„Зелената сделка“ и развитието на технологиите в Европа
" Зелената договорка " и изкуственият разсъдък
Шанс ли е „ Зелената договорка “ в България да се развият повече технологии, основани на изкуствения разсъдък.
Много от европейските страни са записали в проектите си, че имат предпочитание да употребяват потенциала на изкуствения разсъдък за реализиране на зелените цели. България също, само че на равнище Концепция за развиване на изкуствения разсъдък.
„ Зелената договорка “ несъмнено е предизвикала интереса на страните от Европейския съюз да заявяват, че ще употребяват ИИ за използването й. Това сочи Доклад на комитета за Изкуствен разсъдък към Екологичен потенциал, оповестен предишния май.
От него научаваме, че Дания, да вземем за пример, при зеления преход, желае да е водач в потреблението на ИИ. Унгария възнамерява да го употребява за ръководство на енергийната мрежа по отношение на производството на ток от ВЕИ. Франция възнамерява да сътвори проучвателен център, фокусиран върху изкуствен интелект и екологичния преход и да насърчи свободния достъп до екологични данни. Националната тактика на Италия възнамерява ИИ да се употребява за планирането по какъв начин да се пестят запаси, да предвижда и ръководи цикъла на отпадъците или да заобикаля свръхпроизводство в хранително-вкусовия бранш. Работещ образец по какъв начин това би изглеждало има в Испания. Стартъпът на Иниго Роблес работи с заводи за пакетиране на храни. ИИ на Иниго Роблес прави разбор на процеса на производството и пакетирането. За да има допустимо минимум боклук.
Работещите решения
„ Част от тези предприятия не събират данни. И по тази причина им се постанова да харчат милиони, поради изхвърлянето на част от храната или пластмасовия отпадък. Нашето решение употребява логаритми, които съумяват да открият неточности по време на индустриалния развой. Данните, които събираме, се пресъздават посредством интуитивна платформа, която алармира за нередности в действително време. На сериозни точки слагаме високотехнологични камери в висока резолюция. Данните се проучват от логаритми за машинно виждане. По време на нашето изследване се свързахме с към десетина индустриални заводи. И при тях видяхме, че даже и да няма единни проблеми, в този бранш има едно и също решение. Понастоящем работим с две от тези заводи. И съумяваме да спестим към 65% от изхвърляния отпадък от пластмаса или от храни. Имаме статистика, съгласно която потреблението на изкуствен интелект в хранителната промишленост се усилва с по 45 % на година. Така че, в случай че в този момент пазарът е на стойност 3 евро, след пет години той ще се ще бъде на стойност 30 милиарда евро. “
А и по този начин Иниго Роблес има вяра, че ще се промени стряскащата статистика. При годишен оборот на хранителната промишленост в Испания към 119 милиарда евро, сред 30 и 50% от храната се губи или просто и се изхвърля, преди да доближи клиента. 60% от фабриките в Испания генерират доста количество пластмасов боклук по време на процеса на пакетирането.
България, зелената договорка и изкуственият разсъдък
Ще се изненадате, само че и България е в Доклада на комитета за Изкуствен разсъдък към Екологичен потенциал като страна, която желае да го употребява за постигане на задачите на „ Зелената договорка “. Вероятно поради съществуването на Концепция за ИИ, посредством който желаеме да модернизиране на системата за опазване на здравето, да следим и опазваме околната среда, за развиваме интелигентно селско стопанство.
Проф. Галя Ангелова, шеф на Института по осведомителни технологии при Българска академия на науките, е един от създателите на концепцията. Тя признава, че даже и да сме още надалеч от действителното приложение на записаните планове, страната ни върви към този момент по пътя:
" Имаме написали по двете тематики - " Интелигентно земеделие " и " Инетелигетно разстениевъдство ". Нашият институт е главен реализатор и отговорник за информатичната част и обработка на данните за изкуствен интелект при растениевъдството или автоматизацията при отглеждането на животни ", сподели за БНР проф. Ангелова.
„ Тези научни прототипи на инсталация по сензорика, които ще използваме като системи за наблюдаване на развиването на растенията в оранжерии ", споделя проф. Галя Ангелова.
" Те ще покажат потвърди какъв брой е потребно да се събират данните, да се обработват и да се вземат решения. Най-важното съгласно нея обаче е, че те ще дадат на страната ни и опция да се сътвори теоретичен капацитет, който и за в бъдеще да работи с новите технологиите ", сподели още специалистът.
„ Зелената договорка “ ще стимулира автоматизирането на процесите, обобщава проф. Галя Ангелова от Института по осведомителни технологии при Българска академия на науките.
Според проф. Ангелова новите ръководещи би трябвало да гледат позитивно на концепциите за потребление на новите технологи, тъй като настройки за това у нас има. И по този начин България ще има личен потенциал, свои експерти, своя система за развиване на цифровото земеделие.
Документът за развиването на изкуствения разсъдък в България показва, че от 380 български бизнеса - 54% употребяват най-малко една технология на ИИ, 31% употребяват най-малко две технологии. Само 36% не употребяват ИИ и въобще не възнамеряват да го ползват.
