Сеизмологът доц. Александър Радулов изброи опасните разломи и може да има силни земетресения
Земетресението край Костенец съставлява така наречен фонова сеизмичност. Това са доста дребни трусове, които не предвещават да има мощен трус. Те са стотици пъти по-малки от тези, които образуват планините. Това съобщи сеизмологът от Българска академия на науките доцент Александър Радулов в предаването „ Денят онлайн “ по Нова нюз.
„ Имаме два типа трусове – лимитирани от пространството, подчиняващи се на едни закони и такива, които са неограничени в пространството - хлъзгат се в канара. Размерите им са несъизмерими “.
Последното земетресение, което бе записано в България, е навръх прехода, където се намират границите на разлома.
„ Софийските разломи имат връзка с пернишкия разлом. Около разломите е рисково. Много е значимо какви са интервалите сред трусовете. Деформациите на земята се откриват с разкопаване и изследване. Софийското поле съставлява капан за наводнения “, изясни доцент Александър Радулов.
Специалистът изясни и каква е вероятността от мощно земетресение в Истанбул, откакто се разбра, че учените предвиждат мощен трус и даже взимат ограничения. „ Северноанадолският разлом е доста дълъг. Още от 90-те години се знаеше, че секторът покрай Цариград не е разломяван и всички учени се сплотиха към мнението, че може да има мощно земетресение. Турция има доста мощна геоложка работа, ние нямаме. Там страната и науката са слети в тази сфера “.
Според него не е вярно да наричаш едно естествено събитие злополучие, ние го вършим злополучие. Бедствието е незнание, сподели доцент Александър Радулов.
На въпрос какво въздействие оказва сблъскването на Евро-азиатската и Африканската сеизмични плочи за нашия район, сеизмологът съобщи: „ Западната част е в по-голям риск, защото плочите се сблъскват, до момента в който при нас плочата се подпъхва и ни разтяга. Деформациите, които стават след земетресение дефинират секторите, които се заливат от вода по-късно “, сподели още той.
„ Имаме два типа трусове – лимитирани от пространството, подчиняващи се на едни закони и такива, които са неограничени в пространството - хлъзгат се в канара. Размерите им са несъизмерими “.
Последното земетресение, което бе записано в България, е навръх прехода, където се намират границите на разлома.
„ Софийските разломи имат връзка с пернишкия разлом. Около разломите е рисково. Много е значимо какви са интервалите сред трусовете. Деформациите на земята се откриват с разкопаване и изследване. Софийското поле съставлява капан за наводнения “, изясни доцент Александър Радулов.
Специалистът изясни и каква е вероятността от мощно земетресение в Истанбул, откакто се разбра, че учените предвиждат мощен трус и даже взимат ограничения. „ Северноанадолският разлом е доста дълъг. Още от 90-те години се знаеше, че секторът покрай Цариград не е разломяван и всички учени се сплотиха към мнението, че може да има мощно земетресение. Турция има доста мощна геоложка работа, ние нямаме. Там страната и науката са слети в тази сфера “.
Според него не е вярно да наричаш едно естествено събитие злополучие, ние го вършим злополучие. Бедствието е незнание, сподели доцент Александър Радулов.
На въпрос какво въздействие оказва сблъскването на Евро-азиатската и Африканската сеизмични плочи за нашия район, сеизмологът съобщи: „ Западната част е в по-голям риск, защото плочите се сблъскват, до момента в който при нас плочата се подпъхва и ни разтяга. Деформациите, които стават след земетресение дефинират секторите, които се заливат от вода по-късно “, сподели още той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