Владимир Шопов: Едва ли Планът ни за възстановявяне ще бъде одобрен от първия път
Зеленият пакт е, аз бих споделил в по-широк социално-политически подтекст е кулминационна точка на една промяна, която върви най-много в западноевропейските общества от най-малко 10-15 години. Това сподели в политологът и европеист. Защото западните общества в немалка степен, апропо и централноевропейските, даже и нашите общества, през последното десетилетие в действителност възприеха това, че има един необятен, за мнозина необратим развой на климатични промени, по отношение на който би трябвало да се подхващат някакви дейности. Спомняте си дълго време това се дискутираше, дали научните доказателства са задоволителни.
Тази полемика значително завърши в множеството общества преди години и оттова нататък в политическите системи започнаха доста по-уверено да навлизат зелени партии от ново потомство, които са доста по-различни от първите зелени партии, появили се през 70-те и 80-те, които апропо в последните 6-7 години ръководят в няколко европейски страни, а в този момент следва да влазат в държавното управление на основна страна, като Германия. Т.е., това е пътят, по който изобщо тематиката за климатичната смяна и за стигна изобщо до европейския дневен ред. Да, в действителност фон дер Лайен постав Зеления пакт в центъра на дневния ред на комисията, само че това се случи значително под натиска точно на огромните европейски партии, в които, забележете, има де факто действително действителен консенсус, даже в консервативните, несъмнено с някои нюанси.
Така че в действителност по този начин Зеленият пакт стигна до центъра на европейския дневен ред, само че има и нещо друго, което касае и стопанската система, само че в действителност касае и мястото на Европа изобщо в 21 век. Защото на мен персонално ми се коства, че през последните години част от политическия диалог за Зелената договорка беше обвързван и с това, че е извънредно време Европа в действителност да поведе и да се опита да има действителна лидерска и водеща позиция по значим, огромен, стратегически световен проблем. Такъв, какъвто е оправянето с измененията в климата. И в действителност от тази позиция Европа се пробва да бъде и ценностен водач, само че дано да кажем,че тук има бездънен стопански и софтуерен прагматизъм, дотолкоз, доколкото огромните европейски стопански системи действително бяха задоволително обезпокоени от вложенията, които прави техният огромен геополитически съперник Китай, тъкмо в зелените технологии.
В цяла поредност промишлености на бъдещето, като зелената и зеленотехнологичната е единствено една от тях. Така че в действителност Зеленият пакт е както отражение на действителни обществени промени изобщо в настройките, в мисленето на европейците за това какво се случва в света и по какъв начин ние би трябвало да реагираме, отразява политическото посланичество на тези настройки и в това време се пробва да генерира световно водачество, в това число и софтуерно, което да разреши на Европа в действителност да бъде водеща в една цяла поредност от промишлености, които са свързани с енергийната промяна. Но и апропо са свързани с цяла поредност други трансформации, като софтуерната, цифровата... И апропо те са и част от тези национални проекти за възобновяване, въпреки че за жалост равнището на полемика в България на този документ, просто не отразява тази политическа действителност.
![От Гешев наподобява ще зависи доста, с цел да вземем европарите за коронакризата]( "От Гешев наподобява ще зависи доста, с цел да вземем европарите за коронакризата")
От Гешев наподобява ще зависи доста, с цел да вземем европарите за коронакризата
Много сериозна роля се оказва, че ще има основният прокурор на България във връзка с евросредствата, които би трябвало да дойдат за възста...
Така че най-кратко и систематизирано казано Зеленият пакт е в действителност опит за европейско водачество в основна световна промяна, която значително ще дефинира кои ще са губещите и печелещите от стопанската система на 21 век и опит в действителност Европа да бъде сложена в центъра на тази световна промяна. Тук в действителност ми се коства, че има и геополитически, а даже бих споделил и геоикономически съставен елемент, дотолкоз, доколкото в случай че погледнете деликатно политиките и описите, които се поддържат в границите на всички тези ограничения и в по-широкия подтекст на зелената промяна, там в действителност става въпрос за основаването на общоевропейски производства, компании, което е една доста огромна опция, която стои и пред България, стига да успеем да се възползваме от нея.
