Здравният министър Кирил Ананиев ще представи окончателното предложение за промени

Здравният министър Кирил Ананиев ще представи окончателното предложение за промени ...

Излекувай ме за 12 лв..


Здравният министър Кирил Ананиев ще представи окончателното предложение за промени в здравния модел на 26 септември

© Цветелина Белутова Темата накратко

- Здравното министерство предлага пациентите да доплащат здравна застраховка.

- Предложението може да остави недолекувани хора и фалирали застрахователи.

- Финансовият министър обяви друга, далеч по-работеща идея - за повече здравни каси. Още по темата
Здравното министерство предлага тристълбов модел на здравно осигуряване

Здравната каса ще покрива сумата от 595 лв. за болнично лечение, над нея ще плаща застраховател от задължителна застраховка
11 сеп 2018
53% от липсващите в аптеките лекарства вече не се продават в България

Пациентите нямат достатъчно информация къде да намерят медикаменти
10 сеп 2018 "Въпрос на терминологичен спор е дали задължителната здравна застраховка е нов вид данъчно бреме. Но по-скоро да и това ще е част от дебата дали такъв модел е приемлив. Всеки модел има предимства и недостатъци. При модела, който аз съм предложил на колегите от Министерството на здравеопазването (за даване право на избор на осигурените лица дали да се осигуряват с цялата си вноска в частно осигурително дружество, или да останат осигурени в НЗОК), допълнителна тежест за здравноосигурените лица не се налага."
Владислав Горанов, министър на финансите
Подготвяният месеци нов модел на здравно финансиране бавно става известен, но по първите реакции, изглежда, с куп дефекти. Накратко - здравният министър Кирил Ананиев предлага към сегашната здравна вноска от 8% всеки да доплаща - вероятно по 12 лв. на месец. Тези пари отиват в застрахователите. С така събраните 900 млн. лв. те трябва да поемат всички скъпи дейности. Това звучи простичко... и невъзможно.

Първите обсъждания с представители на лекари, собственици на болници и застрахователи разбиват предложения модел. Дори финансовият министър Владислав Горанов се обяви против идеята на доскорошния си заместник Ананиев за доплащането, докато системата не стане по-ефективна. Горанов, както и по-голямата част от сектора предпочитат друг, по-добър модел - конкуренция в здравните каси.

Сигурно е, че паричен недостиг в системата има. Сега годишно здравната каса има 3.6 млрд. лв., а като се добавят и милионите през здравното министерство и частните застраховки, в системата на светло влизат 4.2 млрд. лв. Стар анализ на Световната банка показваше, че заедно с плащанията на тъмно общият годишен разход за здраве е 4.5 млрд. лв., но числото вероятно е пораснало. Част от заплатите в системата са ниски, но пък болниците са много, а касата и министерството нямат капацитета да ги контролират. Държавата заделя малко пари за поетите от нея здравни вноски на държавни служители, деца и пенсионери. Все проблеми, на които сегашната реформа "Ананиев" не дава решение.

Двата варианта на здравния министър

Предложенията на здравното министерство са две, като и двете включват смесен осигурително-застрахователен модел.

- При първия вариант здравната вноска, която сега е 8% от заплатата на работещите, а държавата осигурява с минимални суми 4.4 млн. души, се увеличава и става 10%, като увеличението от 2% отива в застрахователните компании. Такъв вариант вече се случи веднъж, преди повече от 10 години, когато здравната вноска беше увеличена от 6 на 8% с цел да бъде въведен втори стълб, но всички средства отидоха в държавната монополна каса.

- Вторият вариант е да се въведе тристълбов модел – осигуровка в здравна каса, задължителна здравна застраховка и доброволна здравна застраховка. Симулацията, която е дадена като пример, предвижда здравната каса да плаща болнична дейност до 700 лв., като тя ще поема 85% от цената или максимум 595 лв., а пациентът ще плаща в брой или чрез доброволна застраховка 105 лв. за всяко лечение в болница. При цена на клиничната пътека над 700 лв. средствата за лечение над 595 лв. ще се допълват от задължителната здравна застраховка.

Според изчисленията на министерството 84% от пациентите в болниците, или 2.7 млн. хоспитализации, влизат в рамките на граничната сума и в момента касата плаща за тях 855 млн. лв. Останалите 523 хил. случая на лечение са с цена, надвишаваща граничната стойност от 700 лева.

