роботи, пилотирани лунни и марсиански хабитати. Ако НАСА и останалите индустриални играчи не се приспособяват бързо да се включат в осъществяването на тези задания, СпейсЕкс ще стартират да работят интензивно и в тази посока. Първият симптом за това ще са неразбираемо дефинирани разгласи за работа и наемане на личен състав тихомълком. Хендмър предизвестява познатите си в галактическата промишленост, че в случай че стартират да следят по какъв начин техните другари и сътрудници без предизвестие се местят в Тексас, повода ще е тъкмо тази. 

Специалистът е на мнение, че през идващите години грограмата “Артемис ” ще продължи, а Лабораторията за реактивно придвижване към НАСА към момента ще строи научни апарати – марсоходи и евентуално роботи, отправящи се към Уран и Нептун. Но Хендмър не счита, че центровете на НАСА в сегашното си положение биха могли да се включат в производството на базовата архитектура за лунните и марсианските станции. Вероятно други компании ще заемат тази ниша. Свикнали сме да виждаме логото на НАСА върху всяка галактическа станция или задача, само че няма гаранция, че това ще продължи и отсега нататък. Според Хендмър сигурно няма да се случи, в случай че НАСА пропилява тези години на преход, до момента в който чака Конгресът да се смили и да налее още пари.

Докато огромните индустриални играчи, твърди Хендмър, не престават да не вземат самодейността “Старшип ” насериозно, значи несмущаемо може да кажем, че не я схващат. 

Инфо: Кеси Хендмър