Зелената трансформация се е случила до голяма степен в минната

Зелената промяна се е случила значително в минната промишленост. Това е едно от заключенията на провелия се неотдавна в Бризбейн, Австралия 26-ти Световен минен конгрес, описа пред Dir.bg и 3eNews ректорът на Минногеоложкия университет „ Св. Иван Рилски “ проф. Ивайло Копрев. Най-добрите международни практики са приложени тук на българска територия, посочи той и увери, че минната промишленост към този момент е задоволително зелена. Технологичната гражданска война в действителност се случи в минната промишленост и в преработката на суровините, разяснява той и описа за по-близките и далечни хоризонти пред сектора: Проф. Копрев, неотдавна се завърнахте от 26 Световен минен конгрес, апелирам, разкажете към какви заключения се сплотиха участниците, какво бъдеще се обрисува за ресурсите на Земята и осигуреността на промишленостите? Конгресът стартира и приключи с доста хубава фраза: „ Mining is OK “. Над 100 страни участваха тази година на Световния минен конгрес в Бризбейн (Австралия). Радвам се, че бях част от българската делегация, предвождана от проф. дтн. инж. Цоло Вутов, съосновател и шеф на " Геотехмин " ООД и доктор инж. Иван Вутов, зам.-управител на " Геотехмин ". Участниците в конференцията имаха опцията да споделят и обменят опит, потвърждавайки тезата, че зелената промяна се е случила значително в минната индустрия  – по натурален път, по метода на работа, тъй като ресурсите на Земята стават все по-трудно налични, все по-бедни като качества и с цел да бъдат стопански преференциални, би трябвало да бъдат добивани в естетика с природата. Ако се върнем крачка обратно към стадиите от развиването на цивилизацията, то тя е обвързвана тясно с стадиите на развиване на рударството - епохите се назовават каменна, медно - каменна, медна, бронзова, желязна и така нататък Целият свят е изцяло наясно, че зелената промяна няма по какъв начин да се случи без минната промишленост, която постоянно изпреварва останалите браншове. Всъщност, в случай че има някаква софтуерна гражданска война в последните 15 – 20 години,  то тя е в минната промишленост, с цел да можем да добиваме тези първични материали, които преди 20 години е било невероятно да бъдат извличани. Така че mining is OK, това  е истината. България разпознаваема ли е в сектора на международно равнище? Да, разпознаваема е. Едни от най-хубавите международни практики са приложени на наша територия. Доказа го и ползата, който предизвикаха докладите, показани от трима сътрудници от Елаците- Мед АД – инж. Ивайло Николов, инж. Цветан Дилов и инж. Иван Василев, представяйки опита в рудник „ Елаците “, в обогатителния комплекс и на  хвостохранилището. България е минна страна по всички критерии на Европейски Съюз. Начинът, по който се добиват и преработват суровините у нас, е на международно равнище. Ние сме били, сме и ще бъдем минна страна, а това е с помощта на няколко фактора - първо, имаме първични материали, второ – имаме обичаи в добива на потребни изкопаеми и трето– имаме университет, който да образова хората, които да работят в тази промишленост. Нашето обучение е на равнището, на което е и нашата минна промишленост, т.е. на най-хубавото равнище. Не можете да си визиите какво наслаждение e да отидете на другия завършек на света и да срещнете човек приключил Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски “, работещ за третата по величина в света минна компания. Това осмисля нашата работа. Не се ли опасявате от приключване на мозъци? За други браншове може да има такива терзания, само че за минния – не. Защото една мина е там, където е потребното изкопаемо, респективно хората, които работят в тази промишленост са локални хора. При нас казусът с реализацията на фрагментите не стои – 100% от приключилите МГУ намират работа и от тях над 90% - в българските минни компании. Това по никакъв метод не ги лимитира, тъй като те са задоволително качествени експерти и могат да работят и на всички места по света. Дали новите европейски регламенти за сериозните материали и първични материали ще трансфорат минната промишленост в предпочитана? Тази година Европа в действителност очерта ясна рамката на развиване и видя, че зелена промяна не може да се случи без лични първични материали. Ако не си суровинно и енергийно самостоятелен, не можеш да постигнеш поставените амбициозни цели. В средата на май т.г. присъствах на конгрес в Лисабон на тематика „ Енергетика и енергийна и суровинна самостоятелност на Европа “. Впечатлиха изявленията на посланиците на две от най-зелените страни в Европа – Дания и Норвегия. Според тях, с цел да има зелена промяна, би трябвало да има суровинна и енергийна самостоятелност на Европа, което значи, че всички тези сериозни и стратегически първични материали към този момент са сложени на масата и че най-после на деня би трябвало да стартира създаването им. Постижима ли е в обозримо бъдеще минна промишленост с нулеви излъчвания? Минната промишленост е задоволително зелена, защото задоволително добре познаваме технологиите. Твърдя, че няма по-подготвени от профилираните в нашата област инженери, които да схващат суровините и това по какъв начин се вземат решение съпътстващите ги екологични проблеми. Тези, които смятат минната промишленост за остаряла и замърсяваща са доста обратно във времето. Ако би трябвало да отговоря на въпроса с едно изречение – да, постижимо е. Виждате ли в изоставените и затворени мини бъдеще – да станат новите залежи за сериозни първични материали? Разбира се. През  90-те години на предишния век, за боклук се смяташе руда със наличие на метал под 1%, а към днешна дата е под 0.1%. Така отпадъкът отпреди няколко десетилетия през днешния ден може да се преглежда като техногенно находище, т.