Министерството е допуснало, че тези половин милион случая ще се лекуват с парите на застрахователите. Те трябва да събират от всички 6 млн. здравноосигурени по 12 лева застраховка на месец, или 144 лв. годишно, като по този начин се натрупа сума от 864 млн. лв. годишно.

Според предложението застрахователите няма да имат право да събират премиите съобразно дохода на пациентите, но могат да съобразят цените с пола, възрастта и региона, в който живее техният клиент. Ако пациентът или застрахователят не могат да покрият плащането, за това ще бъде създаден специален пул на здравните застрахователи, който да го направи. В проекта е записано още, че задължителната застраховка може да се преотстъпва и наследява. В същото време застрахователите ще работят на солидарен принцип.

Не е посочено как ще става плащането на лекарствата, като пред представителите на сектора е било съобщено, че най-скъпите медикаменти — за лечение на рак и редки болести, ще бъдат включени в цената на клиничните пътеки и ще се покриват от застрахователите.

Допълнително е било уточнено, че държавата ще плаща както осигуровки, така и застраховки на пенсионерите и децата, но държавните служители ще се застраховат във втори и трети стълб със собствени средства.

Критиките на сектора

Ако правителството избере да подкрепи модела, при който всеки плаща по 12 лв. задължителна застраховка, това ще доведе до няколко проблема, смятат в сектора.

Първият е, че в случая не се остойностяват реално медицинските услуги и няма разделяне на основен пакет, който покрива касата, и допълнителен, за който плащат застрахователите. Напротив, средствата остават същите, но просто идват от различен източник, а здравната каса спестява разходи и трупа собствен резерв, който в края на годината ще бъде прехвърлен към бюджета.

Според проекта Българският лекарски съюз вече няма да участва в преговорите със здравната каса и застрахователите директно. Председателят му д-р Иван Маджаров отбеляза, че са реагирали изключително остро и не смятат да участват по същество в обсъжданията, докато текстът не бъде променен. "Предложенията са доста скандални. Не виждам как ще принудим застрахователите да плащат само с 12 лв. застраховка най-скъпите терапии, как, от друга страна, ще могат лекари от труднодостъпни села да сключат изгоден договор със застрахователите и заедно да изпълняват социални функции. Наистина трябва да влязат допълнителни средства в здравната система, но по доброволен път", смята д-р Маджаров. И обобщава, че досегашният здравен модел не е лош, а просто е лошо администриран. "Новият обаче съдържа неприемливи предложения. Задължително е една цивилизована държава да поеме лечението на най-тежко болните, така както се грижи за родилките, бременните и децата и не ги оставя на улицата. В случая излиза, че онкоболните ще плащат сами за своето скъпо лечение", казва д-р Маджаров.

Ако предложението за граничната линия бъде прието, това означава пациентите с тежки заболявания да започнат да се лекуват с най-евтините медикаменти, защото няма да им стигат застраховките, казва и Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. "Предложението не е обещаната демонополизация на здравната каса с конкуриращи се здравни каси и възможност пациентите да избират къде да внесат вноската си. Това е надграждащ модел със застраховане, който не вярвам да се получи, и не е реформа, а опит за увеличаване на приходите само на болниците. Той няма да реши недофинансирането в системата, а ще го прехвърли още повече върху пациентите", смята д-р Николай Болтаджиев.

Застрахователите също не са доволни

Черновите за промените не са консултирани и с основния нов играч - застрахователните компании.

"Какво означава здравната каса да покрива минимални плащания с минимална здравна вноска от 40 лв. месечно, а застрахователите да трябва да покриват най-тежките заболявания с 12 лв.? Сметките, както и цените на клиничните пътеки са направени, като някой е гледал в тавана, а не като е ползвал актюер и е пресметнал риска", отбелязва д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на здравните застрахователи. Според нея при тези първоначални условия нито един сериозен застраховател не би се съгласил да поеме риск да осигури с минимални суми множество болни и възрастни хора и деца, а онези, които го направят, ще фалират още през първата година. Тя допълва и че предложението застрахователите да имат различни тарифи за пациентите си по градове, пол и възраст противоречи на конституцията и е дискриминационно.

Според лекарите в сектора би трябвало първоначално да се остойностят реално медицинските услуги, а ако има втори стълб, застрахователите да са напълно наясно какви услуги, които не покрива здравната каса, плащат.

Промяна на модела, с други думи, трябва, но тя засега не е уцелена от здравния министър.

Източник: capital.bg