Зелената трансформация е съизмерима с индустриалната революция отпреди 200 години,

Зелената промяна е съизмерима с индустриалната гражданска война отпреди 200 години, сподели Петър Витанов, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал по време на днешната онлайн конференцията " Зеленият дневен ред: Нулевите чисти излъчвания като път към устойчивото бъдеще ", проведена от MOVE.bg. Поставил съм си за цел да се съблюдава правилото, че този, който замърсява, той ще заплаща, и че тази промяна няма да е за сметка на бедните хора. Социално-климатичният фонд е доста нужен, той би следвало да е обществен буфер за бедните хора при енергийния преход, акцентира той. Когато войната (в Украйна) избухна, видяхме какъв брой уязвима и подвластна е българската стопанска система от енергийните източници. Положителното в тази война е, че сподели картината и потребността от устойчиви решения. Тези решения би трябвало да са съобразени с екологията, да са конкурентоспособни, да не са за сметка на бедните хора и да включват диверсификация, ВЕИ и разнообразни газови трасета. Само по този начин страната ни може да има конкурентоспособна стопанска система, счита той. Още по тематиката Екология 24 март 2022 ВЕИ 26 фев 2022 Фондът за обективен преход на Европейски Съюз би следвало да компенсира районите, само че може би ние няма да се възползваме от тези свежи пари за декарбонизация, сподели Витанов. Причината е, че страната ни е най-изостаналата и доста забави своите стратегии за районите, в които следва преходът към беземеисионна стопанска система. Димитър Енчев, ръководещ сътрудник на Postscriptum изясни, че България е една от най-въглеродно интензивните стопански системи в Европа, само че имаме такава конструкция на енергетиката, че можем да се трансформираме до нулеви излъчвания до 2030 година. Имаме нуклеарна централа и доста ВЕЦ-ове, имаме и положителни запаси да произвеждаме сила с ниска себестойност и по този начин стопанската система да стане доста конкурентна, уточни Енчев. Енергийният преход в електрическата енергия е добра инвестиция и носи облага, тъй като е доста по-евтино самичък да си произвеждаш сила, в сравнение с да я купуваш от борсата. Бизнесът би трябвало да сътвори енергийния преход, а страната да даде рамка и среда за декарбонизация, счита Енчев. Според него страната не е нужно да строи мощности, а да обезпечи постоянна среда за тези вложения от страна на бизнеса. Сега има свръхликвидност на пари и вложители, които могат да дойдат в страната. Визията ни е в България да се вкарат 7500 мегавата мощности от вятър и слънце. Това ще смъкна цената на електрическата енергия с най-малко 30-40 % от сегашните равнища и ще обезпечи самостоятелна и декарбонизирана стопанска система, сподели Енчев. По думите му страната ни има прелестни благоприятни условия за произвеждане на слънчева и вятърна сила. Сега светът се намира в три рецесии - енергийна, геополитическа и икономическата. Решението и на трите рецесии е енергийният преход, счита предприемачът. От години има устойчиви вложения и доста искащи да влагат в околната среда и понижаване на въглеродния отпечатък, сподели по време на полемиката изпълнителният шеф на Българската фондова борса Маню Моравенов. Никой в този момент не може да каже какъв брой са зелените вложения в България. На 19 април ще има кръгла маса с фокус на зелените вложения с основа тематика " Политики и практики за стимулиране на зелени вложения в стопанската система и бизнеса ", уточни Моравенов. Борсата е съорганизатор на събитието. В него се чака да се включат вицепремиерите Асен Василев и Борислав Сандов, както и Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската капиталова банка. Моравенов уточни изгодите от инциативата " Оксиджън " на Фондовата борса, с която се вижда какъв брой климатично устойчиви са фирмите, както и да изчислят своя въглероден отпечатък.