е. евентуално допустимо да бъде модифицирано и да бъдат конфискувани потребните съставни елементи. Вероятно работите по нови технологии? На равнище България си партнираме с Технически университет - София, ТУ Габрово, Лесотехническия университет и други, а на равнище Европейски Съюз – наскоро сключихме съглашение за основаване на Алианс на минните университети сред МГУ и университетите в Европа, фокусирани единствено в минерално-суровинната промишленост – Технически университет Минна Академия Фрайберг (Германия), Минен университет Леобен (Австрия) и Технически университет Клаустал (Германия). В този алианс работим взаимно по нови технологии. С какви съответни задания сте се заели в Алианса на минните университети? През 2021 започнахме да създаваме план по хващане и предпазване на СО2. Нямахме поддръжка за неговата реализация до финалната фаза. Сега сме се фокусирали върху геотермалната сила като работим взаимно с Техническия университет- София. Това е ново предизвикателство пред промишлеността – по какъв начин да овладеем тази сила и да я създадем използваема. С Минната академия Фрайберг имаме няколко разработки. Има концепция за тестов полигон в Черно море за машини, които добиват потребни изкопаеми от огромна дълбочина. Заради сероводорода там няма живот и можем да избегнем екозаплахата. Всъщност нашите университети с техните профили в научните проучвания и преподаването дават забележителен принос за това ръководството на ресурсите да стане още по-безопасно, по-щадящо околната среда и по-устойчиво на рецесии. Специалист сте по подводен рандеман на потребни изкопаеми, опасявате ли се от напън от страна на екологични сдружения? Ще Ви отговоря с съответни образци. През 1990 година дълбочината на изземване на потребни изкопаеми от морското дъно е била лимитирана на 300 м., през 2010 година високотехнологичните системи доближават 2000 м., а към днешния миг – 4500 м. През същата тази 2010 година задгранична компания стартира рандеман на железни потребни изкопаеми от първата огромна дълбоководна мина, покрай крайбрежията на Папуа Нова Гвинея, освен това извънредно екологосъобразно, без химикали, без каквото и да е замърсяване. Ако се върнем към нашето Черно море – известно е, че в него има дълбоководни сапропелни,  коколитови и диатомови тини, които са значима евентуална суровина, конкурентна на изкуствените торове. Те са на огромна дълбочина, което оскъпява добива им, само че въпреки това тяхната употреба няма да окаже отрицателни последствия за морската среда, тъй като се намират в сероводородната зона. Така че, в случай че се фокусираме върху тях, евентуално бихме постигнали доста огромна социално-икономическа полза за страната. Предпочитаните способи на изследване също се трансформират в посока понижаване на цената на изследването, редуциране на нужното време и не на последно място - понижава се въздействието върху околната среда. Така геофизичните способи са десетки пъти по-щадящи природата, с доста висока степен на меродавност. Това са единствено бегли, само че показателни образци, че методът на мислене на хората, ангажирани в минерално-суровинната промишленост от дълго време е в посока запазване на околната среда. Набират се поръчки от компании за рандеман на редки метали от тихоокеанското дъно. България, посредством изследователската организация „ Интерокеанметал “ има лиценз. Продължава и противоборството на еко-защитници. Как очаквате да се развие процесът? „ Интерокеанметал “ е интернационална организация, в която членува и България, която има право за търсене, изследване и подготовка за промишлено асимилиране на полиметални конкреции в част на Тихия океан.  Лицензи за рандеман от тихоокеанското дъно има, само че нормативната база постоянно се оказва затруднение. Същевременно има методология, която преглежда последователността за избор на екологосъобразна технология за подводен рандеман, засягаща най-често срещаните въздействия на екологично, икономическо и обществено равнище.  Реализирането на оптималната технология за рандеман би трябвало да се базира на минимизиране въздействието върху околната среда. Сред по-важните критерии, по които може да се извърши оценка на въздействието на схемите за подводен рандеман върху околната среда са сигурност за индивида, акуратност, размътване, звук и други Тестовете и практическият опит също потвърждават, че тази методология може да бъде дейно прилагана. Не може да има софтуерна гражданска война без металите. Според мен човечеството е задоволително интелигентно да си е научило уроците и да може да работи стабилно, без да заплашва бъдещето си. Нека погледнем и по-далеч - все по-реален ли става галактическият рандеман? От дълбините на земните глъбини погледът на човечеството към този момент се насочи към Космоса, пробвайки се да овладее и да стартира да добива първични материали от Марс, Луната и метеоритите. Последните години всички планувани задачи са главно за