Млад програмист с призив към цяла България: Обръщам се към вас с най-дълбоко отчаяние и липса на надежда.
" Здравейте, споделям се Захари Шиникчиев. Обръщам се към вас с най-дълбоко обезсърчение и липса на вяра.
От повече от година обикалям лекари и клиники,защото зрението ми се утежнява непрестанно.
Изпадам в един циничен кръг, в който очите ми не понасят никаква светлина. Успявам да го преодолея за малко и след това още веднъж всичко се проваля.
Със затворени очи виждам непрестанно фосфени, фотоксии - хиляди искри, снежинки като в снежна стихия, падащи звезди и светкавици.
Е -mail: [email protected] Tel.: 0876 090 730 "
Така стартира историята за един млад мъж от Пловдив, който има потребност от нашата помощ, написа. Захари Шиникчиев е на 42 години и до наскоро всичко в живота му се развива удобно. Зарко, както го назовават неговите близки и другари, живее и работи в София като програмист за реномирана компания, разкрил е своята половинка и прави проекти за бъдещето, като всички нас.
Преди близо две години в живота му настава смяна, в резултат на проблеми с очите, която прекатурва всичко с главата надолу, а той продължава да търси отговор на въпроса какъв е неговият случай, с цел да може да продължи напред и да живее пълноценно.
Вероятно за мнозина тази история би изглеждала като следващата, в която някакъв чужд човек има здравословни проблеми. Всички сме наясно, че, за жалост, такива проблеми имат доста хора, само че казусът със Захари не е елементарен и ние сме уверени, че дружно можем да му помогнем.
Преди известно време Зарко се реалокира да живее в София, където стартира да работи за водещи компании в IT-бранша, следвайки огромната си пристрастеност да програмира. Работата е увличаща и той работи съвсем непрекъснато, за жалост с много малко сън и при погрешно осветяване.
Въпреки това той е окуражен, тъй като е наясно, че с цел да обезпечи добър стандарт на живот за бъдещото си семейство, би трябвало да поставя повече старания. В неговия отрасъл никой не може да си разреши да изостава от новите технологии, а той е ученолюбив и желае да бъде измежду най-хубавите.
При въвеждането на първия локдаун след появяването на ковид, Захари стартира работа отдалечено от у дома, където обаче, без да си дава сметка, програмира повече от половин година на ниска осветеност от нощна лампа или при спуснати щори.
В един миг яркото светене на преносимия компютър през дългите нощи стартира да провокира раздразнение в очите му, а същото се случва и при отразяването на светлина от най-различни предмети. В началото стартира да го нервира светлината от телефона му, както и отблясъците от външно осветяване. Очите му реагират с лека болежка и сълзене, само че той към момента не пояснява това като проблем, а го отдава на преумората.
Купува си нов екран, като особено изследва да е оптимално безопасен за очите и да е допустимо по-голям, като по този метод да влага както в здравето, по този начин и в работата си. По-късно осъзнава, че това е неточност, защото ярките цветове и осветеност, изключително при работа на мрачно, могат да увредят ретината.
Продължение в
От повече от година обикалям лекари и клиники,защото зрението ми се утежнява непрестанно.
Изпадам в един циничен кръг, в който очите ми не понасят никаква светлина. Успявам да го преодолея за малко и след това още веднъж всичко се проваля.
Със затворени очи виждам непрестанно фосфени, фотоксии - хиляди искри, снежинки като в снежна стихия, падащи звезди и светкавици.
Е -mail: [email protected] Tel.: 0876 090 730 "
Така стартира историята за един млад мъж от Пловдив, който има потребност от нашата помощ, написа. Захари Шиникчиев е на 42 години и до наскоро всичко в живота му се развива удобно. Зарко, както го назовават неговите близки и другари, живее и работи в София като програмист за реномирана компания, разкрил е своята половинка и прави проекти за бъдещето, като всички нас.
Преди близо две години в живота му настава смяна, в резултат на проблеми с очите, която прекатурва всичко с главата надолу, а той продължава да търси отговор на въпроса какъв е неговият случай, с цел да може да продължи напред и да живее пълноценно.
Вероятно за мнозина тази история би изглеждала като следващата, в която някакъв чужд човек има здравословни проблеми. Всички сме наясно, че, за жалост, такива проблеми имат доста хора, само че казусът със Захари не е елементарен и ние сме уверени, че дружно можем да му помогнем.
Преди известно време Зарко се реалокира да живее в София, където стартира да работи за водещи компании в IT-бранша, следвайки огромната си пристрастеност да програмира. Работата е увличаща и той работи съвсем непрекъснато, за жалост с много малко сън и при погрешно осветяване.
Въпреки това той е окуражен, тъй като е наясно, че с цел да обезпечи добър стандарт на живот за бъдещото си семейство, би трябвало да поставя повече старания. В неговия отрасъл никой не може да си разреши да изостава от новите технологии, а той е ученолюбив и желае да бъде измежду най-хубавите.
При въвеждането на първия локдаун след появяването на ковид, Захари стартира работа отдалечено от у дома, където обаче, без да си дава сметка, програмира повече от половин година на ниска осветеност от нощна лампа или при спуснати щори.
В един миг яркото светене на преносимия компютър през дългите нощи стартира да провокира раздразнение в очите му, а същото се случва и при отразяването на светлина от най-различни предмети. В началото стартира да го нервира светлината от телефона му, както и отблясъците от външно осветяване. Очите му реагират с лека болежка и сълзене, само че той към момента не пояснява това като проблем, а го отдава на преумората.
Купува си нов екран, като особено изследва да е оптимално безопасен за очите и да е допустимо по-голям, като по този метод да влага както в здравето, по този начин и в работата си. По-късно осъзнава, че това е неточност, защото ярките цветове и осветеност, изключително при работа на мрачно, могат да увредят ретината.
Продължение в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