Две огромни европейски вложения в зелена сила има – едната в Сърбия, във фабрика за произвеждане и преработване на акумулатори за 1 милиарда евро, а другата – в районен съд Македония за 500 милиона евро във ветропарк. Първо дано да кажем, че и в Сърбия, и в районен съд Македония през последните години държавните управления много целеустремено търсеха подобен вид вложения и в действителност в последните години привлякоха много огромни. Но тези два образеца за мен прелестно илюстрират метода, по който ние изобщо би трябвало да подходим политически и управнически към целия енергиен преход.
В България цялата тази проблематика към момента продължава да бъде на равнище обществена политика. Да, в действителност е доста значимо да се обезпечи равномерен и действително подкрепящ хората в тези райони преход. Това е отвън подозрение за всички. Но става въпрос за това, че в действителност българското държавно управление, нашето национално държавно управление оттук насетне би трябвало да постави доста съществени стратегически старания целеустремено да търси и притегля точно такива вложения. Но и на различен вид вложения, които са свързани с разнообразни зелени технологии. Всъщност тази районна тактика, за която се приказва във вътрешнонационален подтекст, тя напълно действително може да се трансформира в действителност в наша национална тактика. Т.е. когато ние търсим вложения за привличане в страната, да се сътвори пакет, с цел да се дадат благоприятни условия тези вложения предпочитано да отидат точно в тези райони.
Другото нещо, което на мен ми направи усещане изобщо в цялата полемика и даже и при предходното държавно управление и ссега при служебните държавни управления, ние съгласно мен към момента нямаме пълноценна, цялостна оценка вдъобще на следствията, приказвам в по-широк проект, от този енергиен преход. И неслучайно в националния проект се разяснява основаването на специфичен съвет, който в този момент занапред да стартира да прави някакви по-дългосрочни калкулации. Това е извънредно закъсняло. Много държавни управления вършат тези неща от години, те имат повсеместен, цялостен разбор какво следва оттук насетне. Разбира се, част от параметрите, знаем, занапред ще се договарят, една огромна част от европейските нормативни актове, които предстоят, в този момент се поставят на масата. Тепърва стартират договаряния и по този начин нататък. Но за мен е цялостна тайнственост по какъв начин договаря и по какъв начин ще договаря което и да било българско държавно управление по всички тези обособени нормативни актове, в случай че не разполага в действителност с една подробна и цялостна оценка за следствията.
Освен всичко останало ние би трябвало да създадем едно следващо изпитание, не просто да се опитваме да ограничим вредите от това, което се случва, което сега е преобладаващата настройка. Отново на напред във времето излиза някаква поза по тази причина, че ние сме жертви, че сме за следващ път пострадали от някаква наложена ни политика.
![Най-вероятно тази година няма да има изключителни европари за коронакризата у нас]( "Най-вероятно тази година няма да има изключителни европари за коронакризата у нас")
Най-вероятно тази година няма да има изключителни европари за коронакризата у нас
България съвсем несъмнено ще се размине тази бюджетна година с планувания задатък по Националния проект за възобновяване и резистентност. Това...
Опитах се по тази причина да очертая по-цялостната картина, с цел да стане ясно, че това е един общ развой, който освен България, а и групи от страни не могат да спрат. И от тази позиция е доста по-смислено и е доста по-отговорно да се мисли напред, да се мисли по какъв начин ще се ръководят тези планове, тъй като с изключение на енергийния, където ни е главно фокуса, дано да не забравяме, че в необятния пакет европейски фондове и европейски иннестиции през идващото десетилетие в действителност има няколко други прехода, които ние изобщо не разясняваме. Дигиталния, индустриалния... Говори се за напълно нов вид индустриална политика. В тези средства, които се дават има благоприятни условия да бъде осъществена цялостна тактика за консолидиране на България при завръщащи се производства и така нататък Нещо, което към този момент се разяснява в разнообразни стопански системи и в Германия, и във Франция върви подобен спор. Така че ние изобщо би трябвало съгласно мен да се опитаме политически и в някакъв смисъл обществения по-широк обществен диалог, който се води, да отидем оттатък тези параметри на обезщетенията, по този начин да ги назовем, коитоу дано отново да кажем, са извънредно значими и те несъмнено би трябвало да бъдат основна отговорност на всяко едно българско държавно управление, само че да отидем на идващите стадии. С точна оценка на следствията и с точна тактика по какъв начин дълготрайно реализираме прехода не просто в тези райони а изобщо за българската стопанска система.