геоложки изследвания. Няма човек, който да си фантазира, че марсоходът се разхожда от досада на Марс, нали? Идеята е да се намерят потребни изкопаеми. Това е близкото бъдеще. Земята обаче още дълго време ще остане първоизточник на първични материали. Можем да добиваме доста качествени потребни изкопаеми и от морското дъно и от океаните – въпреки всичко 60% от Земята е вода, а ние 5000 години добиваме от надалеч по-ограничени и надалеч по-бедни зони. Според мен бъдещето на минерално-суровинната промишленост в действителност е по-добро, в сравнение с е в нашите показа. Обмисляте ли въвеждане на нови специалности, обрисува ли се нараснало търсенето на фрагменти? Да, обмисляме въвеждането на нови специалности, само че го вършим извънредно внимателно и по едно и също време далновидно. Смятам, че университетът е университет тъкмо заради  своята шаблонност и консервативност. Ако се движи по течението на модата, това доста бързо ще го обезличи. Ние сме фокусирани в образование на експерти за минерално-суровинната промишленост, нашите образователни проекти са направени по този начин, че да са съответни и да са в унисон с трендовете на международния бизнес. В тази връзка приготвяме нова компетентност - магистратура по „ Геотермална сила “. Този тип сила към момента не е задоволително овладяна в Европа, като изключим Исландия и нямаме готови фрагменти. Имаме хидрогеолози, които да кажат има или няма капацитет за геотермална енергия; имаме сондьори, които да преценяват може или не да се пробие сондаж на съответната дълбочина;  имаме енергетици, които могат да дефинират изходната сила. Инженерът по геотермална сила е събирателният облик, който на база познанията си в посочените области ще може да подсигурява реализирането на съответния план. Сътрудничим си с механически университети – това е пътят, по който вървим от дълго време. Между нас няма ревнивост, няма нарцисизъм или възприятие за самодостатъчност. Точно обратното- сполучливо споделяме наличните запаси.   Бяха ли показани нововъведения на конгреса? Споделете Вашите усещания от навлизането на изкуствения разсъдък в специалностите? Иновациите са в посока дронове и роботи, които да заместят и улеснят активността на експертите при събирането на данни. Разчитането, анализирането и вземането на оправдано и съответно решение остава отговорност на специалистите. Компютърът, най-малко на този стадий, не може да бъде задоволително ефикасен. Подготвяме нашите студенти да работят в неопределена среда, а софтуерите работят с единици и нули, при тях всичко е ясно и еднопосочно. Естеството на работата на минния инженер няма по какъв начин да разреши на изкуствения разсъдък да го размени.  Вече 7 десетилетия приготвяме инженери за бранша, надявам да продължим да го вършим най-малко още 700 години. На 18 август е Вашият патронен празник, който е и професионален празник на миньорите. Как виждате бъдещия геолог, бъдещия миньор? Професията ни не е за всеки. Тя е рискова и ще продължи да бъде такава. Всеки, избрал този професионален път на развиване, би трябвало да носи в себе и да бъде учтив на полезности като морал, чест, достолепие, взаимопомощ. Същевременно би трябвало да бъде и зает, предан, пореден, да е откривател, да бъде авантюрист в положителния смисъл на думата, да търси приключението – това е бъдещият миньор. Професионалист, с забавен професионален живот, който няма два идентични работни дни. Решаването на действителни проблеми, имплементирани във формата на курсови задания и планове от дълго време е част от нашите образователни стратегии и проекти, надалеч преди да стартира да се постанова като наклонност.  В резюме -  специалистът от нашата колегия би трябвало да бъде с доста отворено схващане, не може да е затворен в тесните граници на чистата просвета.  Трябва да схваща физика, химия, математика,  но би трябвало да има известни знания по философия, да е с богата обща просвета, с цел да може да си партнира с сътрудника до себе си, да комуникира, да му има доверие. За първи път тази година, на професионалния празник на миньора ще отдадем респект към нашия патрон, небесен покровител и настойник на българския народ в новопостроения в двора на университета параклис - " Св. Иван Рилски ". Точно 18 месеца изминаха от зараждането на концепцията, през първата копка до окончателното довеждане докрай. Храмът е изографисан по всички догми на Българската православна черква. През юни т.г., в юбилейната за нас 2023 година, се състоя тържествено освещаване на новоизградения православен храм. Църковният обред беше воден от Негово Преосвещенство Белоградчишкия свещеник Поликарп - викарий на Софийския митрополит и български патриарх Неофит и от Негово Преосвещенство Адрианополския свещеник Евлогий - свещеник на Рилската света обител. Когато станах ректор и се събрахме с екипа, ние си дадохме дума, че това не е университет, който единствено образова хората, това е духовно средище, което ги кара да се усещат една общественост. Дядо ми е бил миньор,  татко ми е бил миньор, аз съм трето потомство, единствено че първи инженер във семейството и знам какво значи да разчиташ и да знаеш, че това са твоите другари. Това се опитваме да внушим и по тази причина и изградихме този храм – да покажем че сме общественост, че ще бъдем единни и ще имаме мир между тях, какъвто е и заветът на нашия патрон - Св. Иван Рилски.