Зеленото не винаги е цветът на неопитността, а червеното не

Зеленото не постоянно е цветът на неопитността, а аленото не постоянно е цветът на експанзията. Известният треньор по водачество Томас Ериксън, създател на книгата " Всички шефове са гадняри, а подчинените - безделници ", разпределя ръководителите и чиновниците по цветови категории. Например алените са фокусирани върху решаването на комплицирани проблеми, жълтите са гъвкави комуникатори, а сините почитат разпоредбите и инструкциите. В една от главите в детайли са разказани " зелените " водачи и по какъв начин да се взаимодейства с тях.

Зелените шефове имат избран модел на държание. Зеленото държание има общо по-скоро с други неща, в сравнение с с лидерските качества. [...] Представителите на " зелените " избират да бъдат един от многото членове на екипа, вместо да изпъкват и да притеглят вниманието към себе си. Възможно е да изпитват усложнения при вземането на решения и не всеки път приветстват измененията. Освен това зелените шефове, както и останалите зелени, не обичат споровете.

Но в това време те са прочувствено по-топли от алените шефове, а доста хора търсят това качество в водача. Зелените наподобяват по-човечни, грижовни и склонни да вършат нещо за другите. Те помнят рождените дни на чиновниците, рождените дни на техните съпрузи. Веднъж имах началник, който знаеше по кое време е рожденият ден на котката ми!