Един финален образец в тази посока. Знаем ли да вземем за пример какви са следствията от по-бързо от предстоящата промяна и замяна и въвеждане на електрическите коли? В момента българската индустриална съставния елемент, знаем значително се държи на всички тези предприятия, които бяха основани през последното десетилетие-десетилетие и половина, за авточасти. Но при метода, по който ще наподобяват и ще бъдат конструирани идващите генерации коли, имаме ли точна, цялостна, цялостна оценка дали търсенето на създаваните в този момент авточасти ще бъде реалност след 5-10 години? Защото тогава може да се окаже, че ние в действителност би трябвало да вършим индустриални преходи на процедура на територията на половината страна. Така че моето мнение е, че би трябвало доста повече да се разшири погледа, да се уголеми призмата, през която се коментиат и следят всички тези процеси, тъй като ние това в случай че не го създадем, ще бъдем пасивни участници, а в някакъв смисъл може да се окаже и жертва на тези преходи заради нашето лично изтощение. Защото България не може да заеме място в тях и тъй като не може да завоюва от тях.
Аз персонално мисля, че няма да бъде утвърден от първия път от Европейската комисия нашият, тъй като този проект няколко пъти беше подложен на критика и предходни разновидности са подложени на критика, има мнения, че някои от ограниченията са прекомерно общи, че не са задоволително детаилно създадени. Между другото държавното управление призна, че нямаме подготвеност в някои браншове за детайлно създадени планове. А в действителност те би трябвало да бъдат резултат и от нов политически диалог. Дори от тази позиция най-сетне е належащо да се образува държавно управление, което да организира доста по-широк, политически по своя темперамент спор за това по какъв начин тъкмо вършим този преход.
Да ви призная и в това отношение се води много необразовано полемиката. Всеки един проект, който се утвърждава от Брюксел, може да бъде предоговарян. Не в неговите макропараметри. В договарянето на тези средства постоянно има задоволителна еластичност, стига страната ясно и аргументирано да отбрани за какво тъкмо предлага избрана смяна, какви цели желае да реализира и дали те са реалистични. Това постоянно е било годно и за оперативните стратегии, това ще е годно и за всички тези средства. Но това, което в действителност би трябвало да създадем, и безусловно имаме няколко месеца, е да проведем политическа полемика по обсега на тези упоритости, по какъв начин тъкмо желаеме те да бъдат реализирани. Отделните планове да бъдат синхронизирани, да бъдат подредени в някаква поредност и към този момент тогава да се мине към финално одобрение. Няколко месеца забавяне не са съдбовни, по-важно е да знаем какво вършим. Защото другояче даже и на секундата да бъде утвърден проектът, нещо, което не е реалистично, доста е добре да изразходваме със стратегическа визия тези средства.
Тази полемика значително завърши в множеството общества преди години и оттова нататък в политическите системи започнаха доста по-уверено да навлизат зелени партии от ново потомство, които са доста по-различни от първите зелени партии, появили се през 70-те и 80-те, които апропо в последните 6-7 години ръководят в няколко европейски страни, а в този момент следва да влазат в държавното управление на основна страна, като Германия. Т.е., това е пътят, по който изобщо тематиката за климатичната смяна и за стигна изобщо до европейския дневен ред. Да, в действителност фон дер Лайен постав Зеления пакт в центъра на дневния ред на комисията, само че това се случи значително под натиска точно на огромните европейски партии, в които, забележете, има де факто действително действителен консенсус, даже в консервативните, несъмнено с някои нюанси.
Така че в действителност по този начин Зеленият пакт стигна до центъра на европейския дневен ред, само че има и нещо друго, което касае и стопанската система, само че в действителност касае и мястото на Европа изобщо в 21 век. Защото на мен персонално ми се коства, че през последните години част от политическия диалог за Зелената договорка беше обвързван и с това, че е извънредно време Европа в действителност да поведе и да се опита да има действителна лидерска и водеща позиция по значим, огромен, стратегически световен проблем. Такъв, какъвто е оправянето с измененията в климата. И в действителност от тази позиция Европа се пробва да бъде и ценностен водач, само че дано да кажем,че тук има бездънен стопански и софтуерен прагматизъм, дотолкоз, доколкото огромните европейски стопански системи действително бяха задоволително обезпокоени от вложенията, които прави техният огромен геополитически съперник Китай, тъкмо в зелените технологии.
