Влиянието на земното покритие върху климата на градовете
Земното покритие в градовете е извънредно разнообразно, като всеки вид повърхнина (пътна настилка, застроени площи, паркове, езера, аграрни земи и т.н.) има характерна отражателна дарба. Тя, дружно със състава на приземния въздух, обуславят топлинния баланс на града. Тъй като избрани елементи на урбанизираните зони гълтам и натрупват по-голямо количество топлота по отношение на други, в градовете се образуват „ острови на топлота “. Тяхното проучване има директно отношение към живота на популацията и икономическите действия в града.
Днес по-голямата част от популацията на света (около 55% към 2018 година, по данни на World Bank) живее в градовете. В България обстановката е сходна като едвам 26,3% или към 1,8 млн. души от жителите живеят в селата (по данни на Национален статистически институт към 2018 г.), а останалите ⅔ са регистрирани по непрекъснат адрес в градовете и най-много огромните регионални градове. Ето за какво е значимо проучването на характерния климат на градовете и неговото въздействие върху стопанската система.
Урбанизацията нормално се свързва с повишаване на градското население и увеличение на застроените площи за сметка на земеделските земи и естествената естествена среда в периферията на градовете. Атмосферата на градовете се отличава от тази на крайградските зони най-много по концентрацията на прахови частици, аерозоли, парникови газове и други химични съединения. Замърсеността на градския въздух дружно със характерна отражателна дарба (албедо) на земното покритие на градовете води до промени на топлинния баланс на града, което от своя страна води до стопляне на урбанизираните зони.
Земното покритие в градовете е извънредно разнообразно – пътна настилка, застроени площи, паркове, езера, аграрни земи и така нататък, които имат характерна отражателна дарба (табл. 1). Колкото по-голяма е цената на албедото, толкоз по-голяма е отражателна дарба на повърхността. Следователно повърхностите с ниско албедо ще се затоплят по-бързо по отношение на повърхностите с висока отражателна дарба.
Както би трябвало и да се чака, асфалтът и строителите материали, от които са построени обилни площи от градовете, се затоплят относително бързо. Следователно градът гълтам и натрупва огромно количество топлота. Тъй като избрани елементи на градовете гълтам по-голямо количество топлота по отношение на други, се формират така наречен „ острови на топлината “. Градските топлинни острови (ГТО) съставляват зони с нараснала температура на повърхността и на приземната атмосфера по отношение на прилежащи крайградски и селски региони (U.S. Environmental Protection Agency, 2008). Те не са непрекъснати, следят се по-ясно през нощта, в сравнение с денем и са изразени по-добре през зимата по отношение на лятото.
У нас най-добре изследван остава градският топлинен остров над столичния град (фиг. 1). Това напълно не значи, че такива острови не съществуват и в останалите регионални градове. Например застрояването по българското Черноморие оказва значително въздействие върху бризовата циркулация, която в най-голяма степен обуславя топлинния режим на крайбрежните градове. Това основава разлики сред температурата на крайбрежните зони, периферните квартали и промишлени зони, които стават все по-осезаеми през летните месеци (Национална тактика, Приложение 8, стр. 38).
Едно ново изследване на топлинния остров над София демонстрира пространствения обсег (фиг. 1) и спецификата на топлините острови над столичния град (Попов и други, 2019). Очевидно е, че другите квартали според от вида земно покритие, дават друг комфорт на виталната среда. Големите жилищни комплекси и централните елементи на града представялват градски топлинни острови, заобиколени от зони с по-ниска температура. Много добре изпъкват огромните паркове и зелени зони (Борисова градина, Южен и Западен парк), които се отличават с по-ниска температура по отношение на центъра на града и жилищните зони. Вижда се ясно изразен тримерен модел показващ понижаване на температурата на земната повърхнина от центъра на столичния град към периферията му.
В доста случаи факторът местонахождение оказва по-съществено въздействие върху цената на парцела по отношение на самата площ на жилището. Специфичният микроклимат на даден квартал в комбиниране с други фактори (като транспортна досегаемост, обществена инфраструктура, непосредственост до зелени зони и др.) може единствено да увеличи цената на жилищата. Очакваното увеличение на контрастите сред ГТО и периферията на града могат да обиден директно огромни групи от популацията и бизнеса посредством нарастване на потреблението на електрическа енергия за изстудяване през летните месеци. В този ред на мисли, установяването на топлинни острови в рамките на огромните градове има прибавен темперамент. Тези острови би трябвало да се имат поради при правенето на градоустройствените проекти и проектирането на паркове и зелени зони. Разширяването на последните би оказало удобно въздействие върху микроклимата на градовете.
Вследствие на изложеното до тук следва, че за смекчаването на резултатите от климатичните промени в градовете е належащо да се вземе поради спецификата на земното покритие. То въздейства върху разпределението на слънчевата радиация падаща върху земната повърхнина, която дефинира температурния режим и влажността на градската атмосфера. Тъй като климатичните модели на глобално, национално (фиг. 2) и локално ниво показват ясно изразена наклонност към стопляне на земната повърхнина през всички месеци и сезони на годината, следва да се чакат обилни промени и в микроклимата на градовете. До огромна степен резултатът от предстоящите промени върху градския климат може да бъде омекотен посредством развиване и отбрана на зелените зони, изобретателен градски и архитектурен дизайн и баланс сред застроените и незастроените терени. Тези ограничения изискват съответни дейности на локално равнище, защото измененията в климата са факт, а проявата на последствията от тях е единствено въпрос на време.
Автор: Петко Божков / Климатека
В обявата са употребявани материали от:
- Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „ Парадигма “, 258 с.
- U.S. Environmental Protection Agency. 2008. Reducing urban heat islands: Compendium of strategies. Draft. https://www.epa.gov/heat-islands/heat-island-compendium.
- Национална тактика за акомодация към изменението на климата и План за деяние, Министерство на околната среда и водите, 2018. https://www.moew.government.bg/bg/adaptaciya-kum-izmenenieto-na-klimata-9299/