Още по тематиката в звуковия файл.
Шанс ли е „ Зелената договорка “ в България да се развият повече технологии, основани на изкуствения разсъдък.
Много от европейските страни са записали в проектите си, че имат предпочитание да употребяват потенциала на изкуствения разсъдък за реализиране на зелените цели. България също, само че на равнище Концепция за развиване на изкуствения разсъдък.
„ Зелената договорка “ несъмнено е предизвикала интереса на страните от Европейския съюз да заявяват, че ще употребяват ИИ за използването й. Това сочи Доклад на комитета за Изкуствен разсъдък към Екологичен потенциал, оповестен предишния май.
От него научаваме, че Дания, да вземем за пример, при зеления преход, желае да е водач в потреблението на ИИ. Унгария възнамерява да го употребява за ръководство на енергийната мрежа по отношение на производството на ток от ВЕИ. Франция възнамерява да сътвори проучвателен център, фокусиран върху изкуствен интелект и екологичния преход и да насърчи свободния достъп до екологични данни. Националната тактика на Италия възнамерява ИИ да се употребява за планирането по какъв начин да се пестят запаси, да предвижда и ръководи цикъла на отпадъците или да заобикаля свръхпроизводство в хранително-вкусовия бранш. Работещ образец по какъв начин това би изглеждало има в Испания. Стартъпът на Иниго Роблес работи с заводи за пакетиране на храни. ИИ на Иниго Роблес прави разбор на процеса на производството и пакетирането. За да има допустимо минимум боклук.
Работещите решения
„ Част от тези предприятия не събират данни. И по тази причина им се постанова да харчат милиони, поради изхвърлянето на част от храната или пластмасовия отпадък. Нашето решение употребява логаритми, които съумяват да открият неточности по време на индустриалния развой. Данните, които събираме, се пресъздават посредством интуитивна платформа, която алармира за нередности в действително време. На сериозни точки слагаме високотехнологични камери в висока резолюция. Данните се проучват от логаритми за машинно виждане. По време на нашето изследване се свързахме с към десетина индустриални заводи. И при тях видяхме, че даже и да няма единни проблеми, в този бранш има едно и също решение. Понастоящем работим с две от тези заводи. И съумяваме да спестим към 65% от изхвърляния отпадък от пластмаса или от храни. Имаме статистика, съгласно която потреблението на изкуствен интелект в хранителната промишленост се усилва с по 45 % на година. Така че, в случай че в този момент пазарът е на стойност 3 евро, след пет години той ще се ще бъде на стойност 30 милиарда евро. “
А и по този начин Иниго Роблес има вяра, че ще се промени стряскащата статистика. При годишен оборот на хранителната промишленост в Испания към 119 милиарда евро, сред 30 и 50% от храната се губи или просто и се изхвърля, преди да доближи клиента. 60% от фабриките в Испания генерират доста количество пластмасов боклук по време на процеса на пакетирането.
България, зелената договорка и изкуственият разсъдък
Ще се изненадате, само че и България е в Доклада на комитета за Изкуствен разсъдък към Екологичен потенциал като страна, която желае да го употребява за постигане на задачите на „ Зелената договорка “. Вероятно поради съществуването на Концепция за ИИ, посредством който желаеме да модернизиране на системата за опазване на здравето, да следим и опазваме околната среда, за развиваме интелигентно селско стопанство.
Проф. Галя Ангелова, шеф на Института по осведомителни технологии при Българска академия на науките, е един от създателите на концепцията. Тя признава, че даже и да сме още надалеч от действителното приложение на записаните планове, страната ни върви към този момент по пътя:
" Имаме написали по двете тематики - " Интелигентно земеделие " и " Инетелигетно разстениевъдство ". Нашият институт е главен реализатор и отговорник за информатичната част и обработка на данните за изкуствен интелект при растениевъдството или автоматизацията при отглеждането на животни ", сподели за БНР проф. Ангелова.
„ Тези научни прототипи на инсталация по сензорика, които ще използваме като системи за наблюдаване на развиването на растенията в оранжерии ", споделя проф. Галя Ангелова.
" Те ще покажат потвърди какъв брой е потребно да се събират данните, да се обработват и да се вземат решения. Най-важното съгласно нея обаче е, че те ще дадат на страната ни и опция да се сътвори теоретичен капацитет, който и за в бъдеще да работи с новите технологиите ", сподели още специалистът.
„ Зелената договорка “ ще стимулира автоматизирането на процесите, обобщава проф. Галя Ангелова от Института по осведомителни технологии при Българска академия на науките.
Според проф. Ангелова новите ръководещи би трябвало да гледат позитивно на концепциите за потребление на новите технологи, тъй като настройки за това у нас има. И по този начин България ще има личен потенциал, свои експерти, своя система за развиване на цифровото земеделие.
Документът за развиването на изкуствения разсъдък в България показва, че от 380 български бизнеса - 54% употребяват най-малко една технология на ИИ, 31% употребяват най-малко две технологии. Само 36% не употребяват ИИ и въобще не възнамеряват да го ползват.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