В цяла поредност промишлености на бъдещето, като зелената и зеленотехнологичната е единствено една от тях. Така че в действителност Зеленият пакт е както отражение на действителни обществени промени изобщо в настройките, в мисленето на европейците за това какво се случва в света и по какъв начин ние би трябвало да реагираме, отразява политическото посланичество на тези настройки и в това време се пробва да генерира световно водачество, в това число и софтуерно, което да разреши на Европа в действителност да бъде водеща в една цяла поредност от промишлености, които са свързани с енергийната промяна. Но и апропо са свързани с цяла поредност други трансформации, като софтуерната, цифровата... И апропо те са и част от тези национални проекти за възобновяване, въпреки че за жалост равнището на полемика в България на този документ, просто не отразява тази политическа действителност.
Много сериозна роля се оказва, че ще има основният прокурор на България във връзка с евросредствата, които би трябвало да дойдат за възста...
Така че най-кратко и систематизирано казано Зеленият пакт е в действителност опит за европейско водачество в основна световна промяна, която значително ще дефинира кои ще са губещите и печелещите от стопанската система на 21 век и опит в действителност Европа да бъде сложена в центъра на тази световна промяна. Тук в действителност ми се коства, че има и геополитически, а даже бих споделил и геоикономически съставен елемент, дотолкоз, доколкото в случай че погледнете деликатно политиките и описите, които се поддържат в границите на всички тези ограничения и в по-широкия подтекст на зелената промяна, там в действителност става въпрос за основаването на общоевропейски производства, компании, което е една доста огромна опция, която стои и пред България, стига да успеем да се възползваме от нея.
Две огромни европейски вложения в зелена сила има – едната в Сърбия, във фабрика за произвеждане и преработване на акумулатори за 1 милиарда евро, а другата – в районен съд Македония за 500 милиона евро във ветропарк. Първо дано да кажем, че и в Сърбия, и в районен съд Македония през последните години държавните управления много целеустремено търсеха подобен вид вложения и в действителност в последните години привлякоха много огромни. Но тези два образеца за мен прелестно илюстрират метода, по който ние изобщо би трябвало да подходим политически и управнически към целия енергиен преход.
В България цялата тази проблематика към момента продължава да бъде на равнище обществена политика. Да, в действителност е доста значимо да се обезпечи равномерен и действително подкрепящ хората в тези райони преход. Това е отвън подозрение за всички. Но става въпрос за това, че в действителност българското държавно управление, нашето национално държавно управление оттук насетне би трябвало да постави доста съществени стратегически старания целеустремено да търси и притегля точно такива вложения. Но и на различен вид вложения, които са свързани с разнообразни зелени технологии. Всъщност тази районна тактика, за която се приказва във вътрешнонационален подтекст, тя напълно действително може да се трансформира в действителност в наша национална тактика. Т.е. когато ние търсим вложения за привличане в страната, да се сътвори пакет, с цел да се дадат благоприятни условия тези вложения предпочитано да отидат точно в тези райони.
Другото нещо, което на мен ми направи усещане изобщо в цялата полемика и даже и при предходното държавно управление и ссега при служебните държавни управления, ние съгласно мен към момента нямаме пълноценна, цялостна оценка вдъобще на следствията, приказвам в по-широк проект, от този енергиен преход. И неслучайно в националния проект се разяснява основаването на специфичен съвет, който в този момент занапред да стартира да прави някакви по-дългосрочни калкулации. Това е извънредно закъсняло. Много държавни управления вършат тези неща от години, те имат повсеместен, цялостен разбор какво следва оттук насетне. Разбира се, част от параметрите, знаем, занапред ще се договарят, една огромна част от европейските нормативни актове, които предстоят, в този момент се поставят на масата. Тепърва стартират договаряния и по този начин нататък. Но за мен е цялостна тайнственост по какъв начин договаря и по какъв начин ще договаря което и да било българско държавно управление по всички тези обособени нормативни актове, в случай че не разполага в действителност с една подробна и цялостна оценка за следствията.
Освен всичко останало ние би трябвало да създадем едно следващо изпитание, не просто да се опитваме да ограничим вредите от това, което се случва, което сега е преобладаващата настройка. Отново на напред във времето излиза някаква поза по тази причина, че ние сме жертви, че сме за следващ път пострадали от някаква наложена ни политика.
България съвсем несъмнено ще се размине тази бюджетна година с планувания задатък по Националния проект за възобновяване и резистентност. Това...
Опитах се по тази причина да очертая по-цялостната картина, с цел да стане ясно, че това е един общ развой, който освен България, а и групи от страни не могат да спрат. И от тази позиция е доста по-смислено и е доста по-отговорно да се мисли напред, да се мисли по какъв начин ще се ръководят тези планове, тъй като с изключение на енергийния, където ни е главно фокуса, дано да не забравяме, че в необятния пакет европейски фондове и европейски иннестиции през идващото десетилетие в действителност има няколко други прехода, които ние изобщо не разясняваме. Дигиталния, индустриалния... Говори се за напълно нов вид индустриална политика. В тези средства, които се дават има благоприятни условия да бъде осъществена цялостна тактика за консолидиране на България при завръщащи се производства и така нататък Нещо, което към този момент се разяснява в разнообразни стопански системи и в Германия, и във Франция върви подобен спор. Така че ние изобщо би трябвало съгласно мен да се опитаме политически и в някакъв смисъл обществения по-широк обществен диалог, който се води, да отидем оттатък тези параметри на обезщетенията, по този начин да ги назовем, коитоу дано отново да кажем, са извънредно значими и те несъмнено би трябвало да бъдат основна отговорност на всяко едно българско държавно управление, само че да отидем на идващите стадии. С точна оценка на следствията и с точна тактика по какъв начин дълготрайно реализираме прехода не просто в тези райони а изобщо за българската стопанска система.
Един финален образец в тази посока. Знаем ли да вземем за пример какви са следствията от по-бързо от предстоящата промяна и замяна и въвеждане на електрическите коли? В момента българската индустриална съставния елемент, знаем значително се държи на всички тези предприятия, които бяха основани през последното десетилетие-десетилетие и половина, за авточасти. Но при метода, по който ще наподобяват и ще бъдат конструирани идващите генерации коли, имаме ли точна, цялостна, цялостна оценка дали търсенето на създаваните в този момент авточасти ще бъде реалност след 5-10 години? Защото тогава може да се окаже, че ние в действителност би трябвало да вършим индустриални преходи на процедура на територията на половината страна. Така че моето мнение е, че би трябвало доста повече да се разшири погледа, да се уголеми призмата, през която се коментиат и следят всички тези процеси, тъй като ние това в случай че не го създадем, ще бъдем пасивни участници, а в някакъв смисъл може да се окаже и жертва на тези преходи заради нашето лично изтощение. Защото България не може да заеме място в тях и тъй като не може да завоюва от тях.
Аз персонално мисля, че няма да бъде утвърден от първия път от Европейската комисия нашият, тъй като този проект няколко пъти беше подложен на критика и предходни разновидности са подложени на критика, има мнения, че някои от ограниченията са прекомерно общи, че не са задоволително детаилно създадени. Между другото държавното управление призна, че нямаме подготвеност в някои браншове за детайлно създадени планове. А в действителност те би трябвало да бъдат резултат и от нов политически диалог. Дори от тази позиция най-сетне е належащо да се образува държавно управление, което да организира доста по-широк, политически по своя темперамент спор за това по какъв начин тъкмо вършим този преход.
Да ви призная и в това отношение се води много необразовано полемиката. Всеки един проект, който се утвърждава от Брюксел, може да бъде предоговарян. Не в неговите макропараметри. В договарянето на тези средства постоянно има задоволителна еластичност, стига страната ясно и аргументирано да отбрани за какво тъкмо предлага избрана смяна, какви цели желае да реализира и дали те са реалистични. Това постоянно е било годно и за оперативните стратегии, това ще е годно и за всички тези средства. Но това, което в действителност би трябвало да създадем, и безусловно имаме няколко месеца, е да проведем политическа полемика по обсега на тези упоритости, по какъв начин тъкмо желаеме те да бъдат реализирани. Отделните планове да бъдат синхронизирани, да бъдат подредени в някаква поредност и към този момент тогава да се мине към финално одобрение. Няколко месеца забавяне не са съдбовни, по-важно е да знаем какво вършим. Защото другояче даже и на секундата да бъде утвърден проектът, нещо, което не е реалистично, доста е добре да изразходваме със стратегическа визия тези средства.